Определение № 3570 от 26.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3570 гр. София, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110154528 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.83-84 ГПК (Освобождаване от държавна такса)

Постъпила е молба от ищеца, с която моли да бъде освободен от държавна такса и разноски по делото.

Представена е декларация за гражданско, семейно положение и имотно състояние.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в молбите, както и материалите по делото, установи следното от правна и фактическа страна:

Съгласно чл.2, ал.1 ЗДБ за 2025 г. са заложени 137 000 хил. лева приход в бюджета на ВСС от държавни такси. Общият размер на приходи в бюджета на ВСС за 2025 г. е с 52 млн. лева сравнение с ЗДБ за 2024 г.

(https://news.lex.bg/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8 %D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-2025%D0%B3.%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0

%D1%81-%D0%92%D0%A1%D0%A1-%D0%B5-%D1%81-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-330%D0%BC%D0%BB%D0%BD.%D0%BB%D0%B2./#:~:text=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1% 1

При това положение съдебната власт следва да изпълни заложеното в Закона.

Ето защо всяко освобождаване по чл.83 ГПК следва да бъде основано на неопровержими доказателства за липса на доходи и невъзможност на страната да поема разхода по държавни такси. По аналогичен път следва да се отчете и освобождаването от депозит. Това е така, при вероятно неоснователен иск, какъв е настоящият, разходите за депозит, направени по искане на ищеца следва да се понесат от бюджета на ВСС, който няма да бъде възстановен от спечелилата страна. Следователно, един неоснователен разход, който не е предвиден в ЗДБ за 2025 г. би поставило съдебната власт в обективна невъзможност да изпълни закона и предвидените разходи и приходи. Това е така, защото разходите, направени по доказателствено искане на ищеца, който е освободен по чл.83 ГПК, без достатъчно доказателства, ще останат за сметка на бюджета на ВСС.

Държавната такса за предявения иск е 178.54 лева или 91.29 евро.

Видно от декларацията ищецът получава доход в размер на 1116.31 лева.

Така определената държавна такса е в размер на 16 % от нейния доход.

Разноските не са ясни. Експертизата все още не е назначена и не се знае какъв ще бъде разходът за нея, тъй като липсва декларация от вещото лице, което да определи дали разноските за експертиза е поносимо от ищеца. Освен това липсва отговор, за да се прецени дали е необходимо да се назначи експертиза.

Разноските за вписване и преписи не се поемат от съда, а от АВ и там е по реда на ЗДТ, а не по ГПК, поради което настоящият съд не е компетентен.

Таксите за ИЛ и СУ не са високи – 5 лева – 2.56 евро.

Видно от справка от ТР, ищецът не е търговец и не участва в търговски дружества или ЕТ.

Видно от справка за трудови договори, до 01.04.2025 г. ищецът е бил на работа като санитар.

Видно от данните от СО, Дирекция Общински приходи, ищецът е декларирал, че е собственик на 1/6 ид. ч. от жилище с идентификатор * и има право на ползване за 1/2 ид.ч. от него. Именно това е процесния апартамент.

Видно от справка от АСП, ищецът не е получавал плащания от АСП, поради което съдът определя, че не е материално затруднено лице, тъй като не 2 отговаря на критериите, които са заложени от агенцията за социално слаби хора.

Видно от справка от НОИ, ищецът получава пенсия в размер на 1213.79 лева. При това положение дължимата държавна такса в размер на 178.54 лева представлява 14.7 % от нейния доход. Този разход се дължи еднократно и не е постоянен, както и разноските за изпълнителен лист, преписи и съдебни удостоверения. При това положение разходът за съдебно удостоверение, държавна такса и преписи не са прекомерни за ищеца, за да бъде той освободен от нея. А в декларацията е написано 1116.31 лева, която сума не кореспондира със събраните по делото доказателства.

Видно от справка от АГКК, ищецът не фигурира като собственик на имоти.

Видно от справка от НАП, за ищеца липсват данни за ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, както и такива доходи за 2025 г., които се декларират до 30.04.2026 г.

Липсват данни за доходи за 2024 г. Липсват данни за вписан трудов договор.

Установява се, че за периода от 12.2024 до 03.2025г. ищецът е бил осигуряван от работодател за сума около 1500.00 лева при сумарно отчитане на работното време.

Видно от справка от Банка ДСК ищецът има наличност в сметката 2 948.72 евро.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие, ищецът е заплатил на адвоката сумата от 1500 лева в брой, а след това се е задължил да му заплати още 2000 лева. При все, че исковата молба е нередовна и реално ищецът доказва, че може да плати 1500 лева на адвокат за извършените процесуални действия, то съдът приема, че може и да плати сумата от 91.27 евро такса по делото и то в полза на бюджета, а не на частно лице, което е получила 766.94 евро и се очаква да получи още 1022.58 евро.

Производството е образувано по предявен конститутивен иск за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка и то за 1/2 ид. ч. от него. Държавната такса е в размер на 178.54 лева или 91.27 евро.

Съдът приема, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

3

Когато се завежда гражданско дело, страната следва да прецени за каква сума се предявява иск, тъй като достъп до правосъдие не изисква и не задължава съдът да бъде благотворителна организация, нито държавния бюджет. Освен това, ищецът има възможност да предяви частичен или иск за по-малка сума, чиято държавна такса да понесе.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че ищецът има възможност да заплати държавната такса и това няма да затрудни достъпа до правосъдие. Ищецът има доходи и спестявания, които могат да поемат държавната такса в размер на 91.27 евро.

Следва да се има предвид, че ищецът не доказва, че е в абсолютна неспособност да заплати 91.27 евро държавна такса. Следва да се отбележи, че само данъкът и таксата за смет за имота далеч надхвърлят възможността да се заплатят 91.27 евро държавна такса.

От друга страна с оглед диспозитивното начало съдът намира за необходимо да напомни, че страните се обръщат за съдействие към съда и имат право на платената услуга правосъдие когато те преценят, че са готови, в какъвто обем те преценят, че искат да заявят претенциите си и т.н. В тази връзка след като ищецът преценява, че няма достатъчно средства, би могъл да предяви иска като частичен и така да дължи по-малък размер държавна такса – не по- малко от 25.56 евро.

От съществено значение е също, че Тарифата по ГПК на практика не е изменяна повече от 10 години и така държавните такси пред съда остават към момента едни от най-ниските такива в сравнение с останалите административни дори услуги, текущата инфлация и увеличената няколко пъти за този период минимална работна заплата Така дължимите такси изглеждат в незначителен размер в сравнение с ресурса, който действително се разходва и в сравнение с цените на всички останали стоки и услуги.

При тези данни обективно се налага извод, че сумата от 91.27 евро не би била непосилна да бъде платена от ищеца за разглеждането на иска му.

Разходването на обществените средства следва да се разрешава само в изключителни случаи с оглед ниското равнище на доходите на българите и големия дял социални плащания, сравнение със Западна Европа. Това дава основание на съда да счете, че ищецът може да поеме сам или с помощта на близките си (лицата, които му дължат издръжка по договор за дарение или 4 неговите низходящи или възходящи по СК) таксата по делото и така искането за освобождаване от внасянето на държавна такса е неоснователно.

При тези съображения, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, на основание чл.83 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК (т.1 от ТР № № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца чрез неговия процесуален представител.

ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срок и при постъпване на книжа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5