Решение № 163 от 20.05.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Стара Загора, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20225500500185 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Д.И.Н. и С.П.К., и двамата с адрес: гр. П.б., ***, действащи чрез адв. Х.П., против решение № 29/02.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 3074/2021 г. по описа на Районен съд –Казанлък.

Първоинстанционното решение се обжалва като частично недопустимо, и неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Оплакванията за частична недопустимост на обжалваното решение се отнасят до частта му, в която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените от П.С.К. искове, както и в частта му, в която е признато, че Д.И.Н. не притежава право на ползване върху поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.П.б., ведно с всички постройки в него, с изключение на ½ идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.П.б..

В тази връзка се сочи, че ищецът П.С.К. няма правен интерес от предявените от него искове, т.к. собствените му права върху недвижимите имоти не са оспорени, не са нарушени и не са застрашени.

Досежно частта от обжалваното решение, в която е признато, че Д.И.Н.

1 не притежава право на ползване върху поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.П.б., ведно с всички постройки в него, с изключение на ½ идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.П.б. се сочи, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, т.к. в първото проведено открито съдебно заседание ищецът е направил изменение на петитума на предявения срещу нея иск.

По отношение частта от обжалваното решение, в която по отношение на Д.И.Н. и С.П.К. се признава, че П.С.К. и С.С.В. са собственици по наследство на едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.П.б., с площ от 35 кв.м., и едноетажна постройка за допълващо застрояване с идентификатор № *** по КККР на гр.П.б., с площ от 17 кв.м.; че С.П.К. не притежава право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.П.б., с изключение на право на строеж върху ½ идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.П.б., и осъжда Д.И.Н. и С.П.К. да предадат на П.С.К. владението върху ½ идеална част от едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.П.б., с площ от 35 кв.м., и едноетажна постройка за допълващо застрояване с *** по КККР на гр.П.б., с площ от 17 кв.м., се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Развиват се съображения, че процесните две сгради не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, а са допълващи към основната сграда за жилищна сграда, която е била построена по време на брака на Д.И.Н. и П.С.К., когато е било извършено преустройство и разширяване на сградите за допълващо застрояване въз основа на издаденото разрешение за строеж на жилищната сграда, поради което са били придобити от двамата бивши съпрузи чрез реализиране на правото на строеж и приращение. Основателно било и евентуалното им възражение за придобиването по давност на вещното право на строеж на тези две сгради, започнала да тече през 1996 г. със започване на строителството на двуетажната жилищна сграда, което обаче не било обсъдено от първоинстанционния съд в нарушение на съдо-производствените правила.

Сочи се също така, че изводите на съда са необосновани, т.к. е приел за доказани обстоятелства, за които не са били събирани доказателства, както и не са били обсъдени приетите заключения на експертизите.

Претендира се частичното обезсилване на първоинстанционното решение и частично прекратяване на производството, а в останалата му част се претендира да бъда отменено и спорът да бъде решен по същество.

Претендира се и присъждането на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

В законоустановения срок въззиваемите П.С.К. и С.С.В., действащи 2 чрез адв. Т.Д., са представили отговор на въззивната жалба, с който са я оспорили като неоснователна.

Изложили са доводи, че първоинстанционният съд е постановил допустимо решение, т.к. П.С.К. има правен интерес от предявените от него искове доколкото с ответниците е налице спор относно придобивното основание на процесните сгради и лицата, които се легитимират като техни собственици, както и относно обемът на правото на ползване на ответницата Д.И.Н., за който тя се легитимира с нотариален акт.

Изложени са и доводи, че обжалваното решение е правилно, т.к. евентуалното възражение за придобивна давност е неоснователно и недоказано, а изводите на съда, че правото на собственост върху процесните сгради за допълващо застрояване не е било придобито вследствие реализирането на правото на строеж върху жилищната сграда са обосновани посредством събраните по делото доказателства и съответни на материалния закон. Изложени са и доводи, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдените съществени процесуални нарушения, т.к. е обсъдил съвкупно изявленията на страните и събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключенията на експертизите, и въз основа на тях е направил своите правни изводи.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на направените по делото съдебни - деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание от въззивниците се явява Д.И.Н.; и двамата се представляват от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържат въззивната жалба и пледират за уважаването й. Правят възражение за прекомерност на заплатеното от насрещните страни адвокатско възнаграждение.

Въззиваемите се явяват лично и се представляват от пълномощникадвокат, чрез когото оспорват жалбата и пледират за потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на разноски.

Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията на страните, събраните по делото доказателства и приложимите материално-правни и процесуално-правни норми, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от П.С.К. и С.С.В. срещу С.П.К. и Д.И.Н., с която са били предявени искове по чл.108 от ЗС и чл.124, ал.1 от ГПК, с които се претендира признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство на жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.П.б., с площ от 35 кв.м., и едноетажна постройка за допълващо застрояване с 3 идентификатор № *** по КККР на гр.П.б., с площ от 17 кв.м.; че С.П.К. не притежава право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.П.б., с изключение на право на строеж върху ½ идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.П.б.; че Д.И.Н. не притежава право на ползване за целия имот, както и осъждането на ответниците да им предадат владението върху ½ идеална част от едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.П.б., с площ от 35 кв.м., и едноетажна постройка за допълващо застрояване с идентификатор № *** по КККР на гр.П.б..

Ищците са изложили твърдения, че са собственици при равни квоти по наследство от П.С.К., починал 1997 г., на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.П.б., с площ от 958 кв.м., ведно с построените в него сгради с идентификатори №№№ ***, № ***, №

***, № *** и № ***. Имотът бил собственост на наследодателят П.С.К. по н.а. № 55, т. I, дело № 98/1976 г. на КРС.

В поземленият имот имало и жилищна сграда с идентификатор № ***, която била построена от ищеца П.С.К. и ответницата Д.И.Н. по време на брака им, въз основа на отстъпено им през 1996 г. право на строеж от наследодателя П.С.К.. След прекратяването на брака им с развод по гр.д.№ 4989/2018 г. на ЯРС, тази жилищна сграда останала в съсобственост на П.С.К. и Д.И.Н. при равни квоти от по ½ идеална част.

С договор за дарение, обективиран в н.а. № 193, т.3, н.д. № 548/2021 г. на нотариус Н.Калчев ответницата Д.И.Н. прехвърлила на ответника С.П.К. ½ идеална част от всички построени в поземления имот постройки, както и ½ идеална част от правото на строеж върху целия имот и си запазила право на ползване върху целия имот.

Ищците твърдят, че по силата на договора за дарение ответникът С.П.К. е станал собственик единствено на ½ идеална част от построената в поземления имот жилищна сграда с идентификатор № ***, т.к. към момента на учредяване на правото на строеж за тази сграда останалите пет постройки са съществували и са били собственост на наследодателя им П.С.К.. Поради това считат, че Д.И.Н. не е придобивала собствеността върху жилищната сграда с идентификатор № *** и едноетажната постройка за допълващо застрояване с идентификатор№ ***, нито правото на строеж върху половината имот и не е могла да ги прехвърли на ответника С.П.К., нито да си запази правото на ползване върху сградите и имота, т.к. към момента на сключване на договора за дарение не е притежавала тези права. Сочат, че макар и договора да не е произвел вещнотранслативен ефект за тях е налице правен интерес от предявените искове, т.к. ответниците се легитимирали с нотариален акт като собственик и ползвател на двете постройки, правото на строеж върху целия имот и право на ползване. Освен това ответниците ползвали двете постройки, където държали 4 свои вещи, и не позволявали на ищците да влязат в тях.

С подадения отговор на исковата молба ответницата Д.И.Н. е оспорила исковете, като е изложила възражения, че двете сгради с идентификатор № *** и идентификатор№ *** са били придобити от нея и бившия й съпруг на основание отстъпеното право на строеж и извършен им през 1997 г.и 1998 г. основен ремонт, при който били променени конструкцията и площта им. Ремонтът бил извършен без строителни книжа, но двете сградите били търпими съгласно §16 и §127 от ЗУТ. Те представлявали сгради на допълващо застрояване и имали обслужващ характер спрямо жилищната сграда в имота. Твърди, че тя и съпругът и са владели двете сгради в периода от 1998 г. до 2018 г., поради което са ги придобили по давност. Сочи, че първият ищец владее и ползва двете сгради, като сградата с идентификатор № *** се ползва и от втория ответник. Твърди, че на основание учредено през 1996 г. право на строеж и след прекратяване на съпружеската имуществена общност е собственик на ½ идеална част от жилищна сграда си идентификатор № ***, ведно с ½ идеална част от общите части на сградата, заедно с ½ идеална част от правото на строеж върху поземления имот, целия с площ от 958 кв.м. и заедно с ½ идеални части от обслужващите жилищната сграда сгради на допълващо застрояване – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***, с площ от 35 кв.м., на която бил извършен основен ремонт през 1997 г., и селскостопанска сграда с идентификатор№ ***, с площ от 17 кв.м. С притежаваното се била разпоредила в полза на сина си, като си запазила правото на ползване.

С подаденият отговор на исковата молба ответникът С.П.К. е оспорил исковете като неоснователни, като е посочил, че на основание договор за дарение е собственик на ½ идеална част от жилищна сграда си идентификатор № ***, ведно с ½ идеална част от общите части на сградата, заедно с ½ идеална част от правото на строеж върху поземления имот, целия с площ от 958 кв.м. и заедно с ½ идеални части от обслужващите жилищната сграда сгради на допълващо застрояване – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***, с площ от 35 кв.м., на която бил извършен основен ремонт през 1997 г., и селскостопанска сграда с идентификатор № ***, с площ от 17 кв.м., на която е бил извършен основен ремонт през 1998 г., като в полза на майка му Д.И.Н. имало учредено право на ползване. Прави възражения, че сградите са били построени в двора на дядото на баща му от родителите му по време на брака им, които са владели двора и всички сгради в него като свои от времето на построяване на новата къща. Оспорва, че владее жилищната сграда с идентификатор № *** и сградата с идентификатор№ ***, като твърди, че същите се ползват от баща му.