Решение № 633 от 17.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Стара Загора, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20255530102941 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за дължими суми по Договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от ....г. и за неустойка във връзка с едностранно прекратен договор в общ размер на 1144,00лв. Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи лихва за забава върху главницата за периода на забавата. Претендират се и направените разноски по делото, както и по заповедното производство.

Исковете са предявени от “ДЕВИЛ СИНЕМА ГРУП” ЕООД гр.Стара Загора срещу А.

Д. К. от гр.София. С исковата молба се твърди, между страните бил сключен Договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от ....г., с който ищецът се задължил да предостави обучение и участие във филмова продукция на ответницата, а ответницата се е задължила да заплати сумата от 1164,00лв. на 12 месечни вноски по 97,00лв. В изпълнение на договора ищецът трябвало да предостави на ответницата обучение в 5 модула, като продължителността на един модул била два месеца с едно до четири посещения на месец, с общо времетраене на един модул – 16 часа, в дневна форма на обучение. За целта на обучението ищецът наел помещение в гр.София, както и ангажирал преподаватели със съответната специалност. Ответницата имала задължението да заплати съответната такса, както и да присъства на минимум 80 % от занятията. Ответницата заплатила само част от първата дължима вноска – 20,00лв., като не заплатила нито една от последващите вноски. Ответницата имала право да прекрати договора с тримесечно писмено 1 предизвестие, което тя не направила. Поради системно нарушаване на договора ищецът прекратил същия съгласно чл.7, т.3 от същия, като изпратил уведомление на ответницата на адрес и на електронна поща. Договорът бил прекратен, считано от 25.07.2022г. В този случай ответницата дължала вноските от договорената такса до момента на прекратяването, които възлизали на общо 659,00лв. Отделно от това ответницата дължала и неустойка, предвидена по договора за неизпълнение в размер на оставащите такси до края на срока на договора, които възлизали на 485,00лв. Ответницата не заплатила дължимите суми на ищеца, поради което ищецът претендира и лихва за забава върху посочените суми. Това мотивирало ищеца да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесната сума, по което било образувано ч.гр.дело №...г. по описа на РС-София. Съдът издал заповед за изпълнение, но ответникът подал възражение в срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 659,00лв. - главница, представляваща дължими месечни вноски по Договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от ...г., 485,00лв. - неустойка по Договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от ...г., 198,65лв.

– лихва за забава върху претендираната главница от 659,00лв. за периода от 01.08.2022г. до 18.12.2024г., 146,20лв. – лихва за забава върху претендираната неустойка от 485,00лв. за периода от 01.08.2022г. до 18.12.2024г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са нередовни, недопустими и неоснователни. Не оспорва сключения между страните договор.

Непосредствено след подписване на договора ответницата била уведомена за влошеното здравословно състояние на съпругата на своя брат, която впоследствие починала. Брат й също бил в тежко здравословно състояние вследствие на Ковид. Той живеел в РГермания и имал дете на три години, за което нямало кой да се грижи. Това наложило ответницата да замине за Германия, за да се грижи за брат си и племенника си. За тези факти ответницата уведомила управителя на ищцовото дружество по телефон, като било изрично изразено желанието й за прекратяване на договора поради обективна невъзможност за същата да участва в обучението. Ответницата изрази готовност да предостави необходимите документи за доказване на обективната й невъзможност. Управителят на ищеца уверил ответницата, че не е нужно да представя документи. Поради тази причина ответницата е приела, че договорът между страните е прекратен и не са налице предпоставките за претендиране на сумите по исковата молба. Отделно от това счита, че размерът на претендираните суми е завишен, тъй като се претендирали лихви върху лихви. Освен това разпоредбите на договора между страните били неравноправни, тъй като за двете страни били предвидени различни срокове и различни санкции при неизпълнението му.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

2

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. №...г. по описа на РС-София, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №....г., с която на ответника А.

Д. К. е разпоредено да заплати на ищеца “ДЕВИЛ СИНЕМА ГРУП” ЕООД гр.Стара Загора сумите от 659,00лв. - главница, представляваща дължими месечни вноски по Договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от ...г., 485,00лв. - неустойка по Договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от ....г., 198,65лв. – лихва за забава върху претендираната главница от 659,00лв. за периода от 01.08.2022г. до 18.12.2024г., 146,20лв. – лихва за забава върху претендираната неустойка от 485,00лв. за периода от 01.08.2022г. до 18.12.2024г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В срока по чл.414 ГПК от ответника е постъпило възражение срещу така издадената Заповед за изпълнение, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

По делото е представено и прието като писмено доказателство копие на Договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от ....г., от което се установява, че между страните е налице облигационно отношение, по силата на което ищецът се задължил да предостави обучение и участие във филмова продукция на ответницата, а ответницата се е задължила да заплати сумата от 1164,00лв. на 12 месечни вноски по 97,00лв. В изпълнение на договора ищецът трябвало да предостави на ответницата обучение в 5 модула, като продължителността на един модул била два месеца с едно до четири посещения на месец, с общо времетраене на един модул – 16 часа, в дневна форма на обучение. Видно от приетите като писмени доказателства копия на График обучение, Граждански договор за хоноруване на преподавателски часове от ....г. – 3 броя, Трудов договор от 28.02.2021г., Диплома за висше образование – 3 броя, Договор за наем от 04.03.2022г., Анекс към договор за наем от 30.12.2022г., Програма за обучение, за целта на обучението ищецът наел помещение в гр.София, както и ангажирал преподаватели със съответната специалност. От представеното копие на Приходен касов ордер от 05.12.2021г. се установява, че ответницата е заплатила сумата от 20,00лв. с основание „капаро“. Тези обстоятелства не се оспорват от ответницата.

Във връзка с това, следва да бъде прието, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по Договора и е изправна страна по него. Същевременно в чл. 5. 4 от Договора е предвидено задължение на обучаващия се – ответницата, да заплати такса в размер на 1164,00лв., което е можело да стане по два начина – изцяло при сключването на договора или на 12 месечни вноски по 97 лв. всяка от тях. Наред с това, ответницата се е задължила да участва във всички мероприятия, посочени в Договора, както и да посещава организираните от дружеството занимания. Ищецът твърди, а и това не се оспорва от ответницата, че същата е избрала да заплати дължимата такса на 12 месечни вноски, всяка 3 една от тях в размер на 97,00лв. По делото липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства за платени последващи вноски в сроковете по чл. 5.4.1 от Договора, освен заплатените 20,00лв. при подписване на договора. Тъй като се касае до установени с писмен акт парични задължения, то установяването на изпълнението им следва да бъде направено също с писмени доказателства. При положение, че такива не са ангажирани, трябва да бъде прието, че ответницата е в неизпълнение на това си задължение. Позовавайки се на това неизпълнение ищецът е упражнил правото си по чл. 7. 3 от Договора, като е прекратил едностранно същия. Това е станало чрез отправянето на покана за доброволно плащане и уведомление за прекратяване на Договора до ответницата, която й е изпратена съобразно договора на имейл адреса, посочен от нея на 25.07.2022г. В тази покана е даден 5-дневен срок на ответницата, в който да внесе доброволно дължимата сума, като е посочено, че Договорът се счита прекратен от 25.07.2022г.

По делото беше допуснато събирането на гласни доказателства.

От показанията на свидетеля С. Ж. С. се установява, че същият работи на граждански договор при ищеца, като консултант. Ищецът провеждал всяка година обучения в София, Пловдив и Варна. Ищецът бил лидер в производството на филми в страната, в които филми участвали лица, предварително обучени в провежданите обучения. Още при подбора на участниците в обученията, те се подбирали за конкретни роли, като често за една роля се обучавал един персонаж. Затова било много трудно, в случай, че персонажът не завърши обучението си поради каквато и да била причина, да бъде заменен с друг. Затова бил предвиден по-дълъг срок на предизвестие – 3 месеца, за обучаващия се да се откаже. Имало случаи, в които договорът се прекратявал поради обективни причини, например забременяване, болест, проблеми с органите на реда. С гр.София обучението се провеждало в хотел „Анел“, като било за десет месеца по осем часа на месец, и август месец се почивало.

Имало много гост-лектори. Обучаващите се получавали предварително график за занятията, като отделно се уведомявали и по телефона. Преди сключването на договорите за обучение имало няколко кръга за подбор. Одобрените кандидати присъствали на презентация, на която цялата процедура се разяснявала и те можели да поставят въпроси. Едва след това се пристъпвало към сключване на договори, с които кандидатите предварително имало време да се запознаят.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, тъй като същият споделя свои непосредствени впечатления и показанията му се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

При така установените обстоятелства, съдът достига до следните правни изводи:

Налице е валидно облигационно правоотношение между страните. Безспорно се установи, че ответницата не е изпълнила задължението си да участва във всички мероприятия и да посещава организираните от дружеството занимания, поради което договорът е прекратен по нейна вина. Съдът не споделя изложените от ответницата съображения, че в договора е налице несъответствие между задълженията на страните, като за едната страна е предвидена възможност за прекратяване на договора с 3-месечно 4 предизвестие, а същевременно са предвидени различни несъответстващи си срокове за прекратяване при обективна невъзможност и извънредни обстоятелства. Действително има няколко разпоредби в договора, които обаче не си противоречат. В чл.1.3 от договора е предвидено, че „периодът на обучение може да бъде променян в случай на възникнали непредвидени обстоятелства, в т.ч. непреодолима сила (форсмажорни обстоятелства). В тези случай страните не носят отговорност за пълно или частични неизпълнение на задълженията по договора, ако то се дължи на „непреодолима сила“ (форсмажор). Страната, която е изпаднала в невъзможност за изпълни задълженията си, поради настъпило форсмажорно обстоятелство е длъжна в 5-дневен срок да уведоми писмено другата страна (в т.ч. и по имейл) за възникването му, както и предполагаемият период на действие и прекратяване на форсмажорното обстоятелство. Срокът за изпълнение на договора се удължава автоматично със същото време, с което е удължен срокът на обучението.“ В чл.4.2 от договора е предвидено, че Персонажът има право „да прекъсне временно дейността си при обективна невъзможност да изпълнява поетите си ангажименти (при обективни уважителни причини – заболяване, битова злополука, други спешни непредвидени събития). Договорът се удължава със срока на прекъсването. В този случай, Персонажът е длъжен да уведоми писмено (в т.ч. и по имейл) Агенцията в срок от 7 дни от датата на настъпване на невъзможността, в противен случай Агенцията приема, че прекъсването не е по обективна невъзможност.“ В чл.7 от договора е предвидено, че „Договорът се прекратява: 1. със завършване на курса и изпълнението на всички задължения на страните по него; 2. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено под формата на анекс; 3. едностранно от Агенцията при системно нарушаване на правилата от Персонажа, като уведомяването за това се изпраща по имейл на Персонажа; 4. едностранно от Персонажа при подаване на тримесечно писмено предизвестие; 5. при настъпване на пълна обективна невъзможност за изпълнение, за което обстоятелство засегнатата страна е длъжна да уведоми другата страна в срок от 5 календарни дни от настъпване на невъзможността и да предостави доказателства.“ В първата и втората от цитираните разпоредби на договора се предвижда възможност за продължаване на срока на договора, респективно на срока на обучението при наличието на форсмажорни обстоятелства по чл.1.3 от договора и при обективни уважителни причини по чл.4.2 от договора. Действително форсмажорните обстоятелства, съгласно легалната дефиниция на чл.306, ал.2 от ТЗ - „Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора”, може да се приеме и за обективна уважителна причина, но ноторно известно е, че форсмажорните обстоятелства са такива от извънреден характер, които имат действие по отношение на всички, например природни бедствия или пандемията от Ковид-19. От друга страна разпоредбата на чл.4.2 от договора има предвид извънредни обстоятелства, които засягат самия обучаващ се – заболяване и др. И в двата случая в договора е предвидено писмено уведомяване и продължаване на срока на договора с периода на невъзможност на обучаващия се да участва в занятията. В чл.7 от договора се предвидени хипотези за прекратяване на договора, а не за продължаване на неговия срок, затова и сроковете са различни от тези, в предходните разпоредби. Действително и в чл.7 от договора е 5 предвидена възможност за прекратяване в случай на пълна обективна невъзможност за изпълнение, но в този случай обективната невъзможност за изпълнение трябва да е от такъв характер, че да обуславя необходимост от прекратяване на договора, а по чл.4.2 от договора обективната невъзможност е за определен период, с който договорът се продължава. Съдът намира, че не е налице несъответствие между отделните разпоредби на договора по отношение на неговото прекратяване или удължаване на срока му и възраженията в тази насока са неоснователни. С оглед изложеното от свидетеля и особеностите на предмета на договора, съдът намира, че срокът на предизвестието за обучаващия се – 3 месеца, не води до неравнопоставеност между страните по договора, тъй като договорът се сключва с определена цел – участие във филмова продукция, като подбраните лица за обучение съответстват на ролите, за които са подбрани и даването на възможност за отказ с по-кратък срок на предизвестие поставя филмовата компания в невъзможност да осъществи продукцията си, в която са ангажирани много хора и ресурси.

Разпечатката съдържа 25 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96c72745-a5b1-4cbf-a7b2-5610d42777bf