Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1180 от 13.08.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1571/2026
Вид
Решение № 1180
Подписан
13.08.2026
В сила
16.09.2026
Състав
Иван Георгиев Бекяров

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 186, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1180 гр. Пловдив, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Светлана Г. Кочанова-Иванова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20265330201571 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 12007870, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Г. П. Ч. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 51,13 евро (равностойността на 100 лева) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. Аргументите се развиват в допълнително писмено становище, с което в генерален план се оспорва доказването по несъмнен начин на извършване на деянието, респ. нарушението, като се засягат обстоятелствата около качеството на представител на юридическо лице от страна на жалбоподателя към датата на нарушението, съставяне на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. с приложена към нея снимка на автоматизираното техническо средство или система (АТСС), четливостта на доказателствата по преписката, мястото на твърдяното нарушение и връзката му с работата на АТСС, с принадлежността към населено място, относно техническата индивидуализация на измерването.

Моли се обжалвания електронен фиш да бъде отменен и да бъдат присъдени разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

Въззиваемата страна, ОД на МВР – Пловдив, е взела писмено становище, представено с изпращане на преписката, ведно с жалбата, на съда, в което споделя виждането си, че обжалваният акт е правилен и 1 законосъобразен и моли да се потвърди. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна и моли същото да бъде намалено до минимално предвидения размер. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в предвидения срок доколкото липсва разписка за връчване на фиша конкретно на санкционираното лице, изходяща от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество се прие за неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 15.01.2026 г. в 15:07 ч. в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“ до № 51 в посока на движение от запад на изток, като приближаващо към АТСС, при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h МПС лек автомобил „Кадилак ХТ5“ с рег. № *** се е движил с установена скорост от 76 km/h, като е превишил максимално допустимата с 26 km/h и това е установено с АТСС ARH CAM S1 № 120cd03. Отчетен е толеранс от минус 3 km/h от заснетата скорост в размер на 79 km/h в полза на водача. Собственик на заснетия лек автомобил към датата на нарушението било дружеството „Витос Агро“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител от 19.01.2022 г. до настоящия момент, т.е. и към 15.01.2026 г. – датата на движението, бил жалбоподателят Г. П. Ч..

Установява се АТСС АRH CAM S1 № 120cd03 да е одобрено средство за измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Същото успешно е минало периодична техническа проверка на 20.03.2025 г. за годност на измерванията, като е издаден протокол от проверка № 109-СГ-ИСИС от 20.03.2025 г. на Български институт по метрология (БИМ), като срокът на валидност на измерванията е една година.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото – снимка от АТСС на лек автомобил № 120cd***, протокол за използване на АТСС с рег. № 1030р1110/15.01.2025 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ, протокол от проверка № № 109-СГ-ИСИС от 20.03.2025 г. на БИМ, справка от база данни първоначална регистрацията на МПС, снимков материал на самото АТСС, справка от система за управление на административнонаказателна дейност. В този смисъл направените с жалбата доказателствени искания съдът прие още в съдебното заседание за неоснователни, като е аргументирал волята си с достатъчност на представените по делото и преписката доказателства и липсата на необходимост от изискваните от представителя на жалбоподателя доказателства с оригинал или електронен вид. Всъщност всички представени писмени доказателства са в отлично и четливо състояние и не дават основание за колебание за тяхното съдържание.

2

С оглед на доказване на представителната власт в случаите, когато собственик на ППС е юридическо лице, наличието на такъв пропуск в преписката, е преодолимо по силата на служебното начало в наказателния и административнонаказателния процес, по силата на който съдът е длъжен доказателства при липсата на такива за конкретни факти. Специално за обстоятелствата, свързани с обявени актове и публикувана информация относно юридически лица, съдът разполага с възможност да ползва публично достъпния неограничен достъп до Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ за целите на настоящото производство, а именно установяване представителя на дружеството към датата на деянието. Нещо повече, поради преумптивната сила на достоверност на обявената информация/актове в такъв тип публични регистри и нейната актуалност, независимо от действителното фактическо положение и до доказване по несъмнен начин на друго, съдът разполага с възможността дори и към момента на постановяване на съдебния си акт да извърши съответната справка и без наличието на физически носител на информацията да се позове на публикуваното. В този смисъл след именно такава справка се установява, че значително време преди деянието, от 19.01.2022 г., до настоящия момент, който включва и датата на деянието – 15.01.2026 г., едноличен собственик на капитала и управител, т.е. представител, на дружеството собственик на процесното МПС марка и модел „Кадилак ХТ5“ с рег. № ***, представляващо конкретно лек автомобил (установими от справката за първоначална регистрация), е именно жалбоподателят Г. П. Ч..

Налична по делото е и изискуемата снимка на АТСС, от която е ясно видимо, че средството за измерване съответства на вида ARH CAM S1, представляващо по външните си признаци т.нар. „триножник“, като същевременно тя обхваща и заснемания участък от пътя и допълнително обекти в страни от него, които по обективните си характеристики се свързват с мястото на нарушението.

Затова и възраженията за недоказване на конкретните оспорени обстоятелства съдът прие за неоснователни както от процесуална страна, така и при преценка на установяване на релевантните и релевираните в електронния фиш факти с представените по делото доказателства, които намира за достатъчно за несъмненото установяване на фактическата обстановка.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.

При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя. Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец и не 3 създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение.

Правилно е отчетен установеният толеранс като първоначалната установена стойност на скоростта от 79 km/h е намалена с 3 km/h и е посочена във фиша скорост от 76 km/h. На приложената към фиша снимка на нарушението е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движение, локация с административен адрес и G P S координати, които след служебна справка в публично достъпната интернет страница на Google Maps, съответства на административен адрес *** в гр. Пловдив – път с три ленти в платното за движение в една посока точно в конкретния участък.

Установява се още от снимката безспорно отчетливо и регистрационният номер на заснетия автомобил, съответстващ на отразеното в електронния фиш, индивидуализиращите данни относно самото АТСС, инкорпорирано в номера на снимката, момента на заснемането и разстоянието от АТСС до конкретното МПС, предмет на заснемане, индивидуализирано чрез пресечните точки на маркерите в четирите страни на снимката. Отделно от това явно е и движението на МПС, а именно приближаващо към АТСС, както е отразено на снимката, което пък от своя страна е във връзка със снимката на самото АТСС и нейната достоверност. Именно по повод на последното се установява от снимката на самото АТСС, че то е насочено да заснема в близкия си план посоката на движение, в която е насочено, т.е. при отдалечаващи се МПС, а именно от изток на запад, тъй като именно в тази посока пътното платно става трилентово, видно от самата нея. Едва след движението в това платно, разграничено от платното за движение в обратна посока чрез видим повдигнат участък, бордюр, а именно това е движение от запад на изток, което се явява и заснемане при приближаващ режим.

Съпоставено със снимката на самото нарушение се установява непосредствено между автомобила и АТСС именно посочения повдигнат участък от пътя тип бордюр между двете пътни платна с поставени на него колони, което установява без съмнение връзката между мястото на контролиране, извършеното нарушение и поставеното АТСС, което пък от своя страна съвпада с отразеното на снимката от нарушението и попълнения в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата административен адрес. Затова съдът прие, че ясно е посоченото мястото на извършване на нарушението и това няма как да ограничи правото на жалбоподателя да разбере къде е извършено то, а от всичко изложено и принадлежността му в границите на посоченото населено място. Представената по преписката снимка на установеното МПС е с достатъчна разделителна способност, така че да се установява по несъмнен начин номера на заснетото МПС.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от 4 мобилни АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи установили по време на движение нарушението.

Процесният случай е от тази група мобилни АТСС, разположени на участък край пътя и самото АТСС е статично. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него. Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.