Решение № 32 от 29.05.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Шумен, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20223600900100 по описа за 2022 година

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Ф. М. И., ЕГН **********, гр. Шумен, ул. „....“ №52, със съдебен адрес – гр. София, ул. „....“ №2, четвърти полуетаж, оф.4 – адв. Н. Н. Д. против „Дженерали застраховане” АД, ЕИК-030269049, гр.

София, бул. „.... №68, като претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищецът сочи, че на 04.05.2022 г. около 08:00 часа в гр. Шумен на кръстовището на бул. „....“ и улица „....“ настъпва ПТП, като л.а. „Тойа“, модел „Ярис Версо“, рег. №.... управляван от водача Д.Р.П., който при завой на ляво, отнемайки предимството на правомерно пресичащата ищца Ф. И. я блъска. Вследствие на ПТП пострадалата претърпяла телесни увреждания изразили се в спираловидна фрактура на големия пищял на дясната подбедрица в средната долна трета, както и фрактура на малкия пищял на дясната подбедрица в долната трета – външен малеол, поради което се наложило спешното и хоспитализиране в МБАЛ Шумен, където тя престояла за период от 04.05.2022 г. до 10.05.2022 г. Намира, че от данните по делото се установява безспорно, че вина за ПТП има водачът на л.а. – Д.Р.П.. Причината за ПТП е единствено неговото поведение, което не било в съответствие с изискванията на ЗДвП. Сочи, че във връзка с ПТП е образуваното досъдебно производство №436/2022 г. по описа на РУП Шумен, прокурорска преписка №2415/2022 г. по описа на ШРП. Процесното МПС, с което е предизвикано ПТП - л.а „Тойа“, модел „Ярис Версо“, рег. №.... имало застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) с ответника – „Дженерали застраховане” АД с начална дата на покритие – 01.01.2022 г. и крайна дата 31.12.2022 г. Твърди, че ищецът има основание да претендира пряко от ответника заплащане на обезщетение, във връзка с нормата на чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетения за всички вреди в пряка връзка с ПТП. Сочи, че на 21.06.2022 г. на ответника била предявена застрахователна претенция, с приложени документи и била 1 образувана щета. Сочи, че отговорът на ответника по така предявената претенция бил обективиран в електронно съобщение от 06.07.2022 г., с което ищцата била уведомена, че справедливият размер за репариране на щетите на ищцата бил в размер на 33 000 лв. В последвалата кореспонденция между страните застрахователят преразгледал определеният размер и се съгласил да изплати и изплатил по-висока сума в размер на 35 000 лв. въпреки това не било удовлетворено искането за изплащане на сумата от 90 000 лв., каквото искане отправила ищцата до застрахователя. Намира, че за сумата представляваща разликата между претендираните 90 000 лв. и изплатените 35 000 лв. е налице отказ от страна на ответника, който е неправилен. В обстоятелствената част на ИМ е направено и изложение, в което се обосновава виждането, че в случая са законово обосновани и претенциите върху законната лихва дължима от виновния водач на основание чл.429, ал.3 от КЗ, както и освен това се дължи и законна лихва за собствената си забава на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.

Обосновава виждането си с Решение №167/30.01.2020 г. по дело №2273/2018 г. по описа на ІІ ТО на ВКС. По отношение на неимуществените вреди, твърди, че характерът на претърпените от ищцата телесни увреждания, предопределя, че въпреки проведеното лечение няма да се възстановят в пълен обем функциите, които изпълнява крайникът на пострадалата. Подобно счупване според ищцата би довело до артрозни промени и с течение на времето до по-тежко влошаване на функциите на опорно-двигателния апарат и силни болки при промяна на времето. Непосредствено след инцидента грижите за пострадалата били поети от нейни близки. Те осигурявали, тоалета, къпането, храненето на пострадалата, което допълнително оказвало негативни последици върху самочувствието й. Последната била самостоятелен човек, а след инцидента била зависима от своите близки. Предвид това, че била зависима от грижите на други хора пострадалата изпитвала чувство на безпомощност и чувство на срам. След инцидента ищцата станала тревожна и пораздразнителна. Имала повишена чувствителност, депресивни епизоди, мрачни мисли, спад в мотивацията, апатия, липса на апетит, чувствала се ненужна. Сочи се, че предвид здравословното състояние на пострадалата в бъдеще ще следва да се извършат допълнителни оперативни интервенции, както и й предстояли години наред рехабилитация и физиотерапия, работа с психолог и психиатър, за да може да се възстанови напълно от травмите. Намира, че съдът следва да съобрази обстоятелството, че за всяка от годините 2020 и 2021 г. инфлацията е 10%, като тя и през 2022 г. ще продължи да нараства, като моли това да бъде отчетено при определяне на размера на обезщетението от съда. Предвид изложеното моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 55 000 лв. за обезщетение на претърпените от пострадалия неимуществени вреди от ПТП, представляващи разлика между общата сума претендирана за обезщетение – 90 000 лв. и вече изплатените от застрахователя 35 000 лв. Върху сумата за главница претендира – на основание чл.429, ал.3 от КЗ законна лихва върху размера на обезщетенията, считано от 04.02.2022 г. до окончателното погасяване на задълженията за главница; както и на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ – законна лихва върху общият размер на застрахователното обезщетение, считано от 07.02.2022 г. до окончателното погасяване на задълженията, ведно с разноските направени в рамките на настоящото производство.

2

От страна на ищцата е било направено искане за освобождаването и от заплащането на такси и разноски за водене на производството.

Със свое Определение №177/17.10.2022 г. съдът е освободил последната от заплащане на такси и разноски за водене на производството по настоящото т.д. №100/2022 г. по описа на ШОС.

От страна на ответника „Дженерали застраховане” АД е депозиран отговор на исковата молба по реда на чл.367, ал.1 от ГПК. В него се сочи, че депозираната искова молба е неоснователна. Твърди, че претърпените от ищцата неимуществени вреди на кореспондират с предявеният размер на обезщетение. Намира, че терминът „справедливост“ , предвиден в нормата на чл.52 от ЗЗД не е във връзка със субективните възприятия на пострадалата за претърпени болки, а се преценява на базата на ред обективно съществуващи обстоятелства. Подчертава, че пострадалата е получила фрактура на лявата подбедрица без да са установени други травми. След извършената оперативна интервенция за наместване на фрактурите пострадалата била изписана в добро общо състояние, без оплаквания. Не са настъпили усложнения в процеса на възстановяване на ищцата. Твърди, че за оценяването на неимуществените вреди няма въведен обективен законен критерий за определянето им, като това следва да бъде сторено от съда, така, че обезщетението да не се превърне в неоправдан източник на доходи. Твърди, че така претендираният размер на обезщетението не е съобразен с трайната практика на съдилищата и социално-икономическата обстановка в страната. Смята, че общият претендиран размер за обезщетението от 90 000 лв. се явява колкото средния доход на лице от домакинство у нас за период от 10 години. Твърди, че ищцата не е извършила предписаните и последващи медицински прегледи, че не е имала нужда от медицински грижи и не са настъпили усложнения на фрактурата. Намира, че от доказателствата не се установяват твърдените в ИМ неблагоприятни последствия за психиката на ищцата. Медицинските документи не представят такава информация и няма данни последната да е лекувана за подобни страдания. Навежда твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Твърди, че не е спазено правилото на чл.113 от ЗДвП – пешеходецът следва да съобрази движението си по пешеходните пътеки със скоростта на движение, като не удължава ненужно пътя и времето си за пресичане, както и да не спира без необходимост на платното за движение. Намира, че налице е съпричиняване и чрез поведението на ищцата след ПТП, тъй като не е извършила назначените й прегледи на 16.05.2022 г. и 20.05.2022 г., както и контролна рентгенография и преглед при ортопед след 45-я ден, а също не е вземала предписаните й медикаменти в представената по делото епикриза. Намира, че предвид изложеното съдът следва да прецени приносът на пострадалата за настъпване на ПТП. Не оспорва – а напротив твърди обстоятелството, че претенцията на пострадалата за обезщетяване е разгледана, като са и били изплатени 35 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди. Но ищцата не е приела този размер на обезщетение. Оспорва претенциите за мораторни лихви предявени с ИМ, като твърди, че те не се дължат. Намира, че предвид обстоятелството, че на ищцата са изплатени вече 35 000 лв. са неверни твърденията, че последната няма средства да заплати таксите и разноските в 3 производството. Моли да бъде изменено определението постановено от съда, с която ищцата е освободена от такси и разноски. Не оспорва обстоятелството, че ответникът е застраховал процесното МПС - л.а. „Тойа“, модел „Ярис Версо“, рег. №.... по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Не оспорва обстоятелството, че пред дружеството на 21.06.2022 г. от името на ищцата е предявена застрахователна претенция и е заплатена сумата от 35 000 лв. като обезщетение. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове срещу ответника и да му бъдат присъдени сторените в производството разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ищцата е депозирала допълнителна ИМ по реда на чл.372, ал.1 от ГПК. Сочи, че поддържа вече направените с ИМ доказателствени искания, независимо от възраженията на ответника. Сочи, че явно ответника не оспорва механизма на настъпване на ПТП, поради което моли да бъде отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 04.05.2022 г. около 8:00 ч. в гр. Шумен на кръстовището между бул. „....“ и ул. „....“ е настъпило ПТП, като виновния водач Д.Р.П. при управление на л.а. „Тойа“, модел „Ярис Версо“, рег. №.... застрахован по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите в ответното дружество - „Дженерали застраховане” АД при извършване на маневра завиване на ляво, като отнел предимство, блъснал правомерно движещата се ищца Ф. М. И., която пресичала кръстовището на зелен сигнал. Ако тези обстоятелства бъдат приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване сочи, че се отказва от искането си за изготвяне на САТЕ.

Твърди, че претенцията за имуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Намира, че претендираното обезщетение не е завишено, като е напълно е съобразено с характера и степента на вредите. Намира, че възражението на ответника, с което се твърди съпричиняване за неоснователно. Намира за единствена причина за настъпване на вредоносния резултат – поведението на водача, който не е изпълнил изискванията на закона за безопасност при предприемане на завой и пресичане на пешеходна пътека. В тази връзка иска като доказателство да бъде ангажирана в производството и изготвена в хода на ДП №436/2022 г. по описа на РУП – Шумен – АТЕ. Намира, че за да е налице съпричиняване следва да се установи такова поведение у пострадалия, което е способствало за настъпването на вредите.

От страна на ответника е депозиран писмен отговор на ИМ, каквато възможност предвижда нормата на чл.373 от ГПК. В него се сочи, че не следва да има отделяне на спорно от безспорно, както това е поискано от ищеца в ДИМ. Намира, че за това следва да има признание, като намира, че ответника не е направил такова. Единствените признати обстоятелства от ответника били наличието на застраховка гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на лекия автомобил, с който е причинено ПТП, както и че застрахователят е заплатил сумата от 35 000 лв. като претендирано обезщетение. Намира, че ищеца следва да установи вината на водача при пълно и главно доказване. Намира, че подобно доказване следва да проведе и всяка от страните в производството по отношение относно обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения и от които 4 извлича за себе си изгодни последици. Поддържа твърденията си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, поради обстоятелството, че последната е извършила нарушение на чл.113 от ЗДвП, като е предприела пресичане на необозначено място. Оспорва и останалите твърдения в ДИМ, свързани с начина на определяне на размера на дължимото обезщетение.