Определение № 2057 от 22.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2057 гр. София, 19.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20248002900231 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Народно читалище „Вещина-2005“ /в несъстоятелност/, гр. София чрез адв. Н. К. обжалва решение № 470 от 10.07.2023 г. по в.т.д. № 301/2023 г. на Апелативен съд - София, ТО, 15 състав, с което е потвърдено решение № 122 от 30.01.2023 г. по т.д. № 2747/2021 г. на Софийски градски съд, ТО- VI-10 състав в обжалваната му част , с която са отхвърлени предявените от настоящия жалбоподател против „Център за развитие на човешките ресурси“, гр. София искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД срещу Народно читалище „Вещина 2005“ за признаване за установено несъществуването на вземането на ответника в размер на сумата от 446 267,21 лв. - подлежаща на връщане авансова вноска по развален договор приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-061170 (със срок за изпълнение на проекта от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г.), за сумата от 263 364,24 лв. - подлежаща на връщане авансова вноска по развален договор приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-062672 (със срок за изпълнение на проекта от 01.08.2019 г. до 31.01.2021 г.) и по искове с правно основание чл.

694, ал. 1, т. 1 от ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено несъществуването на вземането на ответника за сумата от 19 586,17 лв. лихва за забава върху сумата от 446 267,21 лв. - подлежаща на връщане авансова вноска по развален договор приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13061170 (със срок за изпълнение на проекта от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г.) за периода 01.02.2021 г. - 08.07.2021 г. и за сумата от 11 558,76 лв. - лихва за забава върху сумата от 263 364,24 лв. - подлежаща на връщане авансова вноска по развален договор приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-062672 1

(със срок за изпълнение на проекта от 01.08.2019 г. до 31.01.2021 г.) за периода 01.02.2021 г. – 08.07.2021 г.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 о т ГПК се позовава на правното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно.

Ответникът по касационната жалба „Център за развитие на човешките ресурси“, гр. София оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Синдикът на НЧ „Вещина 05“ не е подал отговор на касационната жалба.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.

283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це.

Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, постановено по отрицателни установителни искове, предявени по реда на чл.

694, ал. 1, т. 1 от ТЗ с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – за признаване за установено, че Читалище „Вещина 2005“ (длъжник в производство по несъстоятелност), не дължи на Център за развитие на човешките ресурси (Номинирана Национална агенция за Р България на ЕК по Програма „Европейски корпус за солидарност“ на Европейския съюз“) заплатените авансови вноски от 446 267,21 лв, подлежаща на връщане авансова вноска по развален договор приложение VI-1 № договор № 2018-1BG01-ESC-12-061170 (със срок за изпълнение на проекта от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г. ) и за сумата от 263 364,24 лв, подлежаща на връщане авансова вноска по развален договор приложение V I № 2018-1-BG01-ESC12-062672 (със срок за изпълнение на проекта от 01.08.2019 г до 31.01.2021 г. и по искове с правно основание чл. 694, ал.1. , т. 1 от ТЗ вр. Чл. 86 ЗЗД за признаване за установено несъществуването на вземането на ответника за сумата от 19 2

586,17 лв, лихва за забава върху сумата 446 267,21 лв и 11 558,76 лв лихва за забава върху сумата от2 63 364,24 лв.

Въззивният съд е приел, че макар и във въззивната жалба да се посочва само сумата от 446 267,21 лв., която представлява авансовото плащане само по единия индивидуален договор (№ 2018-1-BG01-ESC-12- 061170), то с оглед изложените оплаквания и искането, обжалването на първоинстанционното решение е в цялата му отхвърлителна част, т.е. относно и двата конкретни договора.

Въззивният съд е изследвал дали са били налице основания за разваляне на тези договори от страна на ответника, на основание чл. 87, ал. 3, респ. налице ли са предпоставките съгласно чл. 87, ал.4 от ЗЗД.

С оглед приложение на чл. 272 от ГПК и като е направил свои собствени изводи, въззивният съд е приел следното. Приел е за установено, че на 04.02.2019 г. между „Център за развитие на човешките ресурси“, гр. София в качеството на Национална агенция на ЕК по Програма „Европейски корпус за солидарност“ на ЕС и Народно читалище „Вещина-2005“ (н) бил сключен договор 2018-1-BG01-ESC12-061158 от 04.02.2019 г. за дългогодишно сътрудничество, което да допринесе за постигане на целите на „Европейски корпус за солидарност“. Договорът бил рамков, като със съдържанието се определяли дейностите, броя на доброволческите служби, които следвало да се реализират в уговорения три годишен период. Договорът бил със срок от 04.02.2019 г. до 03.02.2022 г. В рамките на уговореното, за бенефициера възниквало задължение да изготви конкретни проекти за конкретните дейности, брой доброволчески служби, както времето и мястото на събитията.

Прието е, че с оглед конкретна норма от ОУ чл. II 17.3 дори при прекратяване на рамковия договор, не се прекратяват отделните сключени договори, ако са били в сила към момента на прекратяването. Прекратяването на рамковия договор, не влече прекратяване на отделните договори.

В изпълнение на рамковия договор читалището подало три проектни предложения, по които били подписани два конкретни договора с № 2018-1BG01-ESC13-061170 от 08.02.2019 г. и №C12019-2-BG01-ESC13-062672 от 27.08.2019 г. Първият договор бил със срок 01.01.2019 г. и по който били извършени дейности по осигуряване на доброволческата служба като осъществяването на самите доброволчески дейности било забавено, поради 3 което и било поискано удължаване на срока, което не било прецедент в практиката при изпълнение на този тип проекти.

Прието е, че периодът, в който е следвало да се осъществят проектите дейности - от 01.01.2019 г., 18 месеца, към 13.03.2020 г. са изминали повече от 14 месеца, т.е проектните дейности би следвало да са във финалния етап на реализация. Съдът е приел, че няма доказателства последните 3 месеца от договора да е било предвидено да се осъществят всички основни дейности по проекта, което да е било препятствано от обявената извънредна обстановка.

Прието е, че с оглед разясненията във връзка с указанията да се уточни искането за продължаване на срока на изпълнение на договора, формулирано от изпълнителя-длъжник, в представения от ищеца доклад, било посочено, че по проект 1170 към 26.05.2020 г. били изпълнени „подготвителни дейности“.

Нямало приложени доказателства, за да установяват, че действително така описаните, дори и като подготвителни дейности, били реално осъществени. В становището от 12.10.2020 г. във връзка с процедурата по прекратяване на рамковия договор и договори 1170 и 2672 не били изложени конкретни твърдения за извършени дейности по договор 1170. В допълнение, в исковата молба самият ищец бил признал, че има забава по този договор, без да излага конкретика какви реално дейности са извършени до момента на исканото удължаване на срока, съответно до датата на изтичане на първоначално заложения период за изпълнение на проектните дейности, или до момента на иницииране на процедурата по прекратяване на договор 1170 от националната агенция.

Прието е, че няма конкретни данни, които да обуславят искането за продължаване на срока, като с оглед изискванията за добросъвестно изпълнение на задълженията по договорите, било необходимо да се установи какви са причините за искането за продължаване срока на договора. Направен е извод, че по делото не било установено да са осъществени конкретни дейности по проекта, вкл. конкретика относно твърдените подготвителни дейности в писмото от 02.06.2020 г.– с кои лица са достигнати уговорки, за кои градове е събирана информация.

С оглед отправеното изявление за прекратяване на договора от страна на Център за развитие на човешките ресурси към изявлението за прекратяване на договора 1170 - 21.08.2020 г. следвало да са налице извършени дейност А4, да 4 е в процес на изпълнение дейност А1, в рамките, на която да са въведени оферти за реализиране на 12 дългосрочни доброволчески служби. Въззивният съд е приел, че няма никакви ангажирани доказателства от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е изпълнил дори и тези конкретни дейности по договор 1170, да е направил каквито и да е разходи, които да подлежат на отчитане и са допустими разходи съгласно рамковия договор, ОУ към рамковия договор и договор 1170, които да са индиция, че е осъществил каквато и да е дейност по проекта в периода от сключването му до 13.03.2020 г., а и до изявлението за прекратяване. Съдът е обобщил извод, че липсва точно изпълнение, поради което са налице предпоставки за разваляне на договора. Неизпълнението на дейности за период от 14 месеца, при обща продължителност съгласно договора, 16 месеца, са обосновали липса на необходимост за даване на допълнителен срок за изпълнение, като не било възможно изпълнение на всички заложени дейности, в какъвто и да е разумен срок. Налице било неосъществено изпълнение с оглед интереса на кредитора, предвид характера на разходваните средства – безвъзмездно отпуснати средства, отпуснати чрез директно европейско финансиране, което изисква още по-голяма строгост при съблюдаване разходването на тези средства в уговорените параметри на договорите. Националната агенция била спазила процедурите за официално уведомление, но в указания 45 дневен срок не бил получил допълнителна информация. Това уведомление е прието за даване срок за изпълнение, по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, макар такъв да не е следвало да се дава, за да се породи право едностранно кредиторът да развали договора.

Писмото-покана било получено от изпълнителя след изтичане на срока (изтекъл на 10.10.2020 г., писмото получено на 12.10.2020 г.), но също не съдържа никакви конкретни мерки, които партньорът предлага, за да се запази действието на договор 1170.

Липсвало отбелязване в уеб-базираната система Mobility Tool за осъществени дейности. С оглед предмета на договора – разходване на безвъзмездно отпуснати средства по програма Европейски корпус за финансиране, публичното отчитане на дейностите, на разходваните средства е важен елемент от договорните задължения на партньорите по договора.

Партньорът – Народно читалище Вещина 5, гр. София (н) е надлежно уведомен за разваляне на договора от Центъра за развитие на човешките ресурси като национална агенция по програма „Европейски корпус за 5 солидарност“, прекратена е конкретната договорна връзка между тях, и съответно за него е възникнало задължението да възстанови получените авансово безвъзмездни средства. Поради това е прието, че искът е основателен като доказан, че Центърът като национална агенция има вземане за връщане на даденото по разваления договор 1170 в размер на дадената сума 228 172,8 евро, респ. на основание § 2 от ДР на ТЗ в левова равностойност 446 267,21 лева.

Прието е, че съобразно уговореното в чл. II.26.2, изр. първо от процесния договор преди възстановяване на неоснователно платената сума националната агенция следва да покани ответника да възстанови неправомерно изплатената сума. Прието е, че тази уговорка съответства и на ЗЗД - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Прието е уведомление чрез електронно писмо, което не е оспорено да е получено от длъжника, като срокът за възстановяване на сумите и по двата договора бил 31.01.2021 г.