Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 20.07.2022, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно гражданско дело 123/2022
Вид
Решение № 83
Подписан
20.07.2022
Състав
МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ, БОРИС ДИМИТРОВ ЦАРЧИНСКИ, БИСЕРА БОЯНОВА МАКСИМОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Търговище, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно гражданско дело № 20223500500123 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по в.гр.д. № 123/2022г. по описа на Окръжен съдТърговище е образувано по въззивна жалба от ответника ОП „Б....“, чрез своя процесуален представител адв. Д.П. против Решение № 136/29.03.2022 г., постановено по гр.д. № 1832/2021 г. на Районен съд – Търговище, IX състав, с което е отменено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ и прекратяване на правото на получаване на допълнително трудово възнаграждение, съгласно Методиката за определяне и разпределение на средствата за допълнително трудово възнаграждение до изтичане на срока на наказанието, наложено на осн. чл. 188, т. 2, във връзка с чл. 187, т. 1, 7 и 8 КТ със Заповед № 913/20.12.2021 г., издадена от директора на ОП „Б....“, на ищцата по делото М. В. СТ. на длъжност „Технически организатор“ в отдел „Транспорт и механизация“, по повод преждевременно напускане на работа и неуплътняване на работното време, неизпълнение на законните нареждания на работодателя, злоупотреба с доверието на предприятието, а именно предоставяне на справка без знанието на ръководителя на предприятието, като незаконно, на осн. чл. 195, ал. 1 КТ и по реда на чл. 357, ал. 1 КТ.

С доводи за незаконосъобразност и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение. На първо място, въззивникът твърди, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е спазена в 1 предвидената форма и е проведена съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. Спазвайки разпоредбата на чл. 193 КТ въззивникът излага съображения, че лично е обяснил на ищцата какви са точно нейните нарушения на трудовите задължения, като това се потвърждава от депозираната от М.С. обяснителна записка, както и от разпита на св. Д.

Ванкова. Въззивникът твърди също, че на ищцата многократно й е било разпореждано да не дава предварителна информация на служители на общината без разрешение на директора на предприятието или на главния счетоводител, като това се потвърждава от показанията на другата разпитана свидетелка. Според въззивника за служителя е било ясно дисциплинарното наказание по повод на какво дисциплинарно нарушение се налага, като не е било необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание да са вписани всички обективни и субективни елементи на деянието, деня и часа на извършване и какво дисциплинарно нарушение, съобразно класификацията на чл. 187 КТ, е осъществено. В подкрепа на тези доводи е цитирана практика на ВКС. Претендират се също и сторените разноски.

С писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М. В. СТ., чрез процесуалния си представител адв. Н.С. оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението на РС - Търговище. Въззиваемата твърди, че първоинстанционното решение е правилно, доколкото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание липсва един от законовите реквизити, а именно точно посочване на вмененото на М.С. нарушение. Претендират се и сторените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от процесуалния си представител – адв. Д.П., който поддържа подадената въззивна жалба и моли да бъде отменен първоинстанционния съдебен акт, като бъде постановен нов, с който да бъде отхвърлена подадената искова молба. Претендира и сторените разноски в настоящото производство, съобразно представения списък.

Въззиваемият в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв. Н.С., преупълномощен от адв. Н.С., който поддържа подадения отговор на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено решението на Районен съд – Търговище. Претендира и разноски по чл. 38, ал.

2 ЗА.

Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Към личното трудово досие на ищцата не е приложен трудовия договор, а само допълнителните споразумения към него /6 бр./, като в пет от тях е посочено, че са част от трудов договор № 771/24.04.1985 г. , а в едно от тях че е част от трудов договор № 771/24.04.2018 г. Независимо от това - няма спор между страните, че ищцата и ответникът са в трудово правоотношение, 2 като ищцата заема длъжност „Технически организатор“ в отдел „Транспорт и механизация“. Същата ежегодно поддържа и актуализира професионалната си квалификация, което е видно от приложените към личното й трудово досие удостоверения за преминати обучения и участия в курсове.

Със заповед № 913, издадена на 20.12.2021 г. на директора на ОП „БКСТЪРГОВИЩЕ“, връчена й лично на 20.12.2021 г., работодателят наказва М.

В. СТ. с наказанието „Предупреждение за уволнение“ и прекратяване на правото на получаване на допълнително трудово възнаграждение, съгласно Методика за определяне и разпределяне на средства за допълнително трудово възнаграждение - до изтичане на срока на наказанието. В заповедта е записано, че наказанието се налага дословно: „по повод преждевременно напускане на работа и неуплътняване на работното време, неизпълнение на законните нареждания на работодателя, злоупотреба с доверието на предприятието, а именно предоставяне на справка без знанието на ръководителя на предприятието“. Като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание е изписано: чл. 188, т. 2, във връзка с чл. 187, т.

1, т. 7 и т. 8 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 188 КТ - дисциплинарни наказания са: т. 2. предупреждение за уволнение. Законовата уредба на видовете нарушения на трудовата дисциплина е дадена в чл. 187 КТ. В чл.

187, т. 1 КТ са дадени четири хипотези: закъснение; преждевременно напускане на работа; неявяване на работа; неуплътняване на работното време.

От тях в заповедта са цитирани втората и четвъртата - преждевременно напускане на работа и неуплътняване на работното време. По силата на чл.

187, т. 7 КТ друг вид нарушение на трудовата дисциплина е: неизпълнение на законните нареждания на работодателя. Същото е посочено на второ място като повод за налагане на наказание. В законовата разпоредба на чл. 187, т. 8 КТ са регламентирани други видове нарушения на трудовата дисциплина, обособени в три отделни хипотези: злоупотреба с доверието; уронване на доброто име на предприятието; разпространение на поверителни за него сведения. В процесната заповед е цитирана първата хипотеза - злоупотреба с доверието на предприятието, като единствено по отношение на това в заповедта има някакъв опит за визиране на факт - предоставяне на справка без знанието на ръководителя на предприятието.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на първоинстанционното производство са разпитани двама свидетели: Д.Б., заемаща длъжност „Главен специалист Човешки ресурси“ и Р.Р. заемаща длъжност „Главен счетоводител“ в ответното предприятие. От показанията на св. Банкова се установи, че е имало среща между инж. Неделчев - директора на предприятието и ищцата - М.С., на която среща са присъствали и тя, като Главен специалист Човешки ресурси, ръководителят на отдел „Чистота“ и заместник-директорът на предприятието. Срещата била за това директорът да изиска обяснения от ищцата по повод на конфликта, а именно, че: когато се подава някаква информация до общината директорът изисква да е съгласувана с него, а ищцата не е споделила предварително информацията с 3 директора относно графиците за селско и градско сметоизвозване; за това, че директорът срещнал ищцата в сградата на общината по време на работния ден, т.е. тя не е била на работното си място. Св. Банкова не знае дали ищцата е имала досега други нарушения на трудовата дисциплина; не е запозната с графиците за сметоизвозването, но знае, че по принцип директорът ги одобрява. Св. Р. не е присъствала на срещата, когато директорът казал на ищцата, че има нарушения на трудовата дисциплина. От показанията на същата се установи, че през м. 12.2021 г. служители на община Търговище са поискали от ищцата справка за прогнозни стойности във връзка с плансметката и тя е подала информация, но без да я съгласува с директора.

Впоследствие дори и директорът да иска да нанесе корекции по плансметката, не е възможно същите да се извършат, защото вече информацията е била придвижена до общината.

В последната фаза на съдебното исково производство - след приключване на съдебното дирене и в хода на устните състезания, директорът, който ръководи и представлява ответника - ОП „Б....“ обясни, че при издаване на заповедта е имал предвид и други предишни действия на ищцата, за които й е казвал, само й е правел забележка, без да й е изисквал писмени обяснения. Относно одобряването на графиците за сметоизвозване директорът ги одобрява и същите се дават само за информация на общината, но не е необходимо никакво съгласуване със служител на общината, както е било преди години. По отношение на план-сметката: служител на общината изисква неформално информация от ищцата, която я подава вероятно по имейл, след това този служител подава информация до ресорния зам.-кмет, гласува се от Общински съвет и така вече повече не могат да се правят корекции от предприятието. По отношение неуплътняване на работното време: директорът забелязал, че ищцата е много активна в социалните мрежи, т.е. не си уплътнява работното време; направил й забележка за това, в резултат на което той бил блокиран като неин приятел в социалните мрежи.

Другото нарушение било, когато случайно я видял в общината да си приказва с един служител и на въпроса какво прави там, ищцата отговорила, че си копира едни документи. За това излизане от работа не е искала разрешение от директора, той не знае тя от кого е искала разрешение и за колко време да напусне работното си място.

Кога или поне в какъв период са извършвани нарушенията, които е имал предвид директорът на предприятието никъде не е посочено писмено и не става ясно. Кога е провеждана срещата с ищцата, за да й се изискат обяснения не се установи и не е ясно колко време е имала, за подготовка да отговори. Факт е, че ищцата е депозирала на 20.12.2021 г. т.нар.

„Обяснителна записка“. Видно от писмените обяснения, те са разделени за три нарушения, както следва: 1. За графика за сметоизвозването на кв.

„Въбел“ и кв. „Бряг“ и защо същите са в графика на градското сметоизвозване – защото те са там повече от 10 години; 2. За това, че е направила план-сметката по „нареждане“ на Ф.Ч. - не, не е правила план4 сметка на предприятието, а само по дадената сума от Ф. Ч. за разпределението на курсовете по сметоизвозването на градски и селски курсове, за което Р. Р. – Главен счетоводител в предприятието знаела 2 дни преди това.; 3. За това , че е „седнала на седянка“ при Ф.Ч. на 10.12.2021 г. : по нареждане на директора, ако излиза някъде тя се обажда на Ц. Ц. и тогава тя му се обадила, че отива в общината, за да вземе удостоверение за наследници, тъй като майка й починала на 30.11.2021 г. и трябвало да се оправят много неща. Когато ги взела се оказало, че трябват още два екземпляра от удостоверението и за да стане по-бързо, тя влязла при Ф. Ч., за да й ги ксерокопира, поради това че е била там.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

На първо място, въззивникът твърди, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е спазена в предвидената форма и е проведена съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. Спазвайки разпоредбата на чл.

193 КТ въззивникът излага съображения, че лично е обяснил на ищцата какви са точно нейните нарушения на трудовите задължения, като това се потвърждава от депозираната от М.С. обяснителна записка, както и от разпита на св. Д. В. Тези възражения са неоснователни.