Решение № 4712 от 31.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4712 гр. София, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Н. С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Н. С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100511728 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 6184/09.06.2022 г., постановено по гр. д. № 67475/21 г. по описа на СРС, 42 състав, Н. Й. Н. и „П.Н.“ ЕООД са осъдени на основание чл.

45 ЗЗД и чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД да заплатят солидарно на И. Д. Б. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 25.02.2020 г. до 25.11.2021 г., вследствие на публикация от 25.02.2020 г. на интернет страница/уебсайт – www.pik.bg, дописка със заглавие: „Н. Н.:

Моралният негодяй И. Б. обяви, че пиарите на Б.Б. се молят коронавирусът да стигне по – бързо до България ...“ и по отношение на квалификациите:

„нравствен дегенерат“, „морален изверг“, „от бандата на фейковете“, „дупка на човечеството“ и „мъртва душа“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2020 г. до окончателното плащане на вземането, като е отхвърлен иска в частта за разликата над 5000 лв. до пълния претендиран размер от 12 000 лв. С решението Н. Й. Н. и „П.Н.“ ЕООД са осъдени да заплатят на основание чл. 81 ГПК вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК на И. Д.

Б. сумата от 762,50 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение, а И. Д. Б. е осъден да заплати на Н. Й.

1

Н. и „П.Н.“ ЕООД на основание чл. 81 ГПК вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 787,50 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Подадена е въззивна жалба от Н. Н. Й. и „П.Н.“ ЕООД срещу решение № 6184/09.06.2022 г., постановено по гр. д. № 67475/21 г. по описа на СРС, 42 състав, в частта, в която предявените искове са уважени. Твърдят, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържат, че по делото не са събрани доказателства, установяващи наличието на претърпени неимуществени вреди от ищеца от публикацията и от конкретните думи и изрази. Твърдят, че събраните по делото гласни доказателства /показания на св. А. и Т./ следва да се ценят критично, тъй като същите не са успели да изложат пред съда възприятията си относно емоционално – психическото състояние на ищеца, нито да доказали затруднения в работата му от нанесените обиди. Поддържат, че констативният протокол от 26.04.2021 г., съставен от нотариус А.Н., не се ползва с признатата по чл. 179, ал. 1 ГПК материална доказателствена сила, тъй като нотариусът не е имал право да издава свидетелстващ документ за обстоятелствата, за които е съставен.

Твърдят, че извършеното от нотариуса удостоверяване е нищожно /арг. от чл.

576 ГПК/, тъй като в разпоредбата на чл. 569 ГПК не е предвидено правомощие на нотариуса да извършва такова удостоверяване. Поддържат, че процесното удостоверяване не попада и в хипотезата на чл. 569, т. 8 ГПК, тъй като в закона не е предвидена възможност нотариусът да удостоверява съдържанието на интернет страница към определен момент. Твърдят, че първоинстанционният съд не се е съобразил и с обстоятелството, че ищецът е лице, ползващо се с широка медийна популярност, което предполага, че се е съгласил и с по – интензивно и остро обсъждане на личността и поведението му. Посочват също така, че разпространението на невярна информация с негативни внушения за дадено лице не може да доведе до уважаване на иска за обезщетение в резултат на непозволено увреждане, а оценките или мнението не подлежат на проверка за вярност и могат да ангажират отговорността на ответниците само ако представляват обида, респ. клевета.

При условията на евентуалност поддържат, че присъденото обезщетение е в завишен размер. Искат от съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, и вместо него да 2 постанови друго решение, с което да отхвърли исковете. Претендират разноски.

Въззиваемият - И. Д. Б. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на причинно – следствена връзка между процесната публикация и неимуществените вреди, претърпени от ищеца, а именно – че вследствие на процесната дописка ищецът е изпитвал сериозни затруднения, бил е крайно потиснат, притеснявал се е за реакциите на читателите/аудиторията, станал нетрудоспособен за няколко месеца, което обстоятелство се отразило крайно негативно на списвания от него интернет сайт е – vestnik, сериозно пострадало доброто му име в обществото.

Поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че по отношение на ответниците са налице всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност кореспондира на събраните по делото доказателства. Оспорва като неоснователен довода на въззивниците, че не е доказано публикуването на процесната дописка с автор – ответникът Н., на интернет станицата на ответното дружество – www.pik.bg. Посочва, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че именно на сайта www.pik.bg e била публикувана дописка с автор – Н. Н. Й. и с процесното съдържание по адрес на ищеца. Поддържа, че процесният констативен протокол е издаден в съответствие в разпоредбата на чл. 593 ГПК, тъй като с него нотариусът е удостоверил по искане на ищеца осъществените пред него действия на последния, състоящи се в отваряне на интернет страница на определен http адрес и записване на съдържанието й. Оспорва като неоснователни и доводите на въззивниците, че предявените искове са неоснователни, тъй като ищецът е публична личност, което обстоятелство предполага „едно по – интензивно и по – остро публично обсъждане на личността и поведението му“ и възможност за негативни оценки. Посочва, че това е така, тъй като в случая не се касае за негативно оценки или остро обсъждане на личността на ищеца, а за откровени обидни и позорящи ищеца квалификации, осъществяващи състава на престъпелението обида, които при всички случаи са основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците. Поддържа, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен след преценка на всички относими обстоятелства и в съответствие с критериите по 3 чл. 52 ЗЗД за справедливо обезщетение. Прави възражение по чл. 78, ГПК. ал. 5

Подадена е и насрещна въззивна жалба от И. Д. Б. срещу решение № 6184/09.06.2022 г., постановено по гр. д. № 67475/21 г. по описа на СРС, 42 състав, в частта, в която предявените искове са отхвърлени. Твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че при определяне на размера на присъденото обезщетение съдът не е отчел, че вследствие на публикуваната на интернет страницата на ответното дружесво дописка с автор – ответникът – физическо лице, ищецът е преживял сериозни болки и страдания, засегнат е бил авторитета му и сериозно е била затруднена професионалната му дейност.

Твърди, че не е ясно защо след като съдът е приел, че интензитет на претърпените неимуществени вреди е завишен, не е взел предвид тези обстоятелства при определяне на размера на обезщетението. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи изцяло исковате.

Въззиваемите страни по насрещната въззивна жалба – Н. Н. Й. и „П.Н.“ ЕООД не са подали отговор на насрещната въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 3 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 49 ЗЗД.

Ищецът И. Д. Б. твърди, че от няколко години от страна на ответниците се провежда организирана кампания за съзнателно публично „омаскаряване“ чрез разпространение на обидни твърдения по негов адрес Посочва, че част от тази кампания е и изричното изявление на ответника Н. Н., направено в качеството му на автор на публикувана на 25.02.2020 г. на интернет страница/уебсайт – www.pik.bg дописка със заглавие: „Н. Н.: Моралният негодяй И. Б. обяви, че пиарите на Б.Б. се молят коронавирусът да стигне по – бързо до България ....“. Твърди, че в публикацията ищецът е окачествен от ответника Н. Н. като „нравствен дегенерат“, „морален изверг“, „от бандата на 4 фейковете“, „дупка на човечеството“ и „мъртва душа“. Твърди, че за автор на текста е посочен ответникът Н. Н., като същият е публикуван на издаваната/собствена на ответното дружество „П.Н.“ ЕООД интернет страница/уебсайт – www.pik.bg. Поддържа, че текстовете в публикацията съдържат ясни и еднозначни по съдържанието си обиди, които са пряко насочени срещу личността на ищеца, както и че честта и достойноството на ищеца са били дълбоко засегнати от обидните квалификации, съдържащи се в публикацията. Посочва, че публикуването на посочените обидни твърдения е станало достояние на неограничен брой хора, което е причинило на ищеца сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в морални страдания и накърняване на доброто му име на журналист. Поддържа, че съдържащите се в процесната публикация обиди са довели ищеца до състояние на потиснатост, намалена работоспособност и крайна раздразнителност, свързана с необходимостта да отговаря на свързани с публикацията въпроси.

Посочва, че изпитваните от ищеца негативни преживявания са допълнително засилени и от заеманата от него ръководна позиция в електронната медия е – vestnik.bg. Tвърди, че огорчението, болките и страданията, причинени на ищеца от публикуваните тежки обиди по негов адрес, не могат да отшумят и до днес. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на публикация от 25.02.2020 г. на интернет страница/уебсайт- www.pik.bg, дописка със заглавие: „Н. Н.: Моралният негодяй И. Б. обяви, че пиарите на Б.Б. се молят коронавирусът да стигне по – бързо до България ...“ и по отношение на квалификациите: „нравствен дегенерат“, „морален изверг“, „от бандата на фейковете“, „дупка на човечеството“ и „мъртва душа“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2020 г. до окончателното плащане на вземането. Претендира разноски.

Ответниците Н. Н. и „П.Н.“ ЕООД оспорват исковете като неоснователни. Оспорват твърдението на ищеца, че именно първият ответник е автор на публикацията, тъй като липсвал подпис под тях. Твърдят, че текстовете в публикацията не могат да бъда оценявани като обидни, клеветнически или позорящи ищеца, а за да се ангажира отговорността на ответниците, изразите следва да представляват обида, респ. клевета.

Претендират разноски.

5

От представените извадки от интернет страница/уебсайт – www.pik.bg се установява, че на 25.02.2020 г. на интернет страницата www.pik.bg e публикувана от ответника Н. Н., като автор, дописка със заглавие: „ Н. Н.:

Моралният негодяй И. Б. обяви, че пиарите на Б.Б. се молят коронавирусът да стигне по – бързо до България ...“, като в дописката И. Б. е квалифициран като „нравствен дегенерат“, „морален изверг“, „от бандата на фейковете“, „дупка на човечеството“ и „мъртва душа“.

Описаните изявления на ответника Н. Н. и публикуването им на интернет страницата www.pik.bg се установяват от представения като доказателство по делото констативен протокол № 107, том 1 – 3, рег. № 1492/26.04.2021 г. на нотариус А.Н., в който е посочено, че нотариусът е констатирал, че публикацията от 25.02.2020 г., разпечатана от интернет – страницата „pik.bg”, както и линк към нея, съществуват към 26.04.2021 г., както и че разпечатка от нея е приложена към констативния протокол.