Определение № 726 от 20.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 726 гр. София, 17.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно търговско дело № 20231001000677 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК вр. чл. 729, ал. 3 и чл. 613а, ал. 3 ТЗ.

Образувано е по три частни жалби срещу определение № 260014/05.07.2023 г., постановено по търг. дело № 290/2004 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което е одобрена на основание чл. 729, ал. 1 ТЗ изготвената от синдика на „Химко“ АД (н) частична сметка № 2 за разпределение на налични суми в масата на несъстоятелността, обявена в търговския регистър под № 20230330091210, а именно: две частни жалби, подадени от „Химко“ АД (н) съответно чрез адвокат М. с вх. на ВрОС № 260961/07.07.2023 г. и чрез изп. директор на дружеството В. Г. С. с вх. на ВрОС № 260981/12.07.2023 г., както и частна жалба вх. на ВрОС № 260996/14.07.2023 г. – п.к. 12.07.2023 г., подадена от Национална агенция за приходите чрез пълномощника С. Х..

Частните жалби на „Химко“ АД (н) съдържат идентични оплаквания за неправилност на обжалваното определение в частта му, с която е оставено без уважение възражението на частния жалбоподател с вх. № 261469/08.07.2022 г., с което се възразява, че включените във втората частична сметка за разпределение събрани суми в масата на несъстоятелността в размер на 8 468 968.37 лв. не подлежали на удовлетворение поради погасяването им по давност.

Във втората жалба се излагат подробни съображения, обосноваващи извод, че част от включените в оспорената сметка за разпределения вземания с ред на удовлетворяване по чл.

722, ал. 1, т. 8 ТЗ в общ размер от 8 468 968.37 лв., посочени конкретно в т. 2 - т. 21 от сметката, не подлежали на удовлетворяване, поради погасяването им по давност. Поддържа се, че с плана за оздравяване не била извършена новация на задълженията, а преструктуриране на дълга, чрез изплащането му на три равни вноски след изтичане на 1 гратисен период, но това преобразуване не засягало предмета, нито основанието (оригинерното правоотношение) за възникване на задълженията. Институтът на погасителната давност бил приложим на общо основание и в производството по несъстоятелност, като в случая такова било открито спрямо дружеството частен жалбоподател с решение по търг. дело № 290/2004 г. по описа на Окръжен съд – Враца без дружеството да било обявено в несъстоятелност, а в последствие с решение от 10.01.2007 г., влязло в сила на 19.02.2007 г. бил утвърден приетия от събранието на кредиторите план за оздравяване на „Химко“ АД (н) и производството по делото било прекратено. Планът за оздравяване не бил реализиран и се наложило последващо продължаване на производството по несъстоятелност. В рамките на последното погасителната давност по отношение на задълженията, преобразувани с плана за оздравяване, започнала да тече от деня на влизане на решението за утвърждаване на приетия от събранието на кредиторите план за оздравяване и прекратяване на производството по търг. дело № 290/2004 г. по описа на Окръжен съд – Враца, като конкретния оздравителен план предвиждал не само погасяване на преобразуваните парични задължения в определените с него размери и мерки, а заедно с това съдържал комплекс от управленски, организационни, правни, финансови, технически и др. действия за осъществяване на плана, които започнали на деня, следващ влизането в сила на решението за утвърждаване на плана - 20.02.2007 г.

Поради това, жалбоподателят поддържа, че давността по отношение на тези вземания започнала да тече именно от посочената дата. Съответно - производството по несъстоятелност било възобновено и дружеството било обявено в несъстоятелност с решение от 06.06.2012 г. по търг. дело № 1484/2012 г. по описа на Апелативен съд – София, влязло в сила на 25.03.2013 г.

Счита, че съгласно чл. 707б, ал. 1 ТЗ от деня на влизане на решението за утвърждаване на плана за оздравяване, за вземанията, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, започвала да тече нова давност по чл. 110 ЗЗД, съответно по чл. 111 ЗЗД и на основание тази правна норма, в периода от 20.02.2007 г. до 25.02.2013 г. бил изтекъл както тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за периодичните плащания към кредиторите, така и общия 5-годишен давностен срок. Дори да се приемело, че с подаването на молбата от 21.01.2011 г. от „Булгаргаз“ ЕАД давността по отношение на приетите вземания била прекъсната, то следвало да се има предвид, че всички вземания, включени в оспорената частична сметка за разпределение били с периодичен характер и попадали в категорията „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като характерът на тези вземания не се променял, независимо на какво основание били предявени вземанията - по фактури или като присъдени по съдебен ред.

По тези доводи, жалбоподателят поддържа, че по отношение на всички оспорени вземания, включени в частичната сметка за разпределение, била изтекла тригодишната погасителна давност, на която частният жалбоподател изрично се позовал и с оглед на което моли апелативния съд да отмени обжалваното определение.

Направено е и искане за прекратяване на производството по несъстоятелност, без 2 заличаване на длъжника, тъй като били удовлетворени всички кредитори и било останало имущество по реда на чл. 735, ал. 1, т. 1 ТЗ.

В частната жалба на Националната агенция за приходите се излагат съображения за неправилност на извода на съда за погасяване на публичните задължения по давност, поради което жалбоподателят моли апелативния съд да отмени обжалваното определение и постанови ново, с което да направи промяна в изготвената от синдика частична сметка като предвиди цялата сума в общ размер на 8 739 112.71 лв. да бъде разпределена за частично удовлетворяване на публични вземания, приети в производството по несъстоятелност срещу длъжника с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, а в случай, че остави без уважение това искане, то да измени частичната сметка като промени предвидената сума за удовлетворяване на публични вземания и вземания за разноски по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ от 270 144.34 лв. на 1 306 475.16 лв., както и прави искане на основание чл. 277 ГПК вр. чл. 621 ТЗ да постанови спиране на изпълнението на обжалваното определение.

Жалбоподателят твърди, че в подаденото от него възражение с изх. № 24-29-70/10#85 от 12.04.2023 г. били изложени подробни съображения относно незаконосъобразността на сметката за разпределение предвид наличие на значителни по размер публични вземания, приети по смисъла на чл. 693 ТЗ и публични вземания, чието съществуване било признато с влязло в сила съдебно решение постановено по иск с правно основание чл. 694 ТЗ, с поредност на удовлетворяване както по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, така и по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, за които не се предвиждало удовлетворяване в сметката, а се преминавало към частично удовлетворяване на кредитори от следващ ред - чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

В обжалваното определение съдът приел, че на удовлетворяване в производството по несъстоятелност подлежали само публичните вземания, които не били погасени по давност по смисъла на чл. 171, ал. 2 ДОПК.

В подкрепа на възражението си за неправилност на този извод на съда, жалбоподателят излага съображения, че производството по несъстоятелност по своята същност било универсално принудително изпълнение с основна цел справедливото удовлетворяване на кредиторите на длъжника. В част IV на ТЗ нямало разпоредби, регламентиращи възможността за погасяване на предявени и приети вземания по давност, напротив предвидени били специални норми, уреждащи изключения от общите правила на ЗЗД и ДОПК, регламентиращи погасяването по давност на вземанията от частноправен характер и на публичноправните вземания. Държавата, представлявана от НАП, макар да се удовлетворявала привилегировано спрямо кредиторите с необезпечени вземания, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, била кредитор с идентични процесуални права с другите кредитори, поради което можел да влияе върху развитието на производството по несъстоятелност в еднаква степен с останалите кредитори. Доколкото института на погасителната давност се явявал санкция за бездействието на кредитора, уреден в общия закон (ЗЗД или ДОПК) в производството по несъстоятелност, законодателят предвидил изключения от общия режим, тъй като кредиторът не можел да повлияе върху момента, в който неговото вземане ще бъде 3 удовлетворено, поради факта, че администрирането на производството по несъстоятелност било изцяло в правомощията на съда по несъстоятелността и синдика. Кредиторът не можел да бъде санкциониран чрез института на погасителната давност, тъй като не било налице бездействие от негова страна. Разпоредбата на чл. 739 ТЗ също била в унисон с изложеното, тъй като това което санкционирал законодателят било неупражняване на процесуални права, т.е. налице било бездействие на кредитора. Възприетата от съда теза за погасяване на публичните вземания по давност предвид изтичането на срока, определен от разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК щяла да доведе до положение, в което разпоредбата на чл. 685а и другите разпоредби на ТЗ, регламентиращи по общ начин спирането и прекъсването на давността по отношение на вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност се явяват приложими за всички кредитори, освен за държавата като кредитор. Категорично в нормите на част IV от Търговския закон не се предвиждала подобна неравнопоставеност, а точно обратното, защитата от погасяване по давност на предявените и приети вземания била предоставена на всички кредитори. Именно предвид възприетото от част от съдилищата по несъстоятелността тълкуване на посочените разпоредби, изложено и от Окръжен съд Враца в обжалваното определение, което било изцяло в противоречие със съдържанието на разпоредбите и целта на производството по несъстоятелност за справедливо удовлетворяване на кредиторите било инициирано изменението на чл. 171, ал. 2 ДОПК и уреждане по изричен начин, непозволяващ тълкуване, че предявените публични вземания не се погасявали по абсолютна давност.

Поради това, жалбоподателят счита, че всички приети и неплатени публични вземания в производството по несъстоятелност срещу „Химко“ АД (н) били изискуеми, както към момента на изготвяне на сметката за разпределение на суми, така и към датата на постановяване на обжалваното определение, съответно синдикът следвало да предвиди цялата сума за частично удовлетворяване на приетите публични вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ.

В едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК вр. чл. 613а, ал. 3 ТЗ не са подадени от другите страни отговори на частните жалби.

Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира всяка една от частните жалби за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и разглеждайки ги по същество счита и трите жалби за неоснователни поради следните съображения от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства и от вписванията в търговския регистър по партидата на „Химко“ АД (н) се установява, че в производството по несъстоятелност на посоченото дружество в изпълнение на изискванията на чл. 727 ТЗ (ред.

ДВ бр. 38 от 2006 г.) и указанията по определение № 38/24.01.2023 г. по описа на Апелативен съд – София синдикът на „Химко“ АД (н) Р. Т. с молба вх. № 260466/28.03.2023 г. (п.к. 27.03.2023 г.) е представил на съда по несъстоятелност частична сметка № 2 от месец март 2023 г. за разпределение на налични суми в масата на несъстоятелността, обявена в 4 търговския регистър под № 20230330091210, а по разпореждане на съда от 29.03.2023 г. частичната сметка е поставена на определеното за целта видно и общодостъпно място в съда в продължение на 14 дни съобразно изискванията по чл. 727 ТЗ (ред. ДВ, бр. 38 от 2006 г.).