Решение № 1645 от 15.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1645 гр. Варна, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20223110110302 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от С. А. К., чрез процесуален представител срещу „.......” ЕАД, ЕИК ........, с искане до съда (уточнено с молба вх. № 13806/ 22.02.2023 г.) да постанови решение, с което да прогласи нищожността на неустойка, предвидена Общи условия към Договор за далекосъобщителни услуги № 503452120/ 27.08.2019 г., която е начислена в документ за плащане № 555612780/ 30.04.2021 г., като неравноправна клауза и нарушава правата на потребителя. Претендират се и разноски.

Ищецът основава претенцията си на твърдения за сключен между страните договор за електронни съобщителни услуги № 503452120/ 27.08.2019 г., с тарифен план „А1 One Unlimited“, с условия за ползване съгласно Приложение 1 към Договора. За ползвани от ищеца услуги е издаден платежен документ № ......... г., с включено задължение за заплащане на сумата от 2 лв. – неустойка за обработка на просрочени задължения.

Описаната неустойка е начислена на потребителя с документ за плащане № 555612780/30.04.2021 г. Излагат се подробни съображения за нищожност на неустойката, представляваща неравноправна клауза и нарушаваща правата на потребителя – чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

1

Ответникът - „.......” ЕАД, депозира писмен отговор, в срока по чл.

131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на претенцията.

Твърди, че процесната сума от 2 лв., начислена със сметка № 555612780/ 30.04.2021 г., представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения, не е неравноправна клауза и е дължима на основание валидно сключено договорно правоотношение между страните. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1- во ЗЗД, вр. чл.

146, ал. 2 ЗЗП.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие сключен между страните договор, при посочените параметри, основанията за нищожност, на които се позовава.

В случая, безспорно по делото е наличие на договорни отношения между страните по договор за електронни съобщителни услуги № 503452120 и приложения към него.

Б е з с п о р н о , ищецът притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по смисъла на § 13, т. 1 ДП на ЗЗП, поради което и приложение в отношенията между страните следва да намерят правилата на ЗЗП. Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задълженя да заплати обезщетение или неустойка. Разпоредбата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

В настоящата хипотеза, видно от съдържанието на представените Общи 2 условия, в т. 22.1 е предвидено при частично или цялостно неизплащане на указана във фактура или друг финансово – счетоводен документ сума, в срока за плащане, абонатът дължи: законна лихва за забава за всеки ден закъснение; разходи свързани със събиране на дължимите суми, включително за съдебно и извънсъдебно събиране, извършвано от А1 или чрез трети лица на обезщетение в размер на 2.00 лв. без ДДС за обработка на просрочени задължения, което обхваща разходи по администриране (дейности по събиране и уведомяване) на просрочени плащания. Посочен е още начина на формиране на това обезщетение, а именно на база разпределение на относимите разходи за поддръжка и амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи и за персонал, а разходите се начисляват при забава на плащането, надхвърляща определения в Общите условия за услугата срок от 15 дни след издаване на фактурата за съответното задължение.

На първо място, представеното на л. 12 Приложение № 1 е обективирано изявление на абоната, че е от оператора са му предоставени общи условия на към договора за мобилни услуги. Последното обаче не е в състояние да установи индивидуално договаряне на оспорената клауза по договора, възможността за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на обезпечение и последиците от неизпълнение на това задължение, позволяващи на кредитора необосновано да увеличи възнаграждението си.

Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода, страните по договор за услуга да включат клауза зазаплащане на неустойка за вредите от забава при изпълнението от абоната, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В противен случай клаузата за неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави. За действителността на клаузите за неустойка, съдът следи служебно предвид дадените указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, доколкото това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото (така и Решение № .... от 26.02.2015 по т. д. № ..../2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № .../2011 г., ІІ т. о., ВКС, ТР № 1/ 05.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС , т. 3). Преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент (в този смисъл т. 3 от ТР № 1/ 3

15.06.2010 г. по т. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС). При осъществяване на тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации.

В случая, с процесната неустойка с е цели да прикрие допълнителна такса, а такси се дължат за предоставени услуги. Същевременно, при потребителските договори, по аргумент от чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, неравноправни са клаузи, при които търговецът прехвърля икономическият риск за дейността си (изцяло или отчасти), какъвто е процесният случай в тежест на потребителя. Нещо повече, при сключването на договора за мобилни услуги, последиците за стопанската дейност на търговеца (в т. ч. разходи по събиране на вземането, амортизации на съответните системи и др.), които биха настъпили в резултат от неизпълнението от потребителя. В тази насока следва да се отбележи, че ниския размер на начислената сума – 2, 00 лева, не изключва възможността неустойката да излезе извън присъщите и функции. Възможно е, всяка неустойка, независимо от размера й, да излизаизвън присъщите й функции, като размера на вземането, респ. формираната неустойка е само един от факторите, които се взема предвид при произнасянето на съда. В разглежданата хипотеза, релевантни при преценката за валидност на неустоечната клаузи са възможността за индивидуално договаряне на клаузата, икономическото положение на страните, обстоятелства, свързани с действителни вреди обезщетява неустойката, а също и икономическата и логика. Изводът, че зад разглеждата неустоечна клауза се крие "скрита такса" се налага и до колкото по делото нито е установена дейност на служители, нито амортизация на системата, а напротив, така както е уговорена неустойката същата се начислява еднократно, с настъпването на факта на неизпълнението, което обаче не изключва правото на ответника да претендира други последици от забавата – например мораторна лихва

Гореизложеното обуславя извода, че у говорката за неустойка в полза на мобилния оператор при просрочие на задължение за заплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на 2.00 лева без ДДС, представлява неравноправна клауза, поради което същата е нещожно – арг. от чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

От друга страна, ирелевантни са въведените от ответното дружество 4 възражения относно постигнато споразумение с Комисия за регилуране на съобщенията, до колкото същото касае единствено дейноста на административния орган по отношение на ответното дружество, а действието му се разпростира само между страните.

Предвид така изложеното предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен, на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД.

С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените по делото разноски, които възлизат на 530.00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на т. 22.1 от Общи условия към Договор за далекосъобщителни услуги № 503452120/ 27.08.2019 г., поради противоречие със закона, по иска на С. А. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Варна, ЖК „Т.“ бл. 1, вх. Д, ап. 24 срещу „.......” ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К.“ № 1, на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД.

ОСЪЖДА „.......” ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К.“ № 1 да заплати на С. А. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Варна, ЖК „Т.“ бл.

1, вх. Д, ап. 24 сумата от 530.00 (петстотин и тридесет) лева, представляваща извършени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5