Определение № 3557 от 26.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3557 гр. София, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БЕТИНА Б. БОШНАКОВА като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело № 20251110102901 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изменение на постановените с определение № 18676/24.04.2025 г. привременни мерки.

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи конкретен размер на претендирания наем.

При неизпълнение изцяло и в срок на дадените указания исковата молба касателно претенцията по чл. 57, ал. 2 СК ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.04.2026 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните и компетентните ДСП (по местоживеене на децата и родителите), които следва да изготвят социален доклад/становище в изпълнение на функциите си по чл. 21, т. 15 ЗЗДет, който следва да бъде депозиран найкъсно един работен ден преди датата на насроченото открито съдебно заседание.

Резултатите от социалните проучвания да отразяват условията на живот при всеки от родителите (включително след лично посещение на социален работник в дома на същите), отношенията между родителите и всяко от децата, изградената връзка помежду им, емоционалното състояние на всяко от децата и техните нагласи, възможностите на всеки от родителите да общува с всяко от децата, да разбира и откликва на потребностите на всяко от децата, работния режим на всеки от родителите, трудовите доходи, наличието на 1 подкрепяща среда, данни за рискови фактори при всеки от родителите за отглеждане на децата, конкретните потребности на всяко от децата във връзка с определяне на необходимата му месечна издръжка, интереса на всяко от децата при определяне на родителската отговорност, изпълняваният към момента режим на лични отношения между децата и неотглеждащия го родител. При необходимост компетентните ДСП да упражнят правомощията си по чл.138а СК и възложат на доставчици на социални услуги да изготвят становища. В социалните доклади да бъде застъпени становище за възможността родителите и/или децата да ползват социални услуги с оглед подобряване на комуникацията между родителите, осъзнаване на ролята на всеки от тях в отглеждането на децата, евентуално за преодоляване на отчуждението при децата, както и да се посочи конкретна социална услуга, която е подходящо те да посещават.

ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно предоставяне на родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения, като в случай, че същите не се явят без да са представени доказателства за наличие на уважителна причина за това, може да им бъде наложена глоба в размер от 50,00 до 300,00 лв.

СЪСТАВЯ следния проект за доклад на делото:

Подадена е искова молба от Л. Ц. Д., с която е предявен срещу Г. Н. В. иск с правно основание по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака поради изключителна вина на съпруга, обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на ненавършилите пълнолетие родени от брака деца – Б. Г.. В.А, родена на 04.01.2018 г., Б. Г.. В., роден на 21.08.2019 г.,иск по чл. 53 СК за възстановяване на предбрачното си фамилно име след развода, както и иск с правно основание по чл. 57, ал. 2 СК. Предявяват се претенции и по чл. 149 във вр. с чл. 143, ал. 2 СК.

В молбата се сочи, че страните са сключили граждански брак през 2013 г. и имат две ненавършили пълнолетие деца – малолетните Б. Г..В.а и Б. Г.ев В.. Твърди се, че съпругът е започнал да употребява алкохол и наркотици /кокаин/, както и да изневяра на ищцата.

Поддържа се, че ответникът е пренебрегнал съпругата и децата си, като вместо да се грижи за семейството си, излизал да се забавлява навън, посещавайки ресторанти и дискотеки.

Изтъква се, че след раждането на второто дете на страните, съпрузите престанали да имат интимни контакти и започнали да живеят на различни етажи на къщата, представляваща семейното жилище. Навеждат се доводи, че между съпрузите липсват взаимна любов, разбирателство и уважение. Поддържа се, че ответникът е проявил вербална агресия спрямо ищцата, като я е обиждал и заплашвал. Твърди се, че страните са във фактическа раздяла, считано от м. март 2024 г., от който момент бащата не е плащал издръжка в полза на двете деца. Сочи, че след раздялата на родителите ответникът е заживял в семейното жилище с друга жена.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, в който не 2 оспорва, че страните са съпрузи, както и че имат общо дете, но оспорва останалите изложените от другата страна фактически твърдения. Изразява се становище за основателност на претенцията по чл. 49 СК и на искането по чл. 53 СК, но се възразява срещу основателността на небрачните искове по чл. 59 СК. и чл. 57 СК. Предявява насрещен иск с правно основание по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК, обективно кумулативно съединен с небрачен иск по 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на двете деца.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещния иск е подала отговор на искова молба, в който оспорва изложените от другата страна фактически твърдения.

СЪДЪТ намира, че е сезиран с брачни искове по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК, обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК, чл. 57, ал. 2 и иск по чл. 53 СК.

Предявени са и искове с правно основание по чл. 149 във вр. с чл. 143, ал. 2 СК.

УКАЗВА на всеки ищец, че негова е тежестта да докаже, че страните са съпрузи; изложените положителни факти, които намира, че са довели до дълбоко и непоправимо разстройство и за състоянието на брачната връзка, брачните провинения на другата страна, своята годност като родител, предоставяната до момента преки и непосредствени грижи за децата и предоставяната издръжка, както и интереса на децата да упражнява родителските права; нуждата на децата от издръжка в претендирания размер и възможности на другия съпруг да дава издръжка съобразно неговите доходи, имуществено състояние и квалификация; стандартът на живот на семейството и децата преди раздялата (чл. 59, ал. 5 СК).

УКАЗВА на всеки ищец по брачния иск, че следва да предяви всички основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като го предупреждава, че непосочени основания, настъпили и станали му известни до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

УКАЗВА на всеки ищец по брачния иск, че следва да се яви ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на доказателства за наличие на такава, производството по делото ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 2 ГПК).

УКАЗВА на ищцата по иска с правно основание чл. 53 СК, че носи доказателствената тежест да установи, че при сключването на брака е променила фамилното си име от „Д.“ на „В.а“.

УКАЗВА н а ищцата по иска с правно основание по чл. 57, ал. 2 СК , че следва да установи при условията на пълно и главно доказване средния пазарен наем на семейното жилище.

УКАЗВА на ищцата по иска с правно основание по чл. 149 във вр. с чл. 143, ал. 2 СК , че носи доказателствената тежест да установи наличието на следните обстоятелства: че ответникът е родител (баща) на всяко от двете деца, че всяко от двете деца не е навършило пълнолетие; нуждата от издръжка на всяко от двете деца през процесния период в 3 претендирания размер; възможностите на ответника да дава издръжка в претендирания размер съобразно своите доходи, имотно състояние и квалификации.

ДОПУСКА изготвяне на СОЕ, вещото лице по която след запознаване с материалите по делото и след извършване на оглед на семейното жилище да определи средния пазарен наем.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. И. Т., тел. ********.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 130.00 евро /254.26 лева/, вносим от ищцата в 7дневен срок, считано от уведомяването.

УКАЗВА на страните да окажат необходимото съдействие на вещото лице за извършване на оглед на семейното жилище, а в случай на несъдействие, съдът ще приложи неблагоприятните последици на чл. 161 ГПК.

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за датата и часа на насроченото с.з. и за допусната експертиза СЛЕД представяне на доказателства за внесен депозит.

ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане на всяка страна, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 159, ал. 2 ГПК искането за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на втори свидетел.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищеца по насрещния иск в срок до първото о.с.з. да изрази становище по представените с отговора на насрещна искова молба документи.

ДА СЕ ИЗИСКАТ служебно справки от НАП и от НОИ относно трудовите договори на страните, техните доходи от трудови правоотношения и от други източници, както и данни за страните като самоосигуряващи се лица, считано от 01.01.2024 г. до момента на изготвяне на справката.

ПРИКАНВА страните към сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора, тъй като така ще запазят добрия тон помежду си, което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА.

УКАЗАНИЯ ЗА СТРАНИТЕ:

УКАЗВА на страната, че ако живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението на страната, респ. на нейния законен представител, попечител или пълномощник, да посочи съдебен адресат, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страната, че ако отсъства повече от месец от адреса си, който е съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за 4 връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението, както и ако страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила без да уведоми съда, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца по насрещния иск и препис от отговора на насрещна искова молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5