Решение № 281 от 15.02.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Бургас, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20212120104680 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ООД – гр.В* против Б. М. СТ., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 194.71 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 02.08.2018 год. до 04.03.2020 год., ведно с мораторна лихва в размер на 23.42 лв., начислена за периода от 01.09.2018 год. до 14.12.2020 год. и законната лихва, начиная от 22.01.2021 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № ******/ 2021 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Исковете са с правно основание в чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени са по реда на чл.422 от ГПК и както с определението по чл.140 от ГПК е прието - са допустими.

В насроченото открито съдебно заседание страните не се явяват и представляват, редовно призовани.

Процесуалният представител на ищцовото дружество е депозирал молба, с която поддържа исковете.

Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени нередовно воден (нередовно подписван от абоната) отчетен карнет за водомер с фабричен № *******, за който е отразено да е монтиран в тоалетна на адрес: гр.В*, ул.“******, за абонат Б.С.; неподписана от последния справка - извлечение за дължими суми към ищцовото дружество за периода от 02.08.2018 год. до 04.03.2020 год. и покана за добороволно изпълнение, придружена от счетоводна справка, 1 останала невръчена на посочения абонат.

На съда за известни и решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр.В* услуги, както и действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.

При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за неоснователни.

Основателността на исковата претенция по чл.79, ал.1 от ЗЗД е обусловена от успешно проведено от страна на ищеца доказване наличието на облигационна връзка между него и ответника, по която да е изпълнил задълженията си точно. Понеже се твърди такава връзка между водния оператор-ищец и потребителя-ответник да е възникнала по силата на чл.3 от Наредба № 4 / 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, това по необходимост включва и положително установяване, при условията на пълно и главно доказване, че правото на собственост, респ. правото на строеж/ползване върху водоснабдения имот през процесния период е принадлежало на ответника.

Въпреки изначално възложената му с доклада на съда доказателствена тежест, ищецът не ангажира доказателства, от които да се установява, че в периода от 02.08.2018 год. до 04.03.2020 год. ответникът е бил носител на правото на собственост или вещното право на строеж/ползване върху имота.

Но не само - липсват и доказателства във водоснабдения имот да е доставено количество вода, чиято стойност да възлиза на исковата сума за главница. В тази връзка следва да се каже, че наличните писмени доказателства са изходящи само от ищцовата страна и не носят подпис на ответника, поради което не разполагат с материална доказателствена сила, респ. не са годни (в този им вид) да докажат изгодния за тази страна и твърдян от нея факт на доставката и пр.

И накрая - този извод на съда не би се повлиял, ако и да бе допуснато извършване на счетоводна експертиза, както бе поискана от ищеца, т.к. само би повторила стойностите, съдържащи се в обсъдените писмени доказателства, но същевременно би оскъпила настоящото производство.

Ето защо, главният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява недоказан, а оттам - неоснователен, което от своя страна има за своя закономерна последица неоснователност на акцесорния – по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за дължимост на законната лихва.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на “ „Водоснабдяване и канализация” ООД – гр.В**, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.В****, предявени против Б. М. СТ. от гр.Б*, ул.“*******, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество 194.71 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 02.08.2018 год. до 04.03.2020 год., ведно с мораторна лихва в размер на 23.42 лв., начислена за периода от 01.09.2018 год. до 14.12.2020 год. и законната лихва, начиная от 22.01.2021 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № ******/ 2021 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен 2 съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала: М Е

Съдия при Районен съд – Бургас: /п/

3