Решение № 1681 от 04.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1681 гр. София, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20221100500215 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 3142 от 18.10.2021 г., постановено по гр. д. № 31862 по описа за 2021 г. на СРС, ГО 167 състав, е признато за установено по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от Х. А. Х., ЕГН /ЛНЧ/:

******* срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, че ищецът не дължи на ответника сумата от 501,07 лв., представляваща част от начислена сума по фактура № 0100405659/06.10.2020 г.; фактура № 0098359781/07.07.2020 г. и фактура № 0104585215/06.04.2021 г. за предоставени ВиК услуги за имот, находящ се в гр. София, кв. „Симеоново“, ул. „*******, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 501,07 лв. до пълния предявен размер от 719,81 лв.

Съобразно изхода от спора и по правилата на чл. 78 ГПК първоинстанционният съд е разпределил и отговорността за разноски по делото, както следва: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 34,80 лв. – разноски за държавна такса, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв. ответникът е осъден да заплати съответно на адв.

К.И.Б. и на адв. Н.И.И. сумата от по 125,30 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно с уважената част на иска, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 182,33 лв. – разноски за комплексна експертиза и юрисконсултско възнаграждение.

1

Недоволен от постановеното решение в отхвърлителната му част останал ищецът Х. А. Х., предвид което и в срока чл. 259, ал. 1 ГПК, депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата ищецът излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност поради нарушения на материалния и процесуалния закон.

Акцентира, че облигационната връзка между страните не е доказана, както и останал недоказан фактът на реална доставка на стоки/услуги. Второ, представените по делото писмо и справка за състоянието на задълженията по партиден номер са частни свидетелстващи документи, едностранно издадени от ответното дружество и съдържащи изгодни за него данни, поради което и същите не се ползват с материална доказателствена сила. Навежда, че по силата на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/ ВиК операторът е длъжен да уведоми ЕС или упълномощен нейн представител при установяване на разминавания между показанията на общия водомер и индивидуалните отчети, което не било сторено по делото. Не било изпълнено правилото на чл. 21, т. 4 и т. 5 от ОУ на водоснабдителното дружество касателно отчитането на водомерите да се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, при съобщаване в срок не пократък от три работни дни преди отчитането. Афишира, че по делото няма изготвени и протоколи, които да удостоверят, че действително не е осигурен достъп до процесния имот, в нарушение на правилото на чл. 35, ал. 5 от Наредбата. Сочи, че изготвените в електронен вариант справки не водят до извод за отчитане на индивидуалните и общия водомер по електронен път. На следващо място се застъпва, че ответникът следвало, а не успял, да докаже качеството на ищеца на „потребител на ВиК услуги“. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение в частта, с която предявеният иск е отхвърлен, същият да бъде уважен в цялост. Претендира разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В срока и по реда, установен в чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционнното производство „Софийска вода“ АД.

Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2

Решението в частта, с която искът с правно основание чл. 124 ГПК е уважен за сумата от 501,07 лева, поради необжалването му от страните е влязло в законна сила.

Първоинстанционно решение в атакуваната му част е валидно, допустимо и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд, доколкото разпоредбата на чл. 272 ГПК предвижда, че когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба предвид нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че изводите на двете инстанции съвпадат. Настоящият състав възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, доводи, срещу които се съдържат в иницииращата настоящото въззивно производство жалба.

С оглед съображенията за неправилност на постановеното решение в обжалваната част, застъпени в подадената въззивна жалба, съдът намира следното:

Софийският районен съд е приел, че от ангажираните в хода на производството доказателства не може да се установи пълно и главно, че ищецът е потребил сочените количества ВиК услуги, начислени по фактура № 0100405659/06.10.2020 г.; фактура № 0098359781/07.07.2020 г. и фактура № 0104585215/06.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, кв. „Симеоново“, ул. „*******. Поради тази причина, отчитайки стойността на начислените кубични метри ползвана услуга от ответника, съдът е уважил предявения отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК до сума в размер на 501,07 лв., а за разликата до пълния размер на заявената претенция – искът е отхвърлен.

Новелата на чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/ повелява, че обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване на изискванията на този закон.

Нормата на чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ пък предписва, че водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Терминът "потребители" на ВиК услуги е обяснен легално в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ, където се уточнява, че това са юридически или физически лица 3 собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (накратко Наредбата) /в редакция - изм. и доп. ДВ. бр.70 от 3 Септември 2019г./ и поконкретно в нейния чл. 3, ал. 1 е указано, че потребители на ВиК услуги са следните лица: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Съгласно разписаното в чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Според чл. 8, ал. 3 от Наредбата общите условия влизат в сила в 1седмичен срок от публикуването им в централния ежедневник.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса доказателства се налага извод, че ищецът е имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал.

2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, доколкото сам е депозирал заявление за промяна на титуляр на партида на 18.12.2015 г. с адресат ответното дружество, предоставящо ВиК услуги. В коментираното заявление ищецът претендира да е нов собственик на водоснабдения имот, считано от 09.11.2015 г., като в тази връзка се е позовал на притежавано от него вещно право върху имота /право на собственост/ и представил документ за собственост № 164, том II, рег. № 6935, дело № 302 от 2015 г.

Нормата на чл. 11, ал. 7 и 8 от ЗРВКУ предвижда задължение за всички ВиК оператори да публикуват одобрени от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ 4 период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

В случая ищецът не се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица – общите условия на ищеца стават задължителни за ищеца с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги периоди (решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 191/06.10.2015 г., по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др).

По изложените съображения въззивният съд счита, че жалбоподателят има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот през исковия период, поради което поддържаните в тази насока възражения са неоснователни.

Жалбоподателят поддържа довода си, че по делото не е установено реална доставка на ВиК услуги в имота през исковия период и на посочената в спорните фактури стойност.

За установяване на тези обстоятелства пред СРС е допусната и изслушана комплексна съдебно – техническа и съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните. Съдът изцяло възприема заключението на вещото лице, което е компетентно дадено, задълбочено и обстойно обосновано, като вещото лице инж. С.Я. е ползвало всички необходими материали във връзка с поставените от съда задачи.

Заключението на вещото лице изцяло кореспондира с останалите ангажирани по делото доказателства, като не са представени такива, които да разколебаят или опровергаят доказателствената му стойност. Вещото лице е установило, че в процесните фактура № 0100405659/06.10.2020 г.; фактура № 0098359781/07.07.2020 г. и фактура № 0104585215/06.04.2021 г. по партидата на ищеца са фактурирани стойности за доставено количество питейна вода в общ размер на 674,61 кубични метра, от които 205 кубични метра – в имота и по отчет на индивидуалния водомер и съответно 469,61 кубични метра – за общи нужди. Количествата доставяна вода съответстват на фактурираните. Така общият размер на изразходеното от ищеца по индивидуален водомер количество вода и коригираната стойност на потреблението за общи нужди възлиза на посочения размер от 469,61 кубични метра.