Решение № 255 от 09.05.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 223/2024
- Вид
- Решение № 255
- Подписан
- 09.05.2024
- В сила
- 07.10.2024
- Състав
- Александър Симеонов Станчев
Цитирани разпоредби
- чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.9 и ал.10 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал.9 и ал.10 · Закон за данък върху добавената стойност
- Чл.3, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 59а, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 255 гр. Русе, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20244520200223 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С НП № 712640-F711991/12.07.2023г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ НАП, на „ДЖИ ЕМ ПЕТРОЛИУМ“ ООД с ЕИК 202976788 са наложени две административни наказания „Имуществена санкция“, всяко едно в размер на 500 лв., общо в размер на 1000 лв., на основание чл. 185, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение по чл. 59а, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ.
Срещу НП е подадена жалба от „ДЖИ ЕМ ПЕТРОЛИУМ“ ООД, чрез , която е допустима, подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН. В нея се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, представлява се от адв.М.на Д.
/упълномощена/, която поддържа жалбата с изложените в нея доводи и съображения.
Ответникът по жалбата, административно наказващият орган, редовно призован, изпраща представител юр.Георгиева, която изразява становище, че жалбата е неоснователна, а НП е правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не релевират 1 становище.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 10.04.2023г., около 13:00 часа, в обект-бензиностанция, стопанисван от „ДЖИ ЕМ ПЕТРОЛИУМ“ ООД, ЕИК 202976788, находящ се в гр.Русе, бул. „Тутракан“ № 22, била направена доставка на БЕНЗИН А 95 – 3997.200 литра, при трмпература 15 градуса, и ДИЗЕЛОВО ГОРИВО – 12976.700 литра, при трмпература 15 градуса. Нивомерната система веднага е отчела доставката и информацията е получена от НАП на 10.04.2023г. в 13:54 ч., видно от 2 бр. служебни бонове /стр. 5 и 6 от делото/. Доставките са въведени и документално, но видно от приложените служебни бонове за документална доставка /стр. 7 и 8 от делото/, информацията не била приета от НАП поради грешка. На 03.05.2023г. е извършена актуализация на системата, поради информация за техническа неизправност, за което бил съставен протокол за извършен авариен ремонт. След което на 09.05.2023г. ръчно били въведени, чрез баркод четец и клавиатура на ЕСФП.
На 31.05.2023г. в 13:50 в гореописания обект била извършена проверка от служители на НАП – свидетелите Д. Д. и М. П., за което е съставен Протокол от 31.05.2023г. и Приложение № 1 към протокола, при която проверка било констатирано, че на територията на бензиностанцията имало 2 бр. колонки за Бензин А95 и за Дизел; 4 бр. калибрирани резервоара, с пломби, с ненарушена цялост. В обекта имало 1 бр. ЕСФП, съвместимо с новомерната система и типа бензини колонки. Нивомерната система била от одобрен тип.
На 15.06.2023г. е издаден протокол за извършена проверка по документи и приложение №1 към него. При тази проверка било установено, че на 10.04.20023г. обект стопанисван от „ДЖИ ЕМ ПЕТРОЛИУМ“ ООД, ЕИК 202976788, със седалище гр.Русе, ул.“Илинден“ № 2, Бензиностанция №1, находяща се в гр.Русе, бил. „Тутракан“ № 22 била направена доставка на БЕНЗИН А 95 – 4030л. и ДИЗЕЛОВО ГОРИВО – 11017 л., документите за доставка били въведени ръчно чрез баркод четец и клавиатура на 09.05.2023г. и са налични със съответния № на УКН в ИС „Контрол на горивата“, чрез предаване на данни по дистанционната връзка на НАП. Реална доставка на 09.05.2023г. не била осъществена доставка, на същата дата били въведени със 2 закъснение доставките от 10.04.2023г.Затова към дата 09.05.2023г. имало само служебна бележка за документална доставка, а липсва на нивомерна система. Въз основа на така извършената проверка и направените констатации е издаден АУАН № FT11991/21.06.2023г., връчен на Георги Пламенов Илиев – управител на 21.06.2023г. Въз основа на така издадения и връчен на 21.06.2023г. АУАН е издадено и Обжалваното НП, връчено на Георги Пламенов Илиев – управител, на дата 31.07.2023г.Жалбата е подадена чрез АНО на 15.08.2023г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, АУАН, НП, както и останалите материали по административно наказателната преписка и представените от жалбоподателя.
Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна.
Съдът констатира, че при издаване на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съставен е от компетентно длъжностно лице, в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя. Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган.
В случая НП е издадено с оглед констатирано и вменено на Дружествотожалбоподател нарушение по чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 година на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Чл.3, ал.3 от посочената Наредба задължава търговеца в качеството му на лице, извършващо продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, което е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система /НИС/ за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, каквато НИС се установи, че е била 3 монтирана в процесния търговски обект.
Разпоредбата на чл.59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., посочена като нарушена от АНО, визира задължение за лицата по чл.118, ал.9 и ал.10 от ЗДДС да подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) - приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) - приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен документ. От цитираните правила става ясно, че редът и начините за подаване на информация в НАП за получени доставки на течни горива е различен в зависимост от това дали в търговският обект, където е извършена доставката, респ. получаването се използва ЕСФП или не.
В случая Дружеството-жалбоподател като данъчно задължено лице – получател по доставка на течни горива, т. е. лице по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС от визираните в приложената като нарушена норма на чл. 59а ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., е притежател на електронна система за фискално отчитане и чрез нея то отчита доставените количества горива, който факт е безспорен и е посочен в Протокола за извършена проверка, съставен при проверката, извършена от инспектори по приходите в ГД“ФК“ при ЦУ на НАП. По делото не е спорно, че на 10.04.2023г. дружеството-жалбоподател е получило доставка на гориво – БЕНЗИН А 95 – 3997.200 литра, при трмпература 15 градуса, и ДИЗЕЛОВО ГОРИВО – 12976.700 литра, при трмпература 15 градуса по отчитане чрез НИС. Съдът намира, че в случая 4
Дружеството е изпълнило задълженията си по чл.3, ал.3 от Наредбата, като е подало своевременно нужните данни за процесната доставка от 10.04.2023г. по установената дистанционна връзка на данни /нивомерна измервателна система/, което се установява от приложеното към жалбата копие от 2 бр. служебни бонове /стр. 5 и 6 от делото/, които са със статус на съобщение „ОК“ за успешно подадена доставка към НАП, т. е. информацията на датата 10.04.2023г. за процесната доставка на Бензин А 95 и Дизел е постъпила в НАП.
Не се оспорва от страна на жалбоподателя, а напротив същия потвърждава установения от актосъставителя, възприет и от АНО в издаденото от него НП факт, че данните за получената доставка по акцизния данъчен документ с УКН 0000000007665897/10.04.2023г. и акцизния данъчен документ с УКН 0000000007665876/10.04.2023г., са били подадени и успешно получени в сървъра на НАП едва на 09.05.2023г., като твърди, че е имало техническа неизправност отстранена на 03.05.2023г. Предвид на това съдът намира, че след като Дружеството е изпълнило по този начин задължението си по чл.3, ал.3 от Наредбата, така подадените данни чрез НИС не лишават, а напротив дават възможност на контролния орган да съблюдава наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта като при наличието на такава система по всяко време може да се направи справка за наличните количества течни горива. Освен това в търговския обект продажбите на течни горива се извършват чрез средства за измерване на разход, а регистрацията на продажбите се осъществява посредством издаването на касови бонове, като в случая не е установено жалбоподателят да е нарушил тези изисквания.
Отчитането на приходите е обвързано с продажба, а не с покупка на стока /гориво/, какъвто е случаят, с оглед на което няма как да се твърди, че дружеството е целяло или на практика е укрило приходи, ощетило, целяло да ощети или би могло да нанесе щета на фиска с действията си. Самият АНО от своя страна не оспорва факта на отчетената процесна доставка чрез НИС. От тук се налага изводът, че дружеството не е укрило информация за конкретната доставка от контролните органи, напротив, то е предоставило в пълнота чрез НИС данни за процесната доставка на гориво, получена в процесния обект на датата 10.04.2023г, а едва на 09.05.2023г. е отчело и документалната доставка, след отстраняване на техническа неизправност.
От анализа на доказателствената съвкупност и относимите към случая 5 горе цитирани разпоредби на Наредба № Н-18/2006 г. и ЗДДС, може да се направи извод, че чрез нивомерната измервателна система на обекта е отчетена процесната доставка на гориво от датата 10.04.2023г. и информацията за нея коректно е получена в НАП. В тези случаи, според чл.
59а, ал. 1, изр. трето от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., въвеждането на УКН (уникален контролен номер) на е АДД за доставените количества горива по документ, постъпили в обекта с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им.
Задължението на лицето по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е такова за поведение, а не за резултат. Търговецът е длъжен да подаде данните за получените доставки към НАП чрез ЕСФП без за него да съществува задължение да гарантира, че така изпратените данни са и получени от приходната администрация. Следователно, ако те са надлежно подадени към НАП, но не са получени поради технически причини, които не могат да бъдат вменени във вина на лицето по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., то посоченото задължение следва да се счита изпълнено, а редът за подаване на данните спазен. От изложеното може да се направи извода, че не е извършено описаното в АУАН и НП нарушение. По тези съображения жалбата следва да бъде уважена, като се отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
Разпечатката съдържа 27 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96c3a5a2-811f-425b-8908-47e23def5b61