Решение № 96 от 16.05.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Варна, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243000500524 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Каров М 60“ с ЕИК 201962796, със седалище и адрес на управление гр.Балчик, ж.к.“Балик“, бл.34, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от М.Д.К., чрез пълномощник, срещу решение № 170/18.06.2024 г. по гр.д.№ 740/2022 г. на Окръжен съд - Добрич, с което са уважени изцяло обективно кумулативно съединените осъдителни искове по чл.95, ал.1, вр. с чл.95в, ал.1 от ЗАПСП, като ответникът е осъден да заплати на Сдружение „Музикаутор“ с ЕИК 831005050, сумата от 6 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /под формата на пропуснати ползи/ поради нарушаване на правата на авторите-членове на сродните дружества за колективно управление на права,представлявани на територията на Република България от Сдружение „Музикаутор“, върху всеки от обектите по чл.3 ал.1 от ЗАПСП, което нарушение е извършено от „КаровМ60“ ЕООД-гр.Балчик чрез използване на запис на 08.07.2022 г. за публично озвучаване в стопанисвания от ответника обект Ресторант „Ла Тераса“ в гр.Балчик,ул.“Самара“, алея „Дамба“ без отстъпени права за този вид използване на авторските права на следните седем песни: -What can I do /Уот 1 кен ай ду/- The Corrs /Дъ корс/;композитор Кор Андреа Джейн-член на ирландското дружество IMRO;Кор Каролин Джорджина-член на ирландското дружество IMRO;Кор Джеймс-член на ирландското дружество IMRO и Кор Шарън Хелга-член на ирландското дружество IMRO; Don’t let the sun go down on me /Донт лет дъ сън гоу даун он ми/- George Michael & Elton John /Джордж Майкъл и Елтън Джон/-композитор и автор на текста Джон Елтън-член на английското дружество PRS;автор на текста Топин Бернард Джей Пи-член на американското дружество ASCAP; -You might need somebody /Ю майт нийд съмбади/-Shola Ama Restaurantкомпозитор и автор на текста Сноу Томас Ерчлен на американското дружество BMI;композитор и автор на текста О Бърн Нан-член на американското дружество ASCAP; -The real thing /Дъ риъл тинг/Lisa Stansfield /Лиза Стенсфийлд/- композитор и автор на текста Дивейни Иан Оуен-член на английското дружество PRS;Стенсфийлд Лиза Джейн-член на английското дружество PRS; -Torn /Торн/-Natalie Imbruglia /Натали Имбрулиа/-композитор и автор на текста Кътлър Скот Майкъл-член на американското дружество ASCAP;композитор и автор на текста Превън Анчлен на американското дружество BMI;Торнли Филип Кардън-член на английското дружество PRS; -You do something to me /Ю ду самтинг то ми/Paul Weller /Пол Уелър/- композитор и автор на текста Уелър Пол Джон-член на английското дружество PRS; -Search for the hero /Сърч фор дъ хироу/-M people /Ем пипъл/-композитор и автор на текста Хърд Майкъл Пол-член на английското дружество PRS;композитор и автор на текста Пикъринг Майкъл Уилиам-член на английското дружество PRS, като ответникът е осъден да разгласи, на основание чл.95б, ал.1,т.6 от ЗАПСП диспозитива на решението за своя сметка и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, като се твърди, че решението е постановено въз основа на показанията само на един свидетел, който е в служебни отношения с ищеца. Съдът не е съобразил, че едно музикално произведение не е изпратено от цитирания свидетел, а е присъдил обезщетение за същото.

В подадения писмен отговор пълномощникът на представляващия Сдружение „Музикаутор“ оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение, като претендира присъждане на разноските за въззивната инстанция.

2

За да се произнесе по спора, съобразно събраните по делото доказателства и приложимия закон, съставът взе предвид следното:

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от Сдружение „Музикаутор“ против „Каров М 60“ искове с правно основание чл.95 ЗАПСП.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че ищецът е регистриран като сдружение с нестопанска цел и като организация за колективно управление на авторски права по чл.94а, ал.2 ЗАПСП, надлежно вписано в Регистъра на сдруженията по чл.40 ЗАПСП. На 08.07.2022г. негов служител е установил ползването чрез публично озвучаване на запис седем песни, подробно посочени, в стопанисван от ответното дружество търговски обект – Ресторант „Ла Тераса“ в гр.Балчик,ул.“Самара“,алея „Дамба“. Сочи се, че авторите на текста и композиторите на музиката на процесните песни са членове на организации за колективно управление на авторски права, които „Музикаутор“ представлява на територията на Република България, като музиката и текста са закриляни обекти по см. на чл.3, ал.1 ЗАПСП, а възпроизвеждането им в обекта на ответника е станало без сключен договор по чл.58 ЗАПСП. С оглед на това се твърди, че са налице нарушения на авторското право по см. на чл.18, ал.2, т.3, предл.2 от ЗАПСП, в резултат на което правоимащите са били лишени от възможността да получат съответното възнаграждение за своя творчески труд. Въз основа на тези твърдения е отправено и искането за осъждане на ответното дружество да заплати обезщетение за пропуснатите ползи в размер на по 500 лева за музиката и по 500 лева за текста на шест от песните /общо 6 000 лева/, а за едната само 500 лв.- обезщетение само за музиката, или общо 6 500 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, както и ответникът да бъде задължен да публикува за своя сметка диспозитива на осъдителното решение в два всекидневника и в определен часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Каров-М60“ ЕООД-гр.Балчик, който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва се стопанисваният от дружеството търговски обект – ресторант „Ла Тераса“ да е бил озвучаван с процесните песни, респ. това да е било надлежно установено от соченото в исковата молба лице. Твърди, че не са му налагани санкции от оправомощени лица за нарушения на ЗАПСП, 3 както и че към процесния период има сключен договор с „Токсити Груп“ ООД за публично възпроизвеждане на песни от предоставена му плейлиста.

Оспорва и исковете по размер с доводи, че претендираните пропуснати ползи следва да бъдат доказани, каквито доказателства не са ангажирани.

По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания, въз основа на събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивникът стопанисва търговски обект – ресторант „Ла Тераса“, находящ се в гр.Балчик,ул.“Самара“,алея „Дамба.

От приложените по делото доказателства /Регистър на лицата, извършващи дейност по колективно управление на права, воден при Министерство на културата на осн. чл.94г ЗАПСП/ безспорно се установява, че „Музикаутор“ е сдружение с нестопанска цел, което е регистрирано като организация за колективно управление на авторски права и представляваща на територията на България подобни организации относно авторските права на авторите на текстовете и музиката на процесните седем песни. Последното, по арг. от разпоредбата на чл.94с ЗАПСП, я прави процесуално и материалноправно легитимирана да претендира обезщетение за нарушаването авторските права на тези лица. Спорните въпроси са дали действително на посочената в исковата молба дата от страна на въззивника е било извършено неправомерно озвучаване на обекта му с процесните песни, както и относно доказването на твърдените вреди, в т.ч. и техния размер. От съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства за установяване на тези обстоятелства настоящият състав намира твърдението за извършено от страна на въззивника нарушение, изразяващо се във възпроизвеждане на процесните песни за озвучаване на заведението му за доказано. Настоящият състав намира за неоснователни възраженията, наведени във въззивната жалба, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Андрей Павлов – лицето установило и удостоверило факта на нарушението, тъй като това било извършено по възлагане от въззиваемия. Показанията на сочения свидетел са ясни, изчерпателни, преки, непосредствени и вътрешно непротиворечиви. Същите изцяло кореспондират на останалия доказателствен материал- приложения касов бон от 08.07.2022г., установяващ пребиваването на свидетеля в 4 процесния търговски обект към момента на установяване на нарушението, периодът от времето, в което свидетелят твърди, че е извършено нарушението и изпращането от неговия мобилен телефон на записа на възпроизведените седем произведения до ищеца. Въз основа на извършеното обследване на телефона му и изпратените от него чрез приложението „Шазам“ имейли към „Музикаутор“ /приложени като доказателства на хартиен носител/, вещото лице по назначената от първоинстанционния съд СТКЕ потвърждава достоверността на извършеното от свидетеля удостоверяване авторството на възпроизведените в търговския обект песни и уведомяването на въззиваемия в период, кореспондиращ времево на издаването на касовия бон. Използваното приложение „Шазам“ е изрично одобрено от министъра на културата като продукт, чрез който да бъдат удостоверявани и установявани нарушения по ЗАПСП /съгласно Заповед № РД-09-985/21.09.2021г./, следователно с призната достоверност служи за удостоверяване автентичността на възпроизвежданото музикално произведение. Така установеното от коментираните доказателства не е опровергано или разколебано и от разпита на свидетеля Д. Е.

Попов. Същият няма въобще конкретни спомени от свидетеля Павлов, както и дали е извършвал действия по записване на телефона на музика в заведението.

Няма преки и непосредствени впечатления и от начина на възпроизвеждане на музиката в заведението- свидетелят обяснява, че това се извършва от бармана, а сервитьорите, какъвто е бил свидетелят, нямат никакво касателство. Чувал е, че има зададен радио канал от собственика, откъдето трябва да се пуска музика, както и дискове, но това не са негови преки впечатления, а опосредени- чути от трети лица без свидетелят да посочва точни от кого.

Следва да се има предвид, че в отговора на исковата молба ответникът не е въвел възражения, че възпроизведените седем музикални произведения са били възпроизведени от дискове, издадени от съответните изпълнители, нито пък са ангажирани доказателства за това. Така че показанията на св. Попов в посочения смисъл звучат противоречиво и недостоверно. Същите не кореспондират и с показанията на св. Павлов, който сочи, че песните са възпроизвеждани непосредствено една след друга. Не кореспондират и със заключението по СТКЕ. Обстоятелството, че въззивникът е имал сключен договор с трето за процеса лице, въз основа на който е озвучавал обекта с песни от плейлист, предоставени от това лице, също не опровергава направения извод за използване и на процесните песни. В същото време не е 5 доказано и „Токсити Груп“ ООД да притежава правото да управлява авторските права досежно процесните песни. Видно от изготвеното по делото заключение от вещото лице Андонов, чуждестранните организации за колективно управление на права ASCAP, BMI, IMRO и PRS, в които членуват носителите на авторските права на посочените произведения, имат сключени актуални договори за взаимно представителство с ищеца „Музикаутор“.

Такива данни за дружеството „Токсити Груп“ ООД, не са представени. Ето защо съдът намира, че осъщественото от въззивника деяние съставлява нарушение на авторското право по см. на чл.18, ал.2, т.3 ЗАПСП – публично възпроизвеждане /изпълнение/ на музикално произведение, съставляващо обект на авторски права /чл.3, ал.1, т.2 ЗАПСП/, без надлежно сключен договор за това, което нарушение ангажира имуществената му отговорност по чл.95 ЗАПСП.