Решение № 1785 от 27.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1785 гр. Пловдив, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330204808 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

23-1030002590/23.05.2023г., издадено от началник група в ОДМВР- ПЛОВДИВ, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Н. Б. Я., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание излага конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок 14-дневен срок – НП е връчено на 19.07.2023г., а жалбата е подадена на 27.07.2023г., от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

1

Наказателното постановление е издадено за това, че на 19.04.2023г. в 11:30ч. жалбоподателят Я. управлявал МПС Киа Спортидж с рег. № **** в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. Санкт Петербург и бул. Освобождение, чужда собственост, с чуждестранно свидетелство за управление номер *****, образец Великобритания, без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца, доколкото жалбоподателят е влязъл в Република България на 07.10.2022г.

В хода на съдебното производство безспорно се установява гореизложената фактическа обстановка от представения АУАН, който има презумптивна доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 от ЗАНН, а именно - че на процесните време и място, жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС, като този факт не се оспорва от жалбоподателя, нито са представени доказателства, оборващи тези факти. Безспорно между страните е и обстоятелството, че жалбоподателят е влязъл на територията на страната повече от 3 месеца преди предприетото управление, като това се потвърждава и от приложената справка за задгранични пътувания на Я., видно от която последното регистрирано влизане на територията на България преди управлението на автомобила е на 07.10.2023г. От приложената справка е видно и че жалбоподателят е български гражданин. Безспорно към процесната дата жалбоподателят е разполагал единствено с издаденото му от Великобритания СУМПС, като не е представил друго СУМПС, а предходно издаденото му българско СУМПС е било унищожено на 26.09.2017г. поради подмяна (замяна) в чужбина съгласно справката от системата АИС „Български лични документи“.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност. Актосъставителят е материално компетентен съгласно т. 2.1. вр. т. 1.3.2. от посочената Заповед, а издателят на наказателното постановление е компетентен съгласно т. 3.11. от Заповедта, като компетентността не се оспорва от жалбоподателя.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не

2 са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 19.04.2023г., за нарушение, извършено на същата дата, а НП - на 23.05.2023г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП.

Фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП, е пълна и точна, като в нея са описани фактите, които са били установени от административнонаказващия орган, и които дават възможност на съда да провери изводите му от фактическа и от правна страна.

Съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗДвП б ългарските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

Спорен между страните в производството е фактът дали притежаваното от жалбоподателя свидетелство за управление с номер *****, издадено от Великобритания, е било валидно за предприемане на управление на МПС.

В случая безспорен е фактът, че Великобритания към датата на предприетото управление не е страна от Европейския съюз. Това е така, тъй като същата е напуснала Европейския съюз на 31 януари 2020 г., съгласно Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (2019/C 384 I/01).

Великобратния не се явява и страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство. Съгласно чл. 126 от Споразумението за европейското икономическо пространство , Споразумението се прилага на териториите, в които се прилагат Договорът за създаване на Европейската икономическа общност и Договорът за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, при определените в тях условия, както и на териториите на Република Австрия, Република Финландия, Република Исландия, 3

Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Кралство Швеция. В тази връзка, с аргумент от посочения чл. 126, след излизането на Великобритания от Европейския съюз, за нея неприложимо се явява и Споразумението за европейското икономическо пространство , доколкото същата не е държава, в която се прилагат Договорът за създаване на Европейската икономическа общност и Договорът за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, нито пък е някоя от изброените изчерпателно държави. Нещо повече, отношенията между Великобритания и останалите държави от ЕИП/ЕАСТ, нечленуващи в ЕС, са изчерпателно уредени в Споразумение относно договореностите между Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, след оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз, Споразумението за ЕИП, както и другите споразумения, приложими между Обединеното кралство и държавите от ЕИП/ЕАСТ по силата на членството на Обединеното кралство в Европейския съюз, подписано в Лондон на 28 януари 2020 г. именно с оглед излизането на Великобритания както от ЕС, така и от ЕИП в съответствие с посочения чл. 126 о т Споразумението за европейското икономическо пространство.

С оглед на посоченото, настоящият състав приема, че считано о т 31 януари 2020 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия /"Обединеното кралство"/ не е член на ЕС и на Европейското икономическо пространство /ЕИП/. От посочената дата до 31 декември 2020 г. започва да тече 11-месечен преходен период, в който европейското законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство. По време на преходния период двете страни имат възможност да договорят бъдещите си взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да бъде удължен еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли 2021 г.

С изтичането на 11-месечния преходен период, с оглед липсата на продължаване на периода, считано о т 01.01.2021 г. Обединеното кралство се третира като трета страна извън ЕС и ЕИП и спрямо него и в него спира да се прилага правото на ЕС. Според информация, публикувана на страницата на Европейската комисия в интернет, достъпна на адрес: https://commission.europa.eu/system/files/2020-06/travelling_bg_6.pdf, Брюксел, 2 декември 2020 г., REV5, Известие относно пътуването между ЕС и Обединеното кралство (Великобритания), в точка 6.1. - Свидетелства за 4 управление на МПС, е предвидено, че съгласно правото на Съюза , свидетелствата за управление на МПС, издадени от държави- членки на ЕС, се признават взаимно. Считано от края на преходния период (31.12.2020г.), това взаимно признаване повече няма да бъде задължително с оглед правото на ЕС по отношение на свидетелствата за управление на МПС, издадени от Обединеното кралство. Вместо това ще се прилага международно споразумение- Виенската конвенция за пътното движение. Обединеното кралство и всички, с изключение на четири държави членки (Ирландия, Кипър, Малта и Испания), са страни по тази конвенция, която предвижда признаването на националните свидетелства за управление на МПС и международните свидетелства за управление на МПС, които са издадени от договарящите държави в съответствие с тази конвенция. Тоест, за да продължи взаимното признаване на СУМПС, е необходим изричен акт на съответната държава. В случая такъв акт липсва, като нещо повече, според данните от Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия /www.mvr.bg/, в рамките на преходния период /до 31.12.2020 г. / свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред.

Случаят касае дата 19.04.2023г. и пряка последица от изтичането на тримесечния срок, считано от 07.10.2022г., визиран в разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република България. Това не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство. Следователно, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 ЗД вП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е идентично на управление на МПС без свидетелство за правоуправление. Издаването на СУМПС е предпоставено от придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по арг. от чл. 150а ал. 1 5

ЗДвП.

По отношение на възражението, че АУАН и НП са издадени при нарушение на материалния закон поради противоречие с чл. 161, ал. 1 от ЗДвП, съдът намери, че безспорно Великобритания, макар да не е държава-членка на Европейския съюз, нито държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (а очевидно не е и Конфедерация Швейцария), е страна по Конвенцията за движението по пътищата, поради което на основание чл. 161, ал. 1, т. 1 от ЗДвП СУМПС, издадено от Великобритания е валидно за категорията, за която е издадено, на територията на Република България. Същевременно обаче, от систематическото тълкуване на чл. 161 и чл. 162 от ЗДвП е видно, че валидността на свидетелствата по чл. 161 ЗДвП (с изключение на тези по чл.

161, т. 5 от ЗДвП) е обусловена със срок, след изтичането на който изрично се забранява управлението на МПС с такива свидетелства – този срок е съответно 3-месечен за българските граждани, считано от датата на влизане в страната (чл. 162, ал. 1 от ЗДвП) и едногодишен за чуждестранните граждани, считано от датата на издаване на документ за пребиваване (чл. 162, ал. 2 от ЗДвП). Изричен аргумент в тази насока е и нормата на чл. 162, ал. 4 от ЗДвП, позволяваща заменянето на чуждестранното свидетелство за управление без полагане на изпит именно в случаите когато държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията (т.е. в случаите по чл. 161, т. 1 от ЗДвП) .