Решение № 14 от 24.01.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. С., 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Илка Й. Илиева в присъствието на прокурора В. Д. Б. като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20242200600682 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341 ал.1, вр. чл.306 ал.1т.1 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдената Т. Н. С., чрез защитника й - адв.З.

К. ат АК Б., срещу определение от 21.10.2024г., постановено по НОХД № 1254/2024г. по описа на Районен съд С.. С определението съдът е осъдил подс.С. на основание чл.343б ал.5 от НК да заплати равностойността на лек автомобил „О.“ с рег.№ ......, а именно сумата от 1470 лева в полза на държавата.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като противоречи на Конституцията. Твърди се, че има направено искане до Конституционния съд на РБ за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК. Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно, като противоречащо на Конституцията на РБ или спиране изпълнението на определението до произнасяне на Конституционния съд.

В съдебно заседание осъдената редовно призована, не се явява. Не се явява и упълномощения й защитник, редовно призован.

Представителят на прокуратурата изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Посочва, че в правния мир съществува разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, която задължава съда да отнеме в полза 1 на държавата моторното превозно средство или да присъди неговата равностойност. Твърди, че решението на районния съд е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна и липсва процесуална възможност съдът да спре изпълнението на обжалваното определение.

С.ският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалба срещу посоченото определение е процесуално допустима, подадена е в срок и от легитимирано с правния си интерес лице. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея доводи.

След образуване на съдебното производството по НОХД № 1254/2024г. на СлРС, подс. Т. Н. С. е сключила споразумение със СлРП, одобрено по реда на чл.384а от НК с протоколно определение на съда от 21.10.2024г. по НОХД№ 1254/2024г. по описа на СлРС. Със споразумението Т. С. е осъдена за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК за това, че на 07.10.2024г. в гр.С., кв.К., пред блок № 5 в посока вход „А“ управлявала МПС, лек автомобил „О.“ с рег.№ ......, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабр.№ ARPK – 0011 по проба номер 075.

С одобреното споразумение е приложен чл.55 ал.1 т.1 от НК и на С. е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. С протоколно определение от същата дата и по същото дело, предмет на разглеждане в настоящото производство, СлРС е осъдил подс.С., на основание чл.343б ал.5 от НК, да заплати равностойността на лек автомобил „О.“ с рег.№ ......, а именно сумата от 1470 лева в полза на държавата.

Според атакуваното определение, произнасянето е извършено в публично заседание по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК. Видно от единственият изготвен съдебен протокол, приложен на л.10-л.12 от НОХД № 1254/2024г. по описа на СлРС, заседание е било проведено на 21.10.2024г., като протоколът е подписан от председателя на състава и секретаря му, и в него са отразени присъствалите прокурор от СлРП, подсъдимата и нейния защитник, и действията на съда и на страните в процедура по произнасяне от съда по внесеното споразумение. След определенията за одобряване на споразумението и прекратяване на наказателното производство по НОХД № 1254/2024г. на СлРС, в протокола е отразено, че съдът се произнася по прилагането на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК и при условията на чл.306 ал.1 т.1 от НПК е осъдил С. да заплати равностойността на лекия автомобил (обжалваното определение), като се е произнесъл и относно мярката за неотклонение на С. и накрая е отразено обстоятелството, че протоколът е изготвен в съдебно заседание, което се закрило в 11.21ч. Тази последователност на документите по делото и съдържанието им сочи на липса на протокол от проведено по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК открито съдебно заседание с участието на страните по този ред. Изискванията за съдържанието на протокола са изрично посочени в разпоредбата на чл.311 ал.1, вр.чл.129 от 2

НПК.

Протоколът за съдебното заседание от 21.10.2024г. е изготвен съгласно разпоредбите на чл.311, вр.чл.129 от НПК, поради което той има обвързваща доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. В същия протокол не са посочени каквито и да са действия, свързани с проведено производство при условията на чл.306 ал.1 т.1 от НПК.

Предвиденото по чл.306 ал.1 т.1-т.3 от НПК, производство за преценка налице ли са условията на чл.53 от НК, за да бъде отнето МПС или равностойността му, послужило за извършване на престъплението, е самостоятелно и различно от производството по решаване на делото със споразумение. Редът му на провеждане е в открито съдебно заседание с участие на страните, събиране на относимите доказателства, изслушване на съдебни прения и последна дума, провеждане на тайно съвещание за произнасяне на определението и обявяването му пред страните, разясненията на председателя относно реда и срока на обжалването му. Протоколът от съдебно заседание е единственото допустимо от закона доказателствено средство за удостоверяването на осъществените съдебни действия и реда, по който те са извършени.

В конкретния случай протокол за проведено по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК открито съдебно заседание липсва. Липсата на протокол от съдебно заседание на първоинстанционния съд се определя от процесуален закон в чл.348 ал.3 т.2 предл.2 от НПК винаги като съществено процесуално нарушение, поради което не е необходимо да се изследва дали нарушението е довело до отрицателни последици за страните и какви точно са били те. Това нарушение не може да бъде отстранено от въззивния съдебен състав в рамките на въззивната съдебна процедура, поради което се налага отмяната на първоинстанционното определение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав при същия първостепенен съд, от стадия на съдебното заседание. При новото провеждане на съдебното заседание следва да бъде отстранен допуснатият съществен процесуален порок, чрез надлежно провеждане на производство по чл.306 ал.1 т.1 от НПК и отразяването му в законосъобразно съставен, в съответствие с всички изисквания на НПК за това, протокол за съдебното заседание.

По изложените съображения въззивният съд намира, че определението на С.ския районен съд следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.341 ал.1, вр.чл.345 ал.3, вр.чл.335 ал.2, вр.чл.348 ал.3 т.2 предл.2 от НПК РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение от 21.10.2024г. по НОХД № 1254/2024г. по описа на Районен съд С..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд С. от съдебно заседание в производство по чл.306 ал.1 т.1 от НПК.

3

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Пламен Димитров Стефанов

Особено мнение по ВЧНД №682/2024г. по описа на Окръжен съд-С. на съдията-докладчик П.С..

Не споделям становището на колегите за процесуални нарушения от страна на Районния съд при произнасянето по чл. 306, ал.1 от НПК.

Мотивите за моето несъгласие са следните:

Отнемането на вещи в полза на държавата, независимо от наказателната отговорност, е предвидено в общата част на НК с разпоредбата на чл.53 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1, б. „а“ от НК, отнемат се в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление, а когато вещите липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност.

Според чл.53, ал.1, б. „б“ от НК се отнемат в полза на държавата вещите, които са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния - в изрично предвидените в особената част на НК случаи. Такова отнемане е предвидено в особената част на НК – именно в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, която е специална по отношение на чл. 53 от НК, явяващ се общ.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на държавата, респ. присъждането на равностойност по чл. 53 от НК, независимо от наказателната отговорност.

Това, че има образувано дело пред Конституционния съд на РБ относно произнасяне по отнемане в полза на държавата на автомобили или присъждане на тяхната равностойност е ирелевантно в случая. Докато Конституционният съд не се произнесе по въпроса относно това дали противоречи на Конституцията на РБ тази разпоредба - съдът е длъжен да се съобрази с това решение на законотвореца /независимо дали ще се приеме от КС, че това е допълнително санкциониране на съответното лице, извън наложената му глоба за това деяние/. В този смисъл изложеното в жалбата на защитника на подсъдимата становище относно противоконституционността на обжалваното определение и цитираните сезирания на ВКС са ирелевантни поради изложените по-горе съображения.

Касае се за умишлено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Несъмнено е, че лекият автомобил не е собственост на жалбоподателката и че в този случай законодателят с новосъздадената норма на чл. 343б, ал. 5 от НК, предвижда присъждане на равностойността му. Не е налице и хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК за спиране на производството по делото, доколкото няма отправено преюдициално запитване, а се касае за образувани дела в КС, в 4 който смисъл не може и не следва да спре производството по делото на посоченото основание.

Не мога да се съглася със становището на колегите, че тъй като това производство е самостоятелно и различно от производството по решаване на делото със споразумение следва в това производство да се съберат относими доказателства/неясно за какво, ако е относно собствеността на автомобила такива са събрани в досъдебното производство/, съдебни прения и последна дума, провеждане на тайно съвещание за произнасяне по определението и обявяването му пред страните и разясняване от председателя относно реда и срока за обжалване /в атакуваното определение това е разяснено на страните от председателя на състава/.

Считам, че Районен съд - С. е спазил процесуалния ред за присъждане равностойността на лекия автомобил в полза на държавата, като е извършил това в публично заседание в производство по чл.383, ал.2 вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. чл. 53, във вр. чл. 343б, ал. 5 от НК и следва определението му да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В конкретния случай производството по отнемането на автомобила или неговата равностойност по чл.343б, ал.5 от НК е акцесорно и зависи от произнасянето по главното производство – разглеждането и одобряването на споразумението. След одобряване на постигнатото от страните споразумение, съдът с нарочно определение е присъдил равностойността на лекия автомобил, тъй като МПС не принадлежи на дееца.

Произнасянето на първоинстанционния съд е в публично открито заседание, с участието на страните и според изискванията на закона. След като съдът е одобрил сключеното между подсъдимата и прокуратурата споразумение задължително се произнася и по съответната разпоредба на чл.343б, ал.5 от НПК, и тъй като обвиняемата в присъствието на защитника си се е съгласила за извършеното от нея и съответното наказание и е подписала споразумението, с което се прекратява наказателното производство, то естествените последствия от това са свързани със задължителното отнемане на автомобила или равностойността му в конкретния случай.