Решение № 846 от 21.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 846 гр. Пловдив, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300500846 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.76 от ЗС във връзка с глава ХХХ от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от ********** чрез адв. Г. П., против решение №37 от 30.01.2023 г., постановено по гражданско дело №244/2022 г. на РС -Асеновград, ІІ граждански състав, с което е осъдено **********“ ООД да възстанови на „***********“ ЕООД отнетото държане, както и да предаде завладения паркинг, ситуиран в имот *** – представляващ и обособен като 21 паркоместа по северната и западната граници на същия имот, и да възстанови фактическото състояние от преди нарушението, както и е осъдено ********* да заплати на ********** ЕООД сумата от 1300 лв. - направени по производството разноски.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че от първоинстанционния съд не е отговорено на всички възражения, наведени от страната. Неправилно са интерпретирани и доказателствата по делото. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V 1 състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, от законен състав, в писмена форма, подписано е, установява се по какъв начин е формирана волята на съда, при наличие на положителни и липса на отрицателни предпоставки за развитие на исковия процес, и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Предмет на делото е отнето държане върху недвижим имот, като се твърди, че това е станало насилствено. Предявен е иск с правна квалификация чл.76 от ЗС.

В исковата молба се твърди, че към момента на одобрение на КК и КР на с. **********, със заповед №300-5-67/08.11.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, държавата е собственик на имот с №***, като върху част от имота са ситуирани 21 паркоместа - по северната и западната граница, която се ползва като паркинг. Твърдят, че имотът представлява старото трасе на пътя Пловдив - Смолян и е публична държавна собственост - чл.3, ал.2 от Закона за пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.

8, ал. 1 и ал.2 от същия закон, републиканските пътища били изключителна държавна собственост. Собствеността върху тези пътища не можела да бъде придобивана на основания, различни от посочените в Закона за пътищата и правилника за прилагането му. Твърдят, че на основание разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях с №13-ОИ/02.12.2010 г. и №5-О-Е/03.05.2011 г., и договори към тях, ищцовото дружество е държател на описаната част от имот ***. Въз основа на даденото разрешение за експлоатация ищецът ползвал имота за извършване на търговска дейност повече от десет години, като предоставял места за паркиране пред ресторант „Водопада“.

Разрешенията са издадени на основание чл.18, ал.1 във връзка с чл.26, ал.3 от Закона за пътищата и чл.11 от Наредбата за специално ползване на пътищата.

2

На базата на тези разрешения, след съответното проектиране и съгласуване, ищецът е получил и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж „Паркоместа “ №51/12.04.2011 г., издадено от Община Асеновград.

Паркоместата в имота са 21 броя. На 31.07.2021 г. ответното дружество „**********“ ООД, чрез своя управител, заявил на управителя на ищцовото дружество, че е наемател на описаната част от ПИ ***, като представил договор за наем, сключен с **********, по силата на който му е предоставен за ползване описания имот, предмет на договора. Управителят на ищцовото дружество се легитимирал с разрешенията за специално ползване и договорите с държавата, като категорично се противопоставил на искането да освободи имота. Въпреки това, на следващия ден - 01.08.2021 г., управителят на „***********“ ООД - Г. Р., в присъствието на Л. А. и на сина си, завладял паркоместата, като изгонил с груба сила служителката на „**********” ЕООД Е. В. От 02.08.2021 г. ответното дружество предоставяло на трети лица паркоместата, за което събира такса в размер на 2 лева за час. Твърдят, че отнемането на фактическата власт върху паркинга става по насилствен начин и в отсъствието и против волята на управителя на ищцовото дружество. От 02.08.2021 г. ответното дружество „**********“ ООД ползва паркоместата, без да има основание за това, с което пречи на ищцовото дружество да го ползва, като не допуска служителите на ищеца до обекта. Към момента на отнемането на фактическата власт ищецът единствен е бил държател на вещта. Молят да се постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да възстанови отнетото държане, както и да предаде завладения паркинг, ситуиран в имот ***, представляващ 21 паркоместа - по северната и западната граница на същия имот, и възстанови фактическото състояние от преди нарушението. Ангажира доказателства, претендират разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника, като се твърди, че предявеният иск е недопустим, неоснователен и недоказан.

Твърдят, че са неоснователни опитите на ищцовото дружество да се легитимира като владелец на имота с твърдението, че държавата е собственик и то упражнява делегирани права върху част от имота, тъй като владението е фактическо отношение по повод собствеността на недвижимия имот, което в случая е ирелевантно. Правото на владение е призната от закона възможност на собственика да упражнява фактическа власт - фактически действия върху вещта, без за това да е налице предварително съгласие на друго лице или орган. Принадлежи само на собственика на вещта и само той може да я прехвърли или отстъпи на други лица. Придобива се и се изгубва с придобиването и изгубването на правото на собственост. Не е спорно, че към 31.07.2021 г. ищцовото дружество е осъществявало търговска дейност в част от ПИ с кад. номер ***, на отпаднало основание. И двете цитирани разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях са индивидуални административни актове. Ищецът не сочил доказателства за дадените му права по отношение на несъществуващия ПИ *** да са относими и 3 към ПИ ***. Независимо, че дейността на ищеца е на отпаднало основание, нямало спор, че към 31.07.2021 г. дружество „***********” ЕООД е държател на част от ПИ ***. Ищецът не е владелец, а е бил държател на съответната част от имота, предоставен му за ползване.

Безспорно държателят има правна възможност за защита срещу трети лица, които препятстват упражняването на фактическата власт по реда на чл. 76 ЗС, но само в случаите на отнемане на държането - когато то е извършено чрез насилие или по скрит начин. Твърдят, че няма спор, че бившият управител на „**********” ООД - Г. Р. се е легитимирал пред управителя на ищцовото дружество на 31.07.2021 г. като надлежен държател на ПИ ***, а не само на част от него, както твърди ищеца, по силата на договор за наем, сключен със собственика на имота - ************”. Считано от следващият ден - 01.08.2021 г., ответното дружество е упражнявало фактическа власт върху ПИ ***. Ответникът твърди, че е започнал да реализира приход от търговска дейност по преотдаване под наем на площи от 01.08.2021 г., а не от 02.08.2021 г. както сочи ищецът. Ответникът можел да търси защита по реда на чл.76 от ЗС в шестмесечния срок и искането му е преклудирано поради бездействието му в срока, в който е можел да го упражни. Считано от 01.08.2021 г. до 01.02.2022 г. ищецът е имал право да потърси защита чрез предявяване на иск по реда на чл. 76 от ЗС. В случая ищецът предявил иска след изтичането на този срок, на 02.02.2022 г. При започването на търговска дейност от ответника на 01.08.2022 г. не е имало напрежение, тъй като обособените паркоместа в част от имота не били оградени, нито ограничени с контролиран достъп. На 01.08.2021 г. служителите на ответното дружество започнали нормална търговска дейност. В последствие управителят на ищцовото дружество започнал да отправя заплахи за здравето и живота на служителите на наемателя и наемодателя ************“. Стигнало се до известяване на органите на МВР и съставяне на предупредителни протоколи от същите срещу Г. П. В следващите дни се е стигало до опити за саморазправа между Г. П. и лица, наети от него, със служители на ответника.

Твърди, че служителите на ответното дружество са разрешавали на Г. П. и служителите на ищцовото дружество да паркират личните си автомобили в повечето дни след месец август до настоящия момент, за да не влизат в пререкание, дори са позволявали на служителите на ищцовото дружество да събират такса на 10 паркоместа за периода след месец октомври 2021 г. до настоящия момент. Ангажират доказателства, претендират за разноски в производството.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

С разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях от 01.12.2010 г., на „***********“ ЕООД е разрешено да извърши изграждане на паркоместа в прилежаща част от път ІІ-86 Асеновград-Бачково-Смолян в ПИ *** и ПИ ***, при км 35+608 - ляво и пътни връзки към тях, 4 при дейност „Паркиране“, като се разрешава дейност „Паркиране“ без извършване на друга търговска дейност на територията на паркинга (като разрешението е валидно до 02.12.2011 г.).

С разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях от 03.05.2011 г. на „**********“ ЕООД е разрешено да експлоатира обект „Паркоместа“ и пътна връзка към него в обслужващата зона на път ІІ-86 Пловдив-Смолян, при км 35-608 в ляво, в имот *** и *** по КК на с. Б. и пътна връзка към него в обслужващата зона на път ІІ-86 Пловдив-Смолян при км 35+608 (разрешението е без срок).

От Община Асеновград се издадени разрешение за строеж от 27.01.2011 г. и удостоверение №51/12.04.2011 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Паркоместа чрез специално ползване на прилежаща част от републикански път ІІ-86 Асеновград-Бачково-Граница Гърция, находящ се в ПИ *** и ПИ ***, на км 35+608 в ляво растящия километраж по КК на с.Б., с възложител „*********“ ЕООД.

На 27.07.2021 г. между **********“ и „**********“ ООД е сключен договор за наем за недвижим имот с идентификатор *** по КККР на с. Б., с площ 2115 кв.м, като срока на договора е 1 година, от 01.08.2021 г. до 01.08.2022 г.

От ответника е представен НА за собственост на недвижим имот (констативен) от 01.11.2018 г. от които е видно, че **********“ е призната за собственик на недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Б., с площ 2115 кв.м.