Определение № 16163 от 28.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16163 гр. София, 28.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100508450 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, подадена срещу Определение № 22657 от 22.05.2025г., постановено по гр. д. 60468/2023г., по описа на Софийски районен съд, ГО 35 състав, с което искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 13822 от 12.07.2024г. в частта за разноските е оставено без уважение.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорвания съдебен акт. Твърди се, че при определяне на разноските не са съобразени минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2007г., като така определеният от първоинстанционния съд размер редуцира наполовина предвидените в подзаконовия нормативен акт минимални прагове. По тези съображения моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 480 лв. с ДДС.

В срока по чл. 276 ГПК насрещната страна – „Сити Кеш“ ООД оспорва подадената частна жалба като неоснователна. Твърди, че не е налице основание за изменение на оспорвания съдебен акт, доколкото същият бил съобразен с актуалната съдебна практика. Моли съда да изиска и приобщи към доказателствената съвкупност по делото останалите искови молби на ищеца срещу ответника с оглед преценката на общия икономически интерес на ищеца спрямо размера на присъдените/претендираните разноски.

Съдът като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок, от легитимирана страна и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, разглеждана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от името на М. П. С., чрез упълномощения адв. Д. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание: чл. 124, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 1

ЗЗД за прогласявнае на нищожността на клауза на чл. 11, ал. 2 от Договор за паричен заем № 792907, сключен на 05.01.2023г. между ищцата и ответното дружество – „Сити кеш“ ООД, регламентираща заплащането на неустойка при неизпълнение на договорни задължения, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 357, 44 лв., представляваща изначално недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от 03.11.2023г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане.

С протоколно определение от 12.06.2024г., на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения по чл. 55, ал. 1т. 1 ЗЗД иск, по отношение на размера – чрез намаляването му до сумата от 177,88лв. и на основание чл.

233 ГПК производството е прекратено за разликата над 177,88лв., до първоначалния предявен размер от 357,44 лв.

С Решение № 13822 от 12.07.2024г., постановено по горепосоченото дело Софийски районен съд уважил изцяло предявените от М. С. срещу „Сити Кеш“ ООД искове по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД като прогласил за нищожна клаузата по чл. 11 от сключения между страните договор за потребителски кредит № 792907, уговаряща неустойка за непредоставяне на обезпечение като противоречаща на закона и по чл. 55, ал.

1, т. 1 ЗЗД /съобразно допуснатото изменение/ осъдил ответника „Сити Кеш“ ООД да заплати на М. С. сумата от 177,88лв. – неустойка платена при начална липса на основание. Със същото решение осъдил ответника „Сити кеш“ ООД да заплати на М. С. сумата от 450 лв. – разноски по делото. Осъдил ответника „Сити Кеш“ ООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сумата от 200 лв., за осъществяване на безплатна правна помощ на ищеца.

С молба от 27.08.2024г., процесуалният представител на ищеца – адв. Д.

М. е поискал от съда да измени решението в частта за разноските по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, като му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.

С обжалваното определение СРС е отхвърлил молбата, като е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. с ДДС отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

Настоящия въззивен състав споделя изложеното в мотивната част на контролирания съдебен акт, като в отговор на наведените с частната жалба възражения следва да добави:

Присъждането на разноски е обусловено от изхода на делото. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда. В тези случаи, какъвто е и настоящият, следва да се вземе под внимание, действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело, произтичаща от неговия предмет, вида и обема на дължимите и извършени от процесуалния представител процесуални действия, продължителността на производството и броя на проведените съдебни заседания.

Предмет на производството по гр.д. № 60468/2023г., по описа на СРС, ГО, 35 състав е повдигнатият пред районния съд спор за нищожност на клауза в сключен с потребител договор за паричен заем, предвиждаща неустойка за 2 непредоставяне на обезпечение по договор за потребителски кредит и обективно кумулативно съединеният иск за връщане на недължимо платена по тази клауза сума.

Въззивният съд е на мнение, че предметът на повдигнатия пред районния съд спор не се отличава с особена фактическа и правна сложност, доколкото липсва сложност по събирането и оценката на доказателства, които са съсредоточени в установяване на пороци на клауза от договор, сключен с потребител, като съгласно приетото с Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да следи служебно относно нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, дори без да е направено възражение от заинтересованата страна.

Делото е разгледано в рамките на 8 месеца, с провеждането на 3 открити съдебни заседания, в нито едно от които процесуалният представител на ищеца не е взел лично участие, като броят на проведените съдебни заседания в случая не отразява фактическата и правна сложност на извършваните процесуални действия, а касае възможността за изпълнение на разпорежданията на съда /касателно изменението на иска/ и необходимостта от приемане на заключенията по допуснатата съдебна експертиза /погрешно депозирана от вещото лице по друго дело/.

По тези причини, правилно районният съд е преценил, че не са налице основания за ревизиране на решението по делото в частта за разноските, доколкото така определеното адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото и не е несъразмерно с действително осъществените от адвоката действия по процесуално представителство.

В отговор на другото възражение на жалбоподателя, касателно определянето на адвокатско възнаграждение под предвидените е Наредба № 1/2004г. на висшия адвокатски съвет минимуми, следва да се посочи, че съобразно актуалната практика на ВКС, във връзка с приложението на Решение по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, размерите, посочени в подзаконовия нормативен акт са само ориентировъчни за съда и при определянето на адвокатски възнаграждения, същият следва да се ръководи преимуществено от действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело, произтичаща от неговия предмет, вида и обема на дължимите и извършени от процесуалния представител процесуални действия, продължителността на производството и броя на проведените съдебни заседания, както бе посочено по-горе.

Този състав на въззивният съд споделя на следващо място и виждането, че определеното по реда на чл. 38 ЗА от съда адвокатско възнаграждение за осъществена “pro bono” услуга, представлява облагаема доставка по смисъла на ЗДДС, в който смисъл е и заключението на Генералния адвокат, публикувано на 08.05.2025г., по образувано дело С-744/23 в СЕС.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2267/22.05.2025г., постановено по гр. д. № 60468/2023, по описа на Софийски районен съд, ГО, 35 с-в.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4