Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 45 от 05.03.2026, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Гражданско дело 469/2025
Вид
Решение № 45
Подписан
05.03.2026
В сила
25.03.2026
Състав
Диана Розалинова Хубенова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Севлиево, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230100469 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „Банка ДСК” АД срещу Б. Н. К. и М. И. А., с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за признаване за относително недействителен по отношение на ищеца на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36, том I, peг. № 633, дело № 31/2024 г. на Нотариус М.Й., peг. № 664, с район на действие Pайонен съд – Севлиево.

Ищцовото дружество твърди в исковата молба, че между него, като кредитор, и кредитополучателя - Б. Н. К., бил сключен Договор за кредит за текущо потребление на 20.12.2023 г. Съгласно договора „Банка ДСК” АД изпълнила задължението си и на 20.12.2023 г. превела кредита по банков път на сметката на кредитополучателя. С договора било уговорено, че кредитът ще се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 6,65 % годишно със срок за погасяване 120 месеца от датата на усвояване на равни месечни вноски платими на 10-о число на месеца.

В исковата молба се твърди, че кредитното задължение за връщане на главницата заедно с лихвите било забавено по вина на кредитополучателя.

Съгласно погасителния план кредиполучателят следвало да заплаща вноските си след 10.08.2024 г., но това не било направено. Поради горното ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.

417 ГПК по ч.гр.д. № 287/2025 г. на Pайонен съд - Севлиево за сумите: 19 128,70 лева - главница, 765,51 лева - възнаградителна лихва за периода 11.07.2024 г. - 11.02.2025 г.; 21,17 лева - обезщетение за забава за периода за периода 11.07.2024 г. - 11.02.2025 г.; 89,46 лева - законна лихва за периода 1

12.02.2025 г. - 25.02.2025 г.; ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.02.2025 г. до окончателното й иозплащане, както и сумите 400,10 лева съдебни разноски и 50 лева юрисконсултсво възнаграждение. С изпълнителния титул по ч.гр.д. № 287/2025 г. по описа на Pайонен съд Севлиево срещу ответника Б. Н. К. било образувано изпълнително дело № 16/2025 г. по описа на ЧСИ Галина Николова, ОС Габрово.

Ищецът твърди, че длъжникът и ответник в настоящото производство Б. Н. К. прехвърлила, чрез дарение, на втората ответница - М. И. А., на 02.08.2024 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36, том I, peг.

№ 633, дело № 31/2024 г. на Нотариус М.Й., peг. № 664, с район на действие Pайонен съд – Севлиево, следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот У П И II-523 в квартал 40, по плана на с. *************, общ. Севлиево, урегулиран с площ 1450 кв.м. от които собствено място 1410 кв.м. и 40 кв.м. придаваемо място от улицата, при граници и съседи на имота: улица от двете страни, УПИ I-524, УПИ Ш-522, заедно с построените в имота: едноетажна жилищна сграда, масивна с гредоред, частрично на маза, със застроена площ 82 кв.м., състояща се от три стаи и коридор, пристройка (складово помещение) към жилищната сграда, със застроена площ 17 кв.м., гараж до югозападната фасада на жилищната сграда, масивна конструкция със стоманобетонова плоча, със застроена площ 29 кв.м., и стопанска постройка със застроена площ 110 кв.м. заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота.

В исковата молба се твърди, че отчуждението на недвижимия имот било извършено след сключване на договора за кредит от 20.12.2023 г. и възникване на вземанията на „Банка ДСК” АД, както и след изпадането на ответника в забава при погасяване на месечните вноски с настъпил падеж. Към датата на депозиране на исковата молба задълженията още не били изплатени.

Ищецът излага съображения, че сделката била извършена безвъзмездно, като законът в текста на чл. 135 ЗЗД предполагал доказване на противното, че увреждането причинено на кредитора с намаляване акивите в имуществото на продавача/длъжник, че двете лица, участващи в сделката по прехвърляне на имота, знаели за увреждането на кредитора. Увреждането се състояло в намаляване на активите на длъжника по договора за кредит - част от цялото му имущество, служещо като общо обезпечение на кредиторите им в т.ч. и Банка ДСК, които имали право да се удовлетворяват от него.

С оглед на гореизложеното ищецът иска постановяване на решение, с което да бъде обявена за недействителна спрямо „Банка ДСК” АД, сделката, сключена с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36, том I, peг. № 633, дело № 31/2024 г. на Нотариус М.Й., peг. № 664, с район на действие Pайонен съд – Севлиево, с която ответницата Б. Н. К. прехвърлила на ответницата М. И. А. правото на собственост следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот УПИ II-523 в квартал 40, по плана на с.

*************, общ. Севлиево, урегулиран с площ 1450 кв.м. от които 2 собствено място 1410 кв.м. и 40 кв.м. придаваемо място от улицата, при граници и съседи на имота: улица от двете страни, УПИ I-524, УПИ Ш-522, заедно с построените в имота: едноетажна жилищна сграда, масивна с гредоред, частично на маза, със застроена площ 82 кв.м., състояща се от три стаи и коридор, пристройка (складово помещение) към жилищната сграда, със застроена площ 17 кв.м., гараж до югозападната фасада на жилищната сграда, масивна конструкция със стоманобетонова плоча, със застроена площ 29 кв.м., и стопанска постройка със застроена площ 110 кв.м. заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота. Претендират се разноски.

В законния месечен срок, ответниците, чрез назначения им особен представител, са представили отговор на исковата молба. Поддържа се становище, че искът е допустим, но неоснователен. Подробно са изложени съображения, че договорът за кредит е недействителен, респ. че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

В о.с.з. ищцовото дружество е депозирало молба, с която поддържа така предявения иск и моли за неговото уважаване.

В о.с.з. особеният представител на ответниците оспорва подадения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен Договор за кредит за текущо потребление на 20.12.2023 г., ищецът е отпуснал на Б. Н. К., като кредитополучател, сума в размер на 20 000 лева.

Установява се от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36, том I, peг. № 633, дело № 31/2024 г. на Нотариус М.Й., peг. № 664, с район на действие Pайонен съд – Севлиево, че ответницата Б. Н. К. дарила на майка си М. И. А., следния свой собствен недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен имот УПИ II-523 в квартал 40, по плана на с. *************, общ.

Севлиево, урегулиран с площ 1450 кв.м. от които собствено място 1410 кв.м. и 40 кв.м. придаваемо място от улицата, при граници и съседи на имота: улица от двете страни, УПИ I-524, УПИ Ш-522, заедно с построените в имота: едноетажна жилищна сграда, масивна с гредоред, частрично на маза, със застроена площ 82 кв.м., състояща се от три стаи и коридор, пристройка (складово помещение) към жилищната сграда, със застроена площ 17 кв.м., гараж до югозападната фасада на жилищната сграда, масивна конструкция със стоманобетонова плоча, със застроена площ 29 кв.м., и стопанска постройка със застроена площ 110 кв.м. заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота.

Установява се, че въз основа на подадено заявление от „Банка ДСК” АД е издадена Заповед № 166/27.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение 3 въз основа на документ по ч. гр. д. № 287/2025 г. на Районен съд - Севлиево, с която е разпоредено Б. Н. К. да заплати на „Банка ДСК” АД следните суми: 19 128,70 лева – главница; сумата от 765,51 лева – възнаградителна лихва за периода от 11.07.2024 г. до 11.02.2025 г. вкл., сумата от 21,17 лева – обезщетение за забава за периода от 11.07.2024 г. до 11.02.2025 г. вкл.; сумата от 89,46 лева - законна лихва за периода от 12.02.2025 г. до 25.02.2025 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 400,10 лева разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от горепосочения договор за кредит.

По същото ч. гр. д. № 287/2025 г. на Районен съд – Севлиево е издаден и изпълнителен лист № 144/27.02.2025 г.

Видно от справка от Национална база данни „Население” Б. Н. К. е дъщеря на М. И. А..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Уважаването на предявеният иск, с правно основание чл. 135 от ЗЗД, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: качеството си на кредитор на първият ответник – длъжник и описаните в исковата молба правоотношения на ищеца с длъжника; да е извършено твърдяното увреждащо действие на длъжника, т.е. описаната в исковата молба сделка увреждаща кредитора и твърдените родствените отношения между длъжника и третото лице, страна по увреждащата сделка.

Установи се от представения договор за кредит, издадената заповед за изпълнение, както и издадения изпълнителен лист, че съществува вземане на „Банка ДСК” АД спрямо Б. Н. К.. Видно от посоченото „Банка ДСК” АД притежава качеството „кредитор” спрямо Б. Н. К..

Установи се от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36, том I, peг. № 633, дело № 31/2024 г. на Нотариус М.Й., peг. № 664, с район на действие Pайонен съд – Севлиево, и твърдяното извършено увреждащо действие на длъжникa, т.е. описаната в исковата молба сделка – дарение на недвижим имот, увреждаща ищеца - кредитор.

Установи се от справката от Национална база данни „Население”, че Б. Н.

К. е дъщеря на М. И. А., поради което по делото ищецът доказа и последната предпоставка за уважаване на иска – твърдените в исковата молба родствените отношения между длъжника и третото лице, страна по увреждащата сделка.

По наведените доводи, от страна на особения представител на ответниците, съдът намира, че следва да се вземе предвид изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК, а именно, че Павловият иск е облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или 4 затруднява удовлетворението от него.

По принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.

Във връзка с горното, настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда подробно наведените доводи от особения представител на ответниците.

По делото не са представени никакви доказателства, въз основа, на които да може да се обоснове извод, че ответниците не са знаели за увреждането, поради което такива доказателства не следва да се обсъждат.

По изложените съображения предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съдът намира, че в полза на ищеца, съгласно списъкът по чл. 80 от ГПК, инкорпориран в молба, вх. № 808 от 18.02.2026 г., следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер на 516,40 евро, от които: 409,03 евро – депозит за особен представител, 102,26 евро – юрисконсултско възнаграждение, 5,11 евро – такса за вписване на исковата молба.