Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3908 от 29.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3225/2025
Вид
Определение № 3908
Подписан
29.12.2025
В сила
29.12.2025
Състав
Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Емилия Благоева Лалева

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3908 гр. Пловдив, 29.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300503225 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от П. А. Ч., в качеството й на ищец по гр.д.№ 14665/2025г. на ПдРС, ХХI гр.с., против определение № 14086/03.11.2025г., с което исковата молба е върната и производството по делото е прекратено.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. В мотивите към същото не било обсъдено решението на СЕС от 23.11.2023г. по дело С- 321/2022г. по приложението на чл.7, параграф 1 от Директива 93/13 недопускащи ограничения на правото на защита на потребителите против неравноправни клаузи по сключени от тях договори. Оспорва се като погрешен извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателката би постигнала най- пълна защита чрез предявяване на иск по чл.55 от ЗЗД.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 14665/2025г. на ПдРС, ХХI гр.с. е образувано по искова молба от П. Ч. против „Изи Асет мениджмънт“АД и „Файненшъл България“ЕООД, с която са предявени искове за прогласяване на нищожността на сключени между страните договор за паричен заем и договор за предоставяне на поръчителство. Производството по делото е прекратено по аргумент на това, че ищцата няма правен интерес от предявяването на установителни искове, при положение, че разполага с осъдителни искове за връщане на недължимо платени суми, основаващи се именно на нищожността на двата договора.

Съгласно т.2 от Решение от 23.11.2023 г. по дело № С- 321/2022г. на Съда на европейския съюз, „Член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или когато той може да се позове на тази непротивопоставимост при защитата си от насрещен иск за изпълнение, предявен срещу него от този продавач или доставчик въз основа на същата клауза“. В т.67 от мотивите към т.2 от решението е записано следното:“ В това отношение трябва да се отбележи, че 1 наличието на правен интерес представлява съществена и основна предпоставка за всяко обжалване по съдебен ред (решение от 23 ноември 2017 г., Bionorica и Diapharm/Комисия, C‑596/15 P и C‑597/15 P, EU:C:2017:886, т. 83). Избягвайки по-специално претоварването на правораздавателните органи с искове, с които всъщност се иска получаване на правни консултации, изискването за правен интерес преследва общия интерес от добро правораздаване и може да се ползва с предимство пред частните интереси (вж. по аналогия решение от 31 май 2018 г., Sziber, C‑483/16, EU:C:2018:367, т. 51 и цитираната съдебна практика)“. В т.71 е описана следната хипотеза „когато лице вече е изпълнило, в разглеждания случай частично, договорно задължение, липсата на правен интерес от установяване на несъществуването на това задължение произтичала от факта, че лицето разполага с иск, за който се счита, че защитава повече правата му, а именно иск за връщане на недължима престация, чрез който то би могло да успее да осъди своя съдоговорител да му възстанови сумите, платени в изпълнение на спорното задължение“. В т.т.74 и 75 обаче вече се приема, че „В първата хипотеза, посочена в точка 71 от настоящото решение, както посочва генералният адвокат в точка 41 от своето заключение, отхвърлянето на иска на потребителя за установяване на неравноправността на договорните клаузи поради липса на годен правен интерес, а не на всякакъв правен интерес, и осъждането му да заплати съдебните разноски, като бъде пренасочен към по-благоприятно средство за защита, означава в процедурите, с които се цели на потребителите да се предостави исканата от Директива 93/13 защита, да се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност, който може да ги разубеди да предявят правата си, които черпят от тази директива, в нарушение на принципа на ефективност. Освен това, както се подчертава в същата точка от заключението на генералния адвокат, в контекст като този на делата в главните производства отхвърлянето на установителния иск на потребителя и задължаването му да предяви иск, защитаващ повече правата му, въпреки че запитващата юрисдикция при всички положения е длъжна да разгледа правната проблематика, засегната от този установителен иск, в рамките на предявения от продавача или доставчика насрещен иск, би било в противоречие с общия интерес от добро правораздаване, по-специално с изискването за процесуална икономия“. В крайна сметка с диспозитива на т.2 от решението се приема, че и когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация, той може да предяви иск за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, в изпълнение на която клауза е заплатил недължимата престация.

Ето защо, настоящият състав на ПОС намира, че предявените по първоинстанционното дело искове не са недопустими и поради това обжалваното определение ще следва да бъде отменено.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 14086/03.11.2025г. по гр.д.№ 14665/2025г. на ПдРС, ХХI гр.с., с което исковата молба е върната и производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на същия състав на ПдРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3