Решение № 2250 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2250 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20251110201015 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. К. срещу наказателно постановление № 24-4332-018617 от 12.09.2024 година на началника на група в ОПП-СДВР Г. Б., с което на А. К., на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000, 00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез адвокат С. излага доводи, че не е осъществено нарушение на член 104б, т. 2 от ЗДвП. Поддържа, че описаното в НП и в АУАН деяние не съставлява използване на отворен за обществено ползване път за друга цел, различна от предназначението му за превоз на хора и товари, в каквато насока е забраната на чл.104б, т.2 от ЗДвП, тъй като няма разпоредба, която да не позволява извършването на посочената в НП маневра, а именно „извеждане на автомобила извън контрол“. Липсвало и надлежно описание на нарушението.

С тези аргументи се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С. С. от САК, който поддържа жалбата и направеното с нея искане за отмяна на НП, като намира, че нарушението не е доказано.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – юрк. К. моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, излагайки доводи за осъществен състав на административно нарушение. Отправя искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

1

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.07.2024 година около 21:55 часа в гр. София по ул. „Д-р Йордан Йосифов“ с посока на движение от ул. „Акад. Стефан Младенов“ към ул. „Акад. Борис Стефанов“, А. К. управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ********, като пред заведение „***“, след като спрял, за да пропусне преминаващи по пешеходна пътека пешеходци, при потеглянето си започнал рязко да повишава оборотите на МПС, като целенасочено превъртал задните задвижващи колелата на автомобила, променял траекторията на превозното средство, като поднасял задната част на МПС, неколкократно изменяйки посоката си на движение наляво и надясно. Посочените действия на жалбоподателя били възприети от намиращите се наблизо полицейски служители от ОСПС-СДВР, сред които свидетелят В. Г.. Органите на реда подали светлинен и звуков сигнал и спрели за проверка автомобила. Те установили самоличността на водача А. К., след което докладвали случая на ОДЦ. На място бил изпратен екип на ОПП-СДВР, включващ свидетеля А. Й. - младши автоконтрольор, който съставил срещу жалбоподателя К. АУАН серия GА № 1301981/19.07.2024г. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Била съставена докладна записка от 19.07.2024г. от свид. Г., в която били отразени възприетите от него и описани погоре действия на жалбоподателя. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка съдът намери установена от показанията на свидетелите В. Г., А. Й. и В. Е., съставения АУАН, докладна записка от 19.07.2024г., справка-картон на водача, заповеди за компетентност на актосъставителя и на наказващия орган. Съдът кредитира показанията на свидетеля В. Г., който лично и непосредствено е възприел извършените от жалбоподателя действия по демонстрация на техники на рисково шофиране, т.нар. „дрифт“, потвърждава авторството на изготвената от него докладна записка и истинността на изложените в нея обстоятелства, като възпроизвежда обстоятелствата, които си спомня по случая. Тук е мястото да се отбележи, че частичната липса на спомен у свидетеля е обяснимо с оглед на изминалия период от време до разпита му, както и предвид обстоятелството, че се касае за изпълнение на рутинни служебни задължения. Показанията на свид. Г. се потвърждават от изложеното от свид. В. Е., който също се е намирал в близост до мястото на нарушението, като в разказа си посочва месец и година на случая, както и конкретното място и че именно жалбоподателят, когото е чакал в клуб „***“, за да пият заедно кафе, е управлявал автомобила. В показанията на свид. Е. също се съдържат изявления за това, че жалбоподателят е превъртал задните задвижващи колела на автомобила, като обаче съдът не дава вяра на оценката му за това, че жалбоподателят бил натиснал педала на газта „леко“, превъртял гуми „много малко“ и твърденията му, че не бил извършвал „дрифт“, тъй като същите са пречупени през призмата на неговите близки отношения с жалбоподателя и не съответстват на обективните и незаинтересовани показания на свид. Г., които съдът възприе за достоверни. Показанията на актосъставителя Й. също се ценят с доверие от съда. В тях той потвърждава, че е посетил мястото на 2 нарушението, което е било установено от негови колеги от ОСПС-СДВР и е съставил процесния АУАН. Показанията на свидетелите, в кредитираната от съда част, намират опора и в писмените доказателства по делото, които са еднопосочни и също допринасят за изясняване на обективната истина, поради което бяха поставени в основата на фактическите изводи на съдебния състав.

При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от процесуално легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество жалбата е неоснователна.

Съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни органи по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващ компетентността им. АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно тяхното задължително съдържание, включително са посочени всички съставомерни признаци на нарушението, дата и място на извършването му, поради което не са основателни оплакванията в обратен смисъл. Спазени са и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването на АУАН и НП.

Съгласно член 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съставът на нарушението изисква водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение – за превоз на пътници и товари, и не въвежда допълнителни елементи като условие за съставомерността на деянието. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места. В закона не се съдържа легална дефиниция досежно "ползването на пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари", което предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. За този вид нарушения в практиката се е наложило понятието "дрифт".

Общоприето е разбирането, че под понятието "дрифт" следва да се разбира специфичната техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда даденото превозно средство извън контрол чрез "презавиване", което води до загуба сцеплението на задните гуми. Както в АУАН, така и в НП е описано, че водачът е извеждал автомобила извън контрол като е превъртал задните задвижващи колела на МПС, както и че е променял траекторията си на движение, поднасяйки задната му част наляво и надясно, като тези обстоятелства се установиха по несъмнен начин от свидетелките показания и изготвената докладна записка. Същевременно от свидетелските показания става ясно, че времето е било топло и асфалтовата настилка е била суха, поради което не са налице данни буксуването и поднасянето на автомобила да се дължат на атмосферните или пътните условия. Ето защо, съдът намира, че както от обективна, така и от субективна страна А. К. е осъществил 3 състава на нарушението по член 104б, т. 2 от ЗДвП като деянието е осъществено с пряк умисъл.

Не се споделя възражението, насочени към липса на правна норма забраняваща посочената в НП маневра описана като: "извеждане на автомобила извън контрол". Нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП сочи, че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Извеждането на автомобила извън контрол, превъртането на задните му колела и поднасянето на задната му страна, не може да бъде прието за ползване на пътя по предназначение за превоз на пътища и товари, именно тези маневри изпълват съдържанието на посочената законова забрана.

Предвидената в член 175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП санкция е глоба в размер на 3 000, 00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, която норма АНО е приложил правилно при определянето на административното наказание за това нарушение.

Не са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото конкретният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на сходни нарушения. Извеждането на автомобила извън контрол създава опасност от настъпване на ПТП и по този начин застрашава живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението. С оглед на това обществената опасност на нарушението обуславя неговото наказване по предвидения в закона административен ред.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на оспореното наказателно постановление, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Съгласно член 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на административнонаказващия орган, издал акта по член 58д от ЗАНН се присъжда възнаграждение, когато са били представлявани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Този размер не може да надвишава размера, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ. От своя страна, член 37, ал. 1 от ЗПП предвижда законова делегация за определяне на размера за заплащането на правната помощ, приета от МС по предложение на НБПП. Съобразно член 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ за процесуално представителство и защита по ЗАНН възнаграждението е от 130,00 до 190,00 лева. Предвид използваната юридическа техника в препращащата разпоредба, се налага изводът, че съдът разполага с правомощието да определи дължимото юрисконсултско възнаграждение по своя дискреция. С оглед на обстоятелството, че същинското административнонаказателно производство се е развило в рамките на две съдебни заседания, в които са събрани доказателства и делото е решено по същество, както и това, че делото не е с висока фактическа и правна сложност, съдът намира, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро с равностойност от 130,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-018617 от 12.09.2024 година на началника на група в ОПП-СДВР Г. Б., с което на А. К., на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1533,88 евро, съставляващи равностойността на 3 000, 00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А. К., ЕГН **********, да заплати на СДВР сумата от 66,47 евро, с равностойност от 130,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по съдебното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено по реда на глава XII от АПК на основанията, посочени в НПК .