Решение № 5112 от 21.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5112 гр. Пловдив, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330103978 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Р. В. С., ЕГН ********** против „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от 28.09.2022 г., по силата на който получил 2500 лева, при фиксирана лихва от 18 %, ГПР – 40,93 %. Била уговорена дължимост на еднократна такса за разглеждане в размер на 297,40 лева, която била нищожна като противоречаща на закона, добрите нрави, ЗПК, ЗЗП и недължима. Твърди недействителност на договора, поради нарушение изискванията на чл. 11, ал.1, т.9, т.10, т.11, чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 143 – чл.

146 ЗЗП, поради което на връщане подлежала само главницата.

Моли за присъждане на сумите от: 139,16 лева – за възнаградителна лихва и 297,40 лева – за еднократна такса за разглеждане по договора, недължимо платени /вж. изм. по чл. 214 ГПК в осз-л.106/, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва претенциите.

Посочената такса била за предварително разглеждане на документи от кандидат – кредитополучателя, като между страните все още нямало сключен договор за кредит, налице било преддоговорно взаимоотношение, поради което ищецът нямал 1 качеството на потребител и не можел да се ползва от законовата закрила по см. на чл.

411, ал.2, т.2 ГПК, вр. с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Тя била ясно посочена в договора и СЕФ, включена в ГПР, който не надвишавал законовото ограничение, съгл. чл. 19 ЗПК. Дължимостта й била свързана с внимателен анализ на кредитоспособността на клиента в процеса на разглеждане на искането за отпускане на кредит, който бил обвързан с изразходени от кредитора време и ресурси. В приетата от клиента преддоговорна информация, с която изрично се съгласил, по ясен и недвусмислен начин била посочена такава за дължимата такса, която била включена в общо дължимата сума по кредита. Клаузата й била индивидуално уговорена, а клиентът можел да влияе върху размера й, чрез своя избор на сума за получаване и срок за погасяване. Таксата не попадала в ограничението по чл. 10а, ал. 2 ЗПК, т.к. не била дължима за усвояване, а за действия, предхождащи го и последващото управление на кредита. Възражението за нищожност било неоснователно, предвид срока за връщане на сумата, липсата на предоставени обезпечения и при съпоставка с размера на законната лихва, като потребителят имал право да се откаже от договора в 14дневен срок, което не било сторено. Договорът бил сключен в съответствие с изискванията на ЗПК, при посочване на всички необходими параметри. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и възразява за прекомерност на тези на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан договор за кредит от 28.09.2022 г., по който предоставената сума от 2500 лева е усвоена /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 7044/09.06.2024 г. – л.38-39/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Според договора е предоставена сума от 2500 лева, уговорена дог. лихва, фиксиран лихвен процент 18, ГПР – 40,93 %, платим на вноски, с общ размер на плащанията 3098,10 лева, с уговорена такса за разглеждане –297,40 лева.

При съобразяване трайната съдебна практика на ВКС, когато е сезиран с иск като процесните, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 2 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д.

№ 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се вземат предвид освен наведените от ищеца доводи за недействителност на договора, а също и да се извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

Съдът приема, че в случая не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

3

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д.

№ 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д.

№ 3025/2017 г. и др./. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му.

Не е ясно на какво се дължи разминаването в посочените в договора проценти на лихвата и ГПР и защо – ако в последния е включена само тя, размерът му надвишава значително ГЛП.

Следователно, процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като той дължи връщане само на 4 чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи свързани с него.

Следователно, всичко платено над главницата, подлежи на връщане, поради получаване без основание – в случая – претендираните дог. лихва и такса.

Относно последната е посочено, че се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор, като бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски, съгл. пог. план. Изрично е упоменато, че е дължима изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и при предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

Съдът намира, че таксата за разглеждане на документите за отпускане на кредита, представлява установено задължение на кредитополучателя, свързано именно с усвояване на кредита, поради което клаузата за дължимост на сума за такса е уговорена изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване на такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на кредита. Всички възражения в ОИМ в обратна насока са неоснователни. Няма никаква друга причина за дължимостта на тази такса, свързана именно с възможността за отпускане на исканата парична сума, като няма основание за плащането й, т.к. кредиторът е длъжен сам да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на кредита, без за това да се дължат такси.

Освен горното, клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Тя представлява ок. 12 % от заетата сума.

Видно е, че такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост.

Основната цел на така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в контраст с разумните граници на добрите нрави и не се толерира от закона, а е и изцяло във вреда на потребителя.

Разпечатката съдържа 44 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96c9f082-85dd-4840-a8c6-d07be317eb30