Определение № 18 от 05.01.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. гр. Добрич, 05.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20233200500697 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК във вр. с чл. 627е, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна жалба с рег. № 2859/29.09.2023 г. /получена по пощата, с датата на пощенското клеймо – 26.09.2023 г./ на Т. В. Р., родена на ********** г. в гр. Б., Русия, немски гражданин, ЛК ***, изд. на *** г. от паспортните органи на Германия и Н. В. К., родена на ********** г. в гр. Б., Русия, немски гражданин, паспорт № ***, изд. на *** г. от паспортните органи на Германия, представлявани от адвокат В. К. от САК, срещу определение № 326/23.08.2023 г., постановено по ч. гр. дело № 325/2023 г. на Районен съд – К., с която е прекратено производството по делото, на основание чл. 130 от ГПК.

Излагат се съображения за неправилност на постановеното определение, като страната обуславя правния си интерес от издаването на европейско удостоверение за наследство на Л.М./В. по съпруг/, родена на *** г., гражданин на Република Германия, продължително пребиваваща в Република България, с постоянен адрес с. В. 5, ЛНЧ **********, починала на *** г., за което е издаден акт за смърт № ***/*** г. от Община Добрич.

Добричкият окръжен съд като взе предвид доводите на жалбоподателите и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от активно легитимирана страна, разполагаща с правен интерес да иска отмяна на неизгодно за нея определение, и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество същата е основателна.

Производството по ч. гр. дело № 325/2023 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по молба на Т. В. Р., родена на ********** г. в гр. Б., Русия, немски гражданин, ЛК ***, изд. на *** г. от паспортните органи на Германия и Н. В. К., родена на ********** г. в гр. Б., Русия, немски гражданин, паспорт № ***, изд. на *** г. от паспортните органи на Германия, чрез адвокат В. К. от САК, с искане за издаване на европейско удостоверение за наследство. В молбата е посочено, че молителите са наследници на Л.М./В. по съпруг/, родена на *** г., гражданин на Република Германия, постоянно пребиваваща в Република България, с постоянен адрес с. В. 5, ЛНЧ **********, починала на *** г.

Според молителите Л.М. е сключила граждански брак в гр. К. на 17.08.2018 г., като е приела фамилията В.. Преди сключване на брака е придобила недвижим имот, находящ се в с. В., общ. К. и разполага с българска банкова сметка. Целта, с която се обосновава искането за издаване на европейско удостоверение за наследство е уреждане на имуществените въпроси между наследниците, с което да се легитимират пред българските органи и да се разпореждат с имуществото в наследствената маса.

Установено е по делото, че наследодателката на молителите Л. В. е починала в гр. Добрич, за което за което е издаден акт за смърт № ***/*** г. от Община Добрич. Районният съд е сезиран със заявление по реда на чл.

627е от ГПК за издаване на европейско удостоверение за наследство на Л. В., гражданин на Федерална Република Германия.

Настоящият състав на въззивния съд приема за основателни възраженията в частната жалба за наличието на правен интерес у молителите от издаването на европейско удостоверение за наследство. На първо място районният съд е компетентен да се произнесе, тъй като има данни, от които може да се направи извод къде е било преимуществено местоживеенето на починалата а именно в Република България – в тази връзка по делото е представено писмо с рег. № 357000-10960 от 30.11.2023 г. на Областна дирекция на МВР – Добрич, от което е В., че Л. В., в качеството й на 2 чужденец е имала статут на постоянно пребиваване по смисъла на чл. 23, ал.

1, т. 4 от Закона за чужденците в Република България. На следващо място съгласно общото правило на чл. 3, ал. 2, т. 2, б. „а“ от ЗГР в регистъра на населението се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, т.е. Л. В., съобразно статутът, който е притежавала, е подлежала на вписване в регистъра на населението. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД02-20-6/24.02.2012 г. е посочено, че удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си, са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Предвид изложеното по отношение на Л. В. има възможност да се издаде удостоверение за наследници по реда на ЗГР в Република България. Това обстоятелство обаче на лишава молителите от правото да искат издаване на Европейско удостоверение за наследство по чл. 627е от ГПК. Европейското удостоверение за наследство е документ, с който наследниците на едно лице доказват полагащото им се наследство в друга държава членка на ЕС, когато починалото лице е живяло в чужбина и е придобило там имот. Но то не заменя удостоверението за наследници, което се издава в България за удостоверяване на качеството на наследник на едно лице в границите на държавата.

Производството за издаване европейско удостоверение за наследство по Регламент (ЕС) № 650/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. е възприето в българското законодателство чрез нормите на чл.

627е от ГПК. По силата на тази разпоредби българският съд е международно компетентен по силата на чл. 4, 7, 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 650/2012 г. да се произнесе по заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство. Като страна членка, подписала Регламент (ЕС) № 650/2012 г.

Република България е длъжна да спазва и прилага клаузите на този Регламент. В Преамбюла (72) към Регламента е записано, че компетентният орган следва да издаде удостоверението при поискване. Съобразно разпоредбата на чл. 67 от Регламента издаващият орган е длъжен да издаде удостоверението, след като установи елементите в съответствие с определената в Глава VII от Регламента процедура. Издаващият орган може да откаже издаването на удостоверението само в предвидените в чл. 67, ал. 1 от Регламента случаи: ако има оспорване на елементите, подлежащи на 3 удостоверяване или удостоверението няма да бъде в съответствие с решение, включващо същите елементи. Следователно Районен съд – К. е компетентен да разгледа подадено заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство /ЕУН/, като извърши проверка на заявлението и при установяване на елементите, които е трябвало да се удостоверят при спазването на определената в Регламента процедура, да вземе решение относно основателността на заявленето за издаване на ЕУН.

Постановеното определение като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложеното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 326/23.08.2023 г., постановено по ч. гр. дело № 325/2023 г. на Районен съд – К., с която е прекратено производството по делото, на основание чл. 130 от ГПК, като

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия във връзка с подаденото заявление по чл.

627е от ГПК за издаване на европейско удостоверение за наследство на Л.М./В. по съпруг/, родена на *** г., гражданин на Република Германия, със статут на постоянно пребивавала в Република България, с постоянен адрес с.

В. 5, ЛНЧ **********, починала на *** г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4