Определение № 6135 от 12.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6135 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110142312 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Предявен е иск по чл. 108 от ЗС от В. Н. Н. срещу И. С. Т. за признаване за установено правото на собственост и ответникът осъден да предаде владението върху 1/10 ид.ч. върху жилищна сграда с идентификатор №*** по КК и КР на гр. Нови Искър, с адрес: гр. Нови Искър, ул.

И; върху 1/2 ид. ч. от пристройка с площ от 14 кв.м към тази жилищна сграда; и върху ½ ид.ч. върху построената върху нея надстройка с площ от 65 кв.м, представляваща изграден мансарден втори етаж на сградата.

В искова молба, с молба-уточнение от 22.10.2025 г., са изложени фактически твърдения, че В. Н. е наследник по закон на Н Т Н, който е закупил от С С В една втора идеална част от недвижим имот, съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 134, том, VI, дело № 883/ 1964 г. по описа на І Нотариус при СНС. Според договора продавачът отстъпва и се съгласява купувачът да владее 420 кв.м при граници на владението на тази част – източната част на имота при граници: улица, Т Н и Г С. Понастоящем недвижимият имот представлява ПИ№ *** по КК и КР на гр.Нови Искър, ул. „И.

Продавачът С С В продава на Н Т Н и 1/10 ид. ч. от жилищната сграда, построена върху имота. Ответницата, наследник на С С В, е изградила пристройка до жилищната сграда, построена върху мястото, представляваща допълнителна стая в тази сграда, както и надстройка с площ от 65 кв.м, представляваща втори мансарден жилищен етаж, придаден към сградата по своето предназначение, като собствеността върху него се придава върху съсобствениците по силата на приращението от поземления имот. Ищцата претендира, че притежава от тях, съразмерно права на тези в съсобствеността върху сградата; поканила е извънсъдебно да й предаде владението, но ответникът не е сторил доброволно.

Ответницата И. Т. оспорва, че ищцата е собственик на основание наследяване на 1/10 идеална част от жилищна сграда с идентификатор ***, цялата с площ от 65 кв.м, находяща се на адрес: гр. Нови Искър, ул. „И; оспорва идентичността на тази сграда с идент.

№***, с тази на сградата, описана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №134, том VI, дело №883/1964 г. на І Нотариус при СНС; оспорва твърдението да е изградила пристройка към тази сграда и надстройка 1 мансарден втори етаж, а правилата на приращението да са приложими. Сочи, че е изключителен собственик на цялата сграда, на основание Нотариален акт №27, том XXVIII дело №43221/13.12.1977 г. на І Нотариус при СРС. Пояснява, че С С В се е легитимирал като собственик на прехвърляния недвижим имот с нотариален акт №140, том XIII, дело №2016/28.06.1977 г. І Нотариус при СРС, в който е обективирана сделка покупко-продажба, сключена между М С И и С М И (родители на ответницата), от една страна като продавачи, и С С В, от друга страна като купувач, на недвижим имот- 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ от 832 кв.м., съставляващо парцел ІХ2717, от квартал 39 по плана на гр. Нови Искър, кв. „А“ (сега кв. „С“), заедно с цялата едноетажна жилищна сграда, с площ от около 51 кв.м., състояща се от: две стаи, кухня и антре.

Продавачите по сделката са установили правото по Нотариален акт №83, том XXVII, дело №4548/14.11.1964 г. на І Нотариус при СНС, по силата на който С С В е продал на М С Д и С М И (майка и баща на ответницата) недвижим имот едноетажна жилищна сграда, с площ от около 65 кв.м., състояща се от: две стаи, кухня и антре, заедно с 1/2 идеална част от дворното място, в което същата е построена, цялото с площ от 832 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен номер 36, от квартал 7 по плана на гр. Нови Искър. При условията на евентуалност навежда възражение за изтекла петгодишна придобивна давност, на осн. чл.79, ал. 2 във вр. с чл. 70, ал. 1 от ЗС за жилищната сграда с идент. № *** по КК и КР на гр. Нови Искър - ответницата се явявала добросъвестен владелец по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане; евентуално за наличие на десетгодишно владение с намерение за своене – неино и на праводателите й. Сградата не е идентична на тази по Нот. акт №134, том, VI, дело № 883/ 1964 г. и следва да се има предвид, че към датата на сделката са построени няколко сгради – в северната част на имота и в югозападната, а волята на С С В е била да прехвърли придобития от него имот поравно на двете си дъщери и техните съпрузи, както и да разпредели сградите, построени от него в мястото. Твърди, че в жилищна сграда по Нот. акт №134, том, VI, дело № 883/ 1964 г. родителите на ищцата са живели докато построят новата си къща през в края на 60-те г. на X X в., която понастоящем е нанесена в КК и КР като сграда с идент. № ***. Не спори, че владение не е предала на ищцата.

Доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 108 от ЗС се разпределя по следния начин: ищецът трябва да докаже претендираното от него право на собственост върху спорния имот, описан в исковата молба на посоченото придобивно основание; както и че ответницата държи/владее имота, а с оглед оспорването на ответника и че жилищната сграда по Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 134, том, VI, дело № 883/ 1964 г. по описа на І Нотариус при СНС е идентична на сграда с идентификатор №*** по КК и КР на гр. Нови Искър, за което се указва, че не сочи доказателства, както и наличието на пристройка и надстройка и техните пространствени предели спрямо сградата и двора, доколкото твърди, че не са отразени в КК и КР, за което се указва, че не сочи доказателства. При установяване на тези обстоятелства ответникът следва да докаже правото на собственост върху имота на посочените придобивни основания, в т.ч. - изтекла придобивна давност в полза на ответника и неговия праводател, а именно че е упражнявал фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения период с намерението да свои имота, т.е. да придобие собствеността върху него.

Съдът, на осн. чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответницата държи/владее спорния имот.

Представените от страните документи са допустими, необходими и относими, освен документа на ищеца - Нотариален акт за продажба на недвижим 2 имот № 134, том, VI, дело № 883/ 1964 г. по описа на І Нотариус при СНС, какъвто фактически не е представен; на този етап искането по чл. 183 от ГПК на ответника не е необходимо. Искането за гласни доказателства на ищеца не е необходимо, а това на ответника следва да се уважи при условията на чл. 159, ал.

2 от ГПК.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл.

147 от ГПК.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да направят доказателствени искания, по които съдът да се произнесе с цел евентуалното събиране на всички доказателства по делото в първото открито съдебно заседание.

ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени доказателства, освен посочения в искова молба - Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 134, том, VI, дело № 883/ 1964 г. по описа на І Нотариус при СНС. УКАЗВА на ищеца, ако желае да се ползва от документа, да го представи, с препис за ответника, в срок до датата на насроченото открито съдебно заседание.

ДОПУСКА до разпит по двама свидетели на ответника, при режим на довеждане за датата на насроченото открито съдебно заседание, за установяване на посочените в отговор на искова молба обстоятелства; като ОСТАВЯ без уважение искането за допускане на още един свидетел, при условията на чл.159, ал.2 от ГПК, като указва на страната, че ако свидетеля не установи твърденията й, по неино искане съдът ще се произнесе допълнително. УКАЗВА на страната, че ако не се води свидетел в с.з., делото ще се гледа без тези доказателства, на основание чл. 253, вр. чл. 158 от ГПК.

ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 164 от ГПК на ищеца и чл. 183 от ГПК на ответника.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

3

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, ***, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: [email protected].

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.04.2026 година от 10,00 часа, за които дата и да се призоват страните чрез пълномощник.

Определението не подлежи на обжалване.

ДА се връчи препис от определението на страните, а на ищеца и препис на отговор на искова молба, с приложения - чрез пълномощник.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4