Решение № 14 от 15.01.2026, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 517/2025
- Вид
- Решение № 14
- Подписан
- 15.01.2026
- В сила
- 15.01.2026
- Състав
- Аделина Троева, Аделина Тушева, Елизабета Кралева
Цитирани разпоредби
- чл. 428,ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 430 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433,ал.1,т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435,ал.2,т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 14 гр. М., 15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Аделина Троева
Членове:
Аделина Тушева
Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500517 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл. 435 и сл. ГПК .
Образувано е по жалба на М. Р. М. от гр. С., подадена чрез пълномощник адвокат Д.
С. срещу разпореждане от 27.10.2025г. на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ по изп. дело № 2-249/2020г. по описа на СИС при РС М., с което е отказано прекратяване на производството по делото на основание чл. 433,ал.1,т.8 ГПК.
В жалбата се твърди, че от образуване на изпълнителното дело през 2020г. с молба на взискателя с посочен способ за изпълнение, следващото искане за изпълнително действие е от 21.03.2023г. при вече настъпила по силата на закона перемпция. Позовава с на постановките на ТР 2/26.06.2015г. и разпоредбата на чл. 433,ал.1,т.8 ГПК. Твърди, че след настъпилата по силата на закона перемпция действията на взискателя и съдебния изпълнител са нищожни. В мотивите към обжалваното разпореждане не е посочено кое е това изпълнително действие, от което не е изтекъл предвиденият в закона срок от две години. Иска се от съда да отмени обжалваното разпореждане на ДСИ да прекрати на основание чл. 433,ал.1,т.8 ГПК изпълнителното дело, като постанови прекратяване на изпълнението.
Ответникът по жалбата , В. ООД гр. М. , като взискател по изпълнението , при надлежно връчен препис от жалбата, не изразява становище.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител поддържа, че действително от молбата за образуване на изпълнителното дело с посочен способ за изпълнение, подадена на 23.09.2020г. до молбата от 21.03.2023г., съдържаща ново искане за изпълнение са изтекли две години, но при постановяване на отказа е съобразил т. 3 1 на ТР 2/2023 на ОСГТК на ВКС, в мотивите към която е прието , че ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение и съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане.
Окръжен съд - М., като взе предвид оплакванията в жалбите, становищата на страните, обясненията на ДСИ, във връзка с доказателствата по делото и въз основа на закона, приема следното:
Жалбата е подадена от надлежно конституиран длъжник по изпълнителното производство ,в срока по чл.436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.
435,ал.2,т. 6 ГПК отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, поради което е процесуално допустима.
Разгледани по същество жалбата е неоснователна.
От приложеното в копие изп.дело № 2-249/2020г. на СИС при РС М. се установява следното:
Принудителното изпълнение е започнало по молба на В. ООД гр. М. от 23.09.2020г. с приложен изпълнителен лист от 09.10.2017г. , издаден по ч.гр.д.№ 2219/2017г. на РС – М. с предмет дължими парични вземания срещу Р.П.М., като с молбата взискателят е посочил способ за изпълнение – запор на банкови сметки. Служебно е извършена справка за банкови сметки на длъжника, такава е установена и с резултата от справката взискателят се е запознал на 06.10.2020г. . Няма данни запор да е наложен, като указания до взискателя за внасяне на такса за налагане на искания запор ДСИ не е давал. ПДИ до длъжника е връчена на 12.11.2021г. при условията на чл. 47,ал.6 ГПК чрез залепване на уведомление на установените чрез справка постоянен и настоящ адрес на длъжника и то след молба на взискателя . При така установения начин на връчване ПДИ , то съгласно чл. 430 ГПК съдебният изпълнител е бил задължен да назначи особен представител на длъжника, данни за изпълнение на което по изпълнителното дело няма. Следващото искане за извършване на изпълнително действие –запор върху банкови сметки след справка за регистрирани такива взискателят е подал на 21.03.2023г.. Извършена е справка, установяваща наличие на банкова сметка. Запор не е наложен, като указания до взискателя за внасяне на такса за това искано изпълнително действие не са давани. На 29.04.2024г. е подадена молба от взискателя за конституиране на основание чл. 429,ал.2 ГПК наследниците на починалия на 30.12.2023г. длъжник, като с разпореждане от 30.04.2024г. като длъжници са конституирани М. Р. М. и К.Р.М.. На основание чл. 428,ал. 3 ГПК на същите са изпратени ПДИ, като на М. Р. е връчена на 04.06.2024г. . С молба от 24.10.2025г. М. Р. е поискала прекратяване на изпълнението на основание чл. 433,ал.1,т.8 ГПК, поради изтекъл двугодишен срок на бездействие на взискателя , считано от образуване на изпълнителното дело. По молбата е постановено на 27.10.2025г. обжалваното разпореждане, с което съдебният изпълнител е приел, че исканите от взискателя изпълнителни действия – запор на банкови сметки не са наложени, поради липса на дадени от съдебния изпълнител указания за внасяне на дължимите за това действие 2 държавни такси, съответно е налице пропуск за надлежно изпълнение на служебните задължения от страна на съдебния изпълнител, а молбата от 21.03.2023г. на взискателя е подадена в двугодишния срок, поради което и е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433,ал.1,т.8 ГПК.
Така постановеното разпореждане е правилно, по следните съображения:
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, като с тази последица се санкционира бездействие на взискателя. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
В случая с молбата за образуване на изпълнително дело взискателя е посочил способ за изпълнение- запор на банкови сметки на длъжника, такава е установена, след извършена справка, но запор не е наложен поради бездействие на съдебния изпълнител – не е указал на взискателя необходимостта да внесе такса за налагане на запора и не е изпратил запорно съобщение за налагането му. Допуснато е и нарушение на чл. 430 ГПК като след връчване ПДИ до длъжника на основание чл. 47,ал.6 ГПК не е предприел действия по назначаване особен представител на същия. В случая при надлежно поискан за прилагане от взискателя изпълнителен способ и установени данни за наличие на банкова сметка, съдебният изпълнител в нарушение на закона не е предприел действия по прилагането му, съответно не е установено поведение на взискателя, обуславящо приложението на чл. 433,ал.1,т. 8 ГПК и прекратяване на изпълнителното производство по право с изтичане двугодишен срок от образуване на изпълнителното дело.
От друга страна съдът приема, че настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение. Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение, а напротив - и след настъпването й правото на принудително изпълнение може да съществува. За взискателя санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се състои в това, че той губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. Когато по 3 изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, това поставя началото на ново процесуално правоотношение. Съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, а дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. В този смисъл са мотивите към т.3 по Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, като даденото тълкуване е, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
По процесното изпълнително дело е постъпила молба от взискателя с вх. № 1279/21.03.2023 г., съдържаща искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, която, дори да се приеме че е постъпила след перемиране на изпълнителното дело,обвързва съдебния изпълнител, тъй като е редовна и към този момент изпълнителният лист е бил в негово държане. На основание постъпилото искане съдебният изпълнител е следвало да образува ново дело. Пропускът да се направи това може да бъде квалифициран като дисциплинарно нарушение, доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденето на изпълнителните дела (така решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV ГО на ВКС). Опущението обаче, не може да има за своя последица негативно засягане на правната сфера на взискателя и не може да става повод за прекратяване на делото при положение, че от датата на постъпване на горепосочената молба – 21.03.2023г. до конституиране на наследниците на Р.П.М. на основание чл. 429,ал.2 ГПК като длъжници с разпореждане от 30.04.2024г. двугодишен срок на бездействие на взискателя не е налице. На още по-малко основание пропускът да се образува дело под нов номер може да повлияе върху правната сфера на жалбоподателката, която е конституирана като длъжник на 30.04.2024г. и по отношение на нея двугодишен срок на бездействие по смисъла на чл. 433,ал.1,т.8 ГПК не е налице. От друга страна , дори и делото да е прекратено по силата на закона на основание чл. 433,ал.1,т.8 ГПК, то по него не са извършени конкретни изпълнителни действия, които да налагат отмяната им с нарочен акт на съдебния изпълнител съгласно чл. 433,ал.3 ГПК, съответно липсата на постановление на съдебния изпълнител,констатиращо прекратяването поради перемпция, не засяга по никакъв начин правната сфера на длъжника, която към 23.09.2022г. не е била ограничена с налагане на запор.
Дали са били налице предпоставките на чл. 433,ал.1,т.8 ГПК и изпълнителното дело е перемирано, няма отношение към развитите в жалбата съображения за действията на взискателя, довели до прекъсване на давността. Перемирането на изпълнителното дело е без правно значение за погасителната давност като институт на материалното право. Общото между перемпцията и давността е , че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици. Погасителната давност изключва принудителното изпълнение , но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не 4 може да я зачете. Перемпцията обаче не изключва правото на принудително изпълнение и предполага неудовлетворена нужда от Т., като настъпването й и наличие на искане на взискателя след този момент обвързва съдебния изпълнител и го задължава да продължи действията по принудително изпълнение.
Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане, с което е оставено без уважение искането на М. Р. М. за прекратяване на основание чл. 433,ал.1,т. 8 ГПК изпълнителното дело се явява законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Разпечатката съдържа 29 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96d258a8-3b0b-4490-b44f-5950d05fb397