Определение № 311 от 12.06.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 311 гр. Сливен, 12.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20232200500205 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба против Разпореждане № 313 от 24.04.23 г. по гр.дело № № 20232210100118 по описа за 2023г. на районен съд Котел, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. №667/21.04.2023 г. от ищеца по делото чрез адв. Я. от БАК, с която се обжалва Определение № 98/10.04.2023 г., по гр. д. № 118/2023 г. по описа на РС Котел.

В жалбата се поддържа, че не разбира действията па Районен съд Котел, който постановява привременни мерки в закрито заседание без да даде право на страните да се запознаят с доказателствата по делото и да бъдат изслушани .Постановените привременни мерки са определени по почин на съда , в пълно нарушение правото на защита на ищцата. Моли за отмяна на привременниге мерки и за задължителни указания делото да се гледа от друг съдия, който да даде възможност на страните за състезателност в процеса.

За да постанови обжалваното разпореждане, районният съд приел, че съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото или е предвидено изрично обжалване на същите от закона. Обжалваното определение е постановено по реда на чл. 127, ал. 3 от СК, като съгласно изр. 2 на същата разпоредба, то не подлежи на обжалване, а само на изменение от постановилия го съд. Тоест законодателят изрично изключва този вид съдебни актове от двете групи съдебни актове, посочени в чл. 274, ал. 1 от ГПК, които подлежат на обжалване пред по-горе стоящата въззивна инстанция. Това е така, защото целта на привременните мерки по чл. 127, ал. 3 от СК, както и тези във висящ брачен процес, посочени в чл. 323 ГПК, или в производствата за ограничаване или лишаване от родителски права/133, ал. 3 от СК/, е да защити интереса на децата, докато все още липсва трайна уредба на мерките.

1

Тези изводи на съда са законосъобразни. Нормата на чл.127 от СК е ясна и не се налага тълкуване. Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл.

404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.) По искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция "Социално подпомагане".

Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.

Ръководен от изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. А. Й. ЕГН ********** , с постоянен адрес : гр.Царево .село Синеморец чрез процесуалния представител против Разпореждане № 313 от 24.04.23 г. по гр.дело № 20232210100118 по описа за 2023г. на районен съд Котел Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2