Решение № 452 от 29.04.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 437/2026
- Вид
- Решение № 452
- Подписан
- 29.04.2026
- В сила
- 29.04.2026
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 21, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 452 гр. Варна, 29.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100500437 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 107338/29.12.2025г. от „Е. С.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„В.В.‘ № ***, „Варна Тауърс - Г“, срещу Решение № 4217 / 25.11.2025г. по гражданско дело № ************ по описа за 2024г. на Районен съд - гр.
Варна, 52 състав, с което съдът:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е. С.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В.В.‘ № ***, „Варна Тауърс - Г“, срещу Г.
П. Б., гражданин на **********роден на ******** г., иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 882,88 лева, претендирана като стойност на неотчетена електрическа енергия, начислена по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ за периода от 26.04.2023 г. до 24.07.2023 г. по фактура № ************ г. за обект на потребление с адрес: с.
З., общ. К., обл. Д., ул. 1-ва № 1, клиентски № **********, абонатен № ***********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.03.2024 г., до окончателното 1 изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е. С.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В.В.‘ № ***, „Варна Тауърс - Г“, срещу Г.
П. Б., гражданин на **********роден на ******** г., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 74,48 лева, претендирана като мораторна лихва, начислена за периода от 14.08.2023 г. до 28.03.2024 г. върху главницата от 882,88 лева.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение за поради необоснованост. Сочи се, че съдът неправилно приема, че е налице валидно сключен на 05.11.2019г. и действащ към момента на проверката от 24.07.2023г. договор между С. В. П.а и ответното дружество за процесния обект, който договор освобождава собственика на обекта Г. П. Б. от отговорността по чл. 56, ал. 2 от ПИККЕ.
Ответникът Г. П. Б. е собственик на процесния обект на потребление, находящ се в с. З., общ. К., обл. Д., ул. „Първа" № 1, с клиентски № ********** и абонатен № ***********, към периода на справката и към настоящия момент.
На 05.11.2019 г. действително са депозирани Заявление за достъп и пренос и Заявление за продажба на електрическа енергия, подадени от пълномощник на ответника - С. В. П.а. Самото депозиране на процесиите заявления не води автоматично до тяхното одобряване и не поражда възникване на договорни отношения между лицето, което ги е подало, и дружеството - ищец. За да встъпи в договорни отношения заявителят следва да представи правно основание за ползване на процесния обект на потребление - акт за собственост, договор за наем и др. В конкретния случай на заявителя са били дадени изрични указания да представи необходимите документи, но дадените указания не са били изпълнени, поради което не е налице основание да се приеме, че е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните. По отношение на Констативен протокол № ******/05.11.2019 г., следва да се отбележи че същият е подписан от С. В. П. единствено в качеството й на свидетел. Процесният Констативен протокол № ***********г. е съставен на името на титуляра на партидата - Г. П. Б.. Наведени са доводи по законосъобразността на корекционната процедура.
Представени са с въззивната жалба писмени доказателства, а именно – писмо от 3.12.2019г., относно писмено искане с входящ номер **************г. и писмо от 3.12.2019г., с изх. №*******, относно писмено искане с входящ номер *******/05.11.2019г.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да 2 се постанови друго, с което да се уважи предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваелната страна Г. П. Б., роден на ********г., гражданство **********чрез особен представител адвокат В. Г. Р., в който излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че самото качество „собственик на имота“ не е достатъчно, за да се приеме автоматично наличие на качеството „клиент“ или „ползвател на мрежата“ по смисъла на Закона за енергетиката и ПИКЕЕ, при липса на доказан договор или поето по надлежен ред задължение. Процесната партида не е била титулярно водена на името на Г. П. Б. през релевантния период, като доставчикът сам се позовава и представя с исковата молба подадени заявления за достъп и пренос и за продажба на електрическа енергия от лице трето за спора – С. В. П.а. В исковата молба по делото не се съдържа твърдение, че е налице отказ от страна на електроразпределителното дружество да признае С. В. П.а като титуляр на партидата. Едва с въззивната жалба за първи път се въвежда твърдение, че смяната на титуляра не е била приета, респективно че задължението е останало за собственика на имота. Това представлява недопустимо въвеждане на нова фактическа обстановка. Ако въззивникът е считал, че не приема заявената смяна на титуляра, в негова тежест е било да докаже това чрез надлежни доказателства за отказ, уведомяване или продължаващо третиране на ответника като свой клиент.
По доказателствата счита, че представените с въззивната жалба писмени доказателства, а именно – писмо от 3.12.2019г., относно писмено искане с входящ номер **************г. и писмо от 3.12.2019г., с изх. №*******, относно писмено искане с входящ номер *******/05.11.2019г., не следва да бъдат приемани от въззивния съд, тъй като същите са процесуално недопустими на настоящия етап от производството. Видно от съдържанието им, тези доказателства не притежават характера на новооткрити или нововъзникнали по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, а са съществували и са били на разположение на въззивника още в хода на първоинстанционното производство.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо.
Образувано е по предявени от „Е. С.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В.В.‘ № ***, „Варна Тауърс - Г“, срещу 3
Г. П. Б., гражданин на **********роден на ******** г., обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 882,88 лева, представляваща стойност на неотчетена електрическа енергия, начислена по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ за периода от 26.04.2023 г. до 24.07.2023 г. по фактура № ************ г. за обект на потребление с адрес: с. З., общ. К., обл. Д., ул. 1-ва № 1, клиентски № **********, абонатен № ***********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.03.2024 г., до окончателното изплащане на задължението;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 74,48 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 14.08.2023 г. до 28.03.2024 г. върху главницата от 882,88 лева.
В исковата молба се излага, че на 24.07.2023 г. е извършена техническа проверка на СТИ на процесния обект на потребление от служители на „Е. С.“ АД в присъствието на един свидетел, при която е констатирана неправомерна промяна в схемата на свързване на СТИ. Установено било, че единият край на кабел СВТ 2 х 1,5 кв. мм е присъединен към захранващия проводник на табло на стълб пред имота на абоната, а другият край – към вътрешната електрическа инсталация на имота, като по време на проверката бил измерен товар от 7,5 А. По този начин преминаващата през присъединения кабел електрическа енергия не се измервала от монтираното СТИ. За извършената проверка, в съответствие с разпоредбите на чл. 49 ПИКЕЕ, бил съставен констативен протокол, подписан от представители на оператора на мрежата и един свидетел. Съгласно чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ, била възстановена правилната схема на свързване. Поддържа се, че с оглед констатираното неправомерно въздействие върху схемата на свързване на СТИ, за ищеца е възникнало правото да извърши корекционна процедура за изчисление за доставеното количество енергия за предходните на датата на проверката 90 дни, в съответствие с хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Сочи се, че преизчислените количества електрическа енергия, на основание чл. 56 от ПИКЕЕ, са фактурирани по действащата за периода на преизчисление прогнозна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР. Поради незаплащане на дължимата сума в срок, ответникът дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – 14.08.2023 г., до 28.03.2024 г. Настоява за уважаване на предявените 4 претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. П. Б., чрез назначения му особен представител адв. В. Р. от АК – Варна, е депозирал отговор на исковата молба, с който счита исковете за неоснователни. Счита за недоказано, че титуляр на откритата партида за процесния обект е именно ответникът и че страните към процесния период са били в договорни отношения за достъп и пренос на електрическа енергия. Оспорва корекционната процедура и КП. Сочи, че от последния не става ясно дали обектът е захранван с електрическа енергия именно през визирания кабел, както и какви действия са предприели служителите на ищцовото дружество вследствие направените констатации и спазена ли е разпоредбата на чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ за възстановяване на правилната схема на свързване без демонтиране на СТИ. Оспорва посоченият в протокола свидетел да е присъствал по време на проверката, респективно да е възприел отразените в КП обстоятелства, както и да е разбирал написаното в протокола и значението на своите действия, и по-конкретно полагането на подпис в КП. Сочи, че протоколът е подписан от служител на МВР без в същия да е отбелязан подаден сигнал на тел. 112. Изтъква и че не е спазен 7дневният срок по чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ за уведомяване на потребителя за извършената корекционна процедура. Отделно счита, че начисленото количество електроенергия не може да бъде доставено за посочения период.
Настоява предявените искове да бъдат отхвърлени.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото Констативен протокол № ******* от 24.07.2023 г., съставен от служители на ответника, от който се установява, че на така посочената дата, при проверка на СТИ на обекта на ответника, с адрес на потребление с. З., общ. К., обл. Д., ул. 1-ва № 1, е констатирано, че е налице неправомерна промяна в схемата на свързване на СТИ. Установено е, че единият край на кабел СВТ 2 х 1,5 кв. мм е присъединен към захранващия проводник на табло на стълб пред имота на абоната, а другият край – към вътрешната електрическа инсталация на имота, като по време на проверката бил измерен товар от 7,5 А.
Представена е справка за корекция на основание чл. 50 ал. 2 и 3 от 5
ПИКЕЕ, за периода 26.04.2023 г. до 24.07.2023г., съгласно която е начислено допълнително количество електроенергия.
Издадена е фактура № ********** от 31.07.2023 г. на стойност 882,88лв. и справка за потреблението на ответника за 36м. към 07.03.2024 г.
Изготвена е по делото съдебно–техническата експертиза. Съгласно същата се установява, че е било установено неправомерно вмешателство, а именно класическо самоприсъединяване чрез допълнителен захранващ кабел, като енергията по него не се отчита. Отчетената енергия би могла да премина през СТИ, а математическите изчисления са правилно извършени.
В о.с.з. ищецът представя Заявление № ******* от 05.11.2019 г. за достъп и пренос на електрическа енергия и Заявление № ******* от 05.11.2019 г. за продажба на ел. енергия, от които е видно, че на 05.11.2019 г. С.