Решение № 43 от 26.03.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Кърджали, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200065 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1300-000001 от 07.01.2025 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на Е. Е. Е. от *************, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Е. Е. Е. твърди, че при издаване на наказателното постановление не била спазена разпоредбата на чл.53 от ЗАНН, процедурата по установяване на нарушението и по налагане на административното наказание не съответствала на изискванията на закона.

Наказателното постановление било неправилно, тъй като у жалбоподателя липсвала вина за извършеното от него, той не знаел за дерегистрацията на автомобила. Нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП можело да бъде извършено умишлено, но не и непредпазливо. Липсвал умисъл, защото липсвали данни жалбоподателят да е нарочно уведомен, че управляваният от него автомобил е служебно дерегистриран. Месец преди извършване на проверката, той извършил заплащане на застраховка „Гражданска отговорност“, имал сключена полица, заплатил данъка за автомобила и закупил винетка на същия, следователно имал регистриран автомобил. Освен това, нарушението се явявало маловажно с оглед фактическата обстановка около неговото извършване. Управляваният от жалбоподателя лек автомобил бил регистриран и с поставени регистрационни табели, с платени такси по ЗП. На процесната дата жалбоподателят не знаел и не бил уведомен, че МПС е със служебно прекратена регистрация. В атакуваното постановление имало допуснати процесуални нарушения. Е. Е.

1 бил санкциониран по грешна правна норма от закона. Наказателното постановление било в разрез с Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по т.д.№ 3/2022 г. на ВАС-ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Извършеното от жалбоподателя нарушение следвало да бъде квалифицирано по чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП. Определената санкция не кореспондирала с извършеното нарушение. Моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, както и да му присъди разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 31.10.2024 г., около 01.10 часа, жалбоподателят Е. Е. Е. управлявал лек автомобил марка „*****“ с рег.№ ***** в гр.Кърджали, по ул.„П. м.“. По същото време и на същото място, близо до завод „*****“, той бил спрян за проверка от свидетелите И. Г. и Б. М. – мл. автоконтрольори в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали. Контролните органи констатирали, че посоченото МПС имало поставени табели, но не било регистрирано в срок по надлежния ред. Същото било дерегистрирано – със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Водачът обяснил на полицейските служители, че не успял да прехвърли и пререгистрира в срок автомобила си, тъй като бил в чужбина. По този повод на жалбоподателя на място бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал без възражение. По случая била образувана прокурорска преписка Вх.№ *****/2024 г. по описа на РП-Кърджали, с оглед данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. По преписката била извършена проверка за установяване на данни за престъпление от общ характер. След извършената проверка, с Постановление на РП-Кърджали от 19.12.2024 г. било отказано образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК и материалите били върнати на административнонаказващия орган. На 07.01.2025 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на Е. Е. Е. административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Видно от справка за собственост на ППС, лек автомобил марка „*****“ с рег.№ ***** е собственост на жалбоподателя Е. Е. Е.. Същият придобил моторното превозно средство на 2

07.08.2024 г. по силата на договор за покупко-продажба на МПС.

От приетата по делото справка по история за ПС марка „*****“ с рег.№ *****, се установява, че на датата 09.10.2024 г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради непререгистрирано ПС.

Регистрацията е възстановена след установяване на нарушението – на 05.11.2024 г.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите И. Г. и Б. М., кредитирани изцяло като достоверни; Акт за установяване на административно нарушение от 31.10.2024 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Мотивирана резолюция от 31.10.2024 г.;

Докладна записка от 31.10.2024 г.; Постановление на РП-Кърджали от 19.12.2024 г. за отказ да се образува досъдебно производство; Справка по история за ПС марка „*****“ с рег.№ *****; Справка за собственост на МПС марка „*****“ с рег.№ *****; Заповед № ***** от 02.12.2021 г. на МВР; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Преписка Вх.№ *****/2024 г. по описа на РП-Кърджали; Договор от 07.08.2024 г. за покупко-продажба на МПС. При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И. Г. и Б. М., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Двамата сочат, че на инкриминираната дата и място жалбоподателят управлявал описаното по-горе моторно превозно средство, когато бил спрян за извършване на проверка. При преглед на документите на водача и след извършена служебна справка, свидетелите констатирали, че МПС е с прекратена регистрация. Причината за това била, че след придобиване на автомобила от жалбоподателя, той не го бил пререгистрирал в срок. За това нарушение на място бил съставен акт срещу водача Е. Е. Е..

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Е. Е. Е. е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 31.10.2024 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал автомобил „*****“ с рег.№ *****, негова собственост, след 3 като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, регламентиращ служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние - действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. В случая са налице доказателства, че жалбоподателят е собственик на въпросния автомобил, при което като такъв той е следвало да се убеди, че управлява МПС с валидна и действаща регистрация.

Незнанието на фактически обстоятелства не оправдава дееца. Това е така, тъй като права не може да се черпят от неправомерно поведение различно от дължимото въведено в закон. От друга страна, макар доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач и собственик на моторното превозно средство. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи /такова изключение не е предвидено за нарушението по чл.140 от ЗДвП/, за разлика от противоположния подход за санкция по НК. Ето защо, правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение. Наложените две кумулативно предвидени наказания са в минимално установения размер и срок и съдът няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са допуснати твърдените от жалбоподателя пороци при провеждане на административнонаказателното производство, включително не е нарушена и нормата на чл.53 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са обстоятелствата, при които е извършено, в т.ч. и датата и мястото на 4 извършването му. Фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена законова разпоредба ясно сочи, че жалбоподателят е санкциониран за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, каквото нарушение безспорно се установи от писмените и гласни доказателства, че е извършил. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Налице е виновно поведение у жалбоподателя под формата на непредпазливост, за което вече бяха изложени съображения. В цитираното Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк.д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, е посочено, че не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Това са случаите на прекратяване на регистрацията, поради липса на действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“, каквато не е настоящата хипотеза. Задължение на жалбоподателя е да регистрира автомобила в двумесечен срок от придобиването му и като не го е сторил, следва прекратяване на регистрацията по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП с всички последици от това. Както вече се посочи, Е. е собственик на въпросния автомобил и като такъв той е следвало да се убеди, че управлява МПС с валидна и действаща регистрация. Не на последно място, процесното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като обстоятелствата, при които е извършено не го характеризират като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Конкретната обстановка и всички обстоятелства, касаещи нарушението и нарушителя са били съобразени при издаване на наказателното постановление, затова и санкцията е в минималния предвиден от закона размер. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.