Определение № 52205 от 23.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52205 гр. София, 23.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: КАЛИ. В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИ. В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20231110123494 по описа за 2023 годИ.

Производството е по реда на чл. 140, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК.

С оглед процесуална прецизност, на първо място, съдът следва да уточни, че е необходимо производството да бъде възобновено, на основание чл. 230, ал. 1 ГПК.

Причините за това са, както следва. С определение № 37619/23.10.2025 г., първоинстанционният съд е спрял производството по процесното гр.д. № 23494/2023 г. по описа на СРС, 65 състав, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приемайки, че същото е в преюдициална зависимост от друго висящо пред СГС производство, а именно – гр.д. № 4191/2023 г. на СГС, 10 състав. Конкретно, установява се, че ответницата А. А. Н. е предявила иск срещу ищците в настоящото производство – М. Г. О. и И. В. Х. за прогласяване на нищожно на саморъчно завещание, по силата на което последните се легитиМ.т като собственици на процесния делбен имот, евентуално на иск по чл. 30 ЗН, съединени с искове по чл. 108 ЗС.

По повод на разпореждане на съда от 05.12.2025 г. да се изисква информация за етапа на висящото преюдициално производство, по делото е постъпило съобщение от СГС с вх. № 415389/18.12.2025 г., видно от което се установява, че по гр.д. № 4191/2023 г. на СГС, 10 състав е постановено решение № 4931/22.08.2024 г. – същото потвърдено с решение № 1062/11.08.2025 г. по в.гр.д. № 3122/2024 г. на САС. Решението от 22.08.2024 г. е влязло в законна сила на 25.10.2025 г. – видно от отбелязване с мокър печат върху гърба на същото.

След като производството, по което се е чакало решение, е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 25.10.2025 г., настоящото следва да бъде възобновено в светлИ.та на чл.

230, ал. 1 ГПК и предвид отпадане на предпоставките за спирането му.

Настоящото производство е за съдебна делба на недвижими имоти във фазата на допускането й.

Представените писмени доказателства по делото са допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор, поради което следва да бъдат приети по делото.

Съдът, след като провери редовността и допустимостта на предявения иск, като взе предвид постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмения отговор на ответника, обсъди доказателствените искания на ищеца и ответника, и намери същите за основателни.

Претенцията за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК от страна 1 на ответницата не е редовна, предвид което съдът ще даде указания за прецизирането й, а при липса на изпълнение, ще приеме, че не е сезиран с подобно искане – арг. чл. 101, ал. 3 ГПК.

Направената претенция по реда на чл. 31 ЗС е преждевременна.

Тук съдът наМ. да отбележи следното за сведение на ответницата, претендираща лишаване от ползване на делбената вещ. При делба на съсобствена вещ между съделителите могат да възникнат спорове, произтичащи от лишаването на някои от тях от ползването на вещта. Разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС предвижда възможност в тези случаи да се иска присъждане на парично обезщетение, което да компенсира невъзможността за реално ползване на вещта според притежаваните права. Обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС може да бъде присъдено в производство по чл.344, ал.2 ГПК като привременна мярка до приключване на делбата и/или с решението по втората фаза на делбата. В първия случай обезщетението е само за периода от влизане в сила на съдебния акт по чл.344, ал.2 ГПК до приключване на делбата. Във втория случай съдът присъжда обезщетение за предходен период, считано от отправянето на писмената покана до съдебното предявяване на претенцията – в този смисъл вж. Определение № 308/24.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1773/2014г. на ВКС, IV ГО.

Най-сетне, претенциите на ответната страна за откриване на производство по чл. 193 ГПК за оспорване действителността на саморъчно завещание от 06.11.2011 г. от Нелли Г.

Зарбева, са неоснователни, тъй като настоящият състав на съда е длъжен да се съобрази със силата на присъдено нещо на поставеното по гр.д. № 4191/2023 г. на СГС, 10 състав решение № 4931/22.08.2024 г., с което искът на ответницата Н. по чл. 42, б. „б“ ЗН срещу ищците е отхвърлен.

Накрая, за процесуална яснота, ще следва да се уточни, че съдът няма да разпределя доказателствена тежест по заявеното в условията на евентуалност възражение по чл. 30 от ЗН от страна на ответницата, тъй като с цитираното по-горе решение № 4931/22.08.2024 г.

(влязло в законна сила на 25.10.2025 г.), е отхвърлен евентуален иск срещу ищците М. О. и И. Х. с правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част на А. Н., накърнена от универсалното саморъчно завещание на Нелли Зарбева. В приложение на правилото, разписано в чл. 297 ГПК, съдът е длъжен да се съобрази с така постановеното решение на друг съд. Тоест, спорът по чл. 30 ЗН между страните е вече решен и не може да бъде преразглеждан в настоящото производство.

Воден от гореизложеното и на основание чл.140 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 23494/2023 г. по описа на СРС, 65 състав, на основание чл. 230, ал. 1 ГПК.

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал.

1 и ал. 2 ГПК:

Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на недвижим имот.

Ищците М. Г. О. и И. В. Х. са предявили срещу А. А. Н. иск за допускане на съдебна делба на следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ № 7, находящ се в гр. София, ***, ет. 3, състоящ се от две стаи, хол-директен, кухня и сервизни помещения, построен на площ от 98 кв.м., 2 понастоящем означен като – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на имота: жилищна сграда – многофамилна, същата разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено, с прилежащи части: МАЗЕ № 1 – 17 квм.м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 4 – 20 кв.м., както и 14, 28 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта ***; над обекта – няма.

Ищците твърдят, че с универсално завещание от 06.12.2011 г. Нелли Г. Зарбева (почИ.ла на 19.11.2016 г.) завещала в тяхна полза цялото си движимо и недвижимо имущество. Уточняват, че Зарбева е сестра на М. Г. О. и баба на ответницата А. А. Н.. На следващо място – навеждат, че в наследството от нея останали ¾ идеални части от процесния апартамент. Последният бил придобит от Нелли Зарбева и съпругът й Петър Ангелов Николов през 1969 г. като участници в ЖСК „Методи Шатаров“. След смъртта на Петър Николов се извършва делба между неговите наследници, като Нелли Г. Зарбева и АнжелИ. Петрова Н. получават в свой дял жилището, при следните квоти – ¾ за първата и ¼ част за втората. По-големият дял, а именно ¾ части от имота след смъртта на Зарбева, премИ.л в патримониумите на ищците, а останалата ¼ част е придобита от ответницата А.

Н. като единствен наследник на почИ.лата на 11.10.2018 г. АнжелИ. Петрова Н.. Уточняват, че квотите, придоби от двете, следва да се разделят поравно помежду им, предвид че в процесното завещание, завещателят Зарбева не посочила размера на дела от всяка от двете ищци. Обобщено, молят съда да допусне съдебна делба на процесния имот, при следните квоти: по 3/8 части за всяка от ищците и 2/8 части за ответницата.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба ответницата А. А. Н., в който същата оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че съсобственост между страните липса. Счита, че завещанието е неистинно, като му е придаден вид, че изхожда от лицето Нелли Г. Зарбева, без това обстоятелство да отговаря на действителността. Претендират завещанието да бъде прогласено за нищожно. В условията на евентуалност, се прави искане по реда на чл. 30 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената част на ответницата А. Н.. Иска от съда да допусне делба, в случай, че не приеме наведените възражения, но при други квоти, а именно по 10/16 части за ответницата Н. и по 3/16 части за всяка от ищците.

По исковете:

1. Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС – за допускане на съдебна делба на недвижим имот, придобит по силата на завещателно разпореждане и наследяване.

2. Ищците твърдят, че съсобствеността в процесния съсобствен имот се разпределя по следния начин, а именно по 3/8 части за всяка от двете ищци и 2/8 части за ответницата.

Последната оспорва тези квоти и сочи различни, а именно: 10/16 части за нея и по 3/16 за всяка от ищците.

3. Доказателствената тежест по делото съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, както следва:

- Ищцовата страна следва да докаже съществуването на съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имот, за който се иска допускане на съдебна делба.

6. По доказателствата:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба 3 документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

УКАЗВА на ответницата А. Н., че претенцията й по чл. 344, ал. 2 ГПК, е нередовна – не е посочена нито конкретна сума, която счита, че й се дължи, нито период, за който същата следва да й се плати. В 1-седмичен срок от съобщението, ответницата следва да отстрани констатираните от съда нередовности на искането й, а при липса на срочно изпълнение, съдът ще счете, че не е сезиран с такова искане, на осн. чл. 101, ал. 3 ГПК.

УКАЗВА на ответницата А. Н., че не сочи доказателства във връзка с твърдяните факти за дължимо обезщетение за лишаването й от ползване на процесния делбен имот, както и за неговия размер, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 05.02.2026 г. в 09:10 часа, за която дата да се призоват страните, като на същите се връчи препис от настоящето определение, а на ищеца и от писмения отговор на ответника.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на правния спор, предмет на делото.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат да уредят отношенията си чрез правна сделка, с което ще спестят разходи за съдебното производство, като вземат предвид, че съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди съставяне на разделителния протокол - по 2 на сто върху стойността на всеки дял, а съгласно чл. 9. при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по спогодба се събира такса до 100 лв., но не по-малко от 25 лв.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързИ. и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

/http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим арбитър.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4