Определение № 23682 от 29.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23682 гр. София, 29.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20261110108215 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 97366/26.03.2026г. на Г. А. Г. срещу „С*“ АД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - за прогласяване за нищожен на целия договор за потребителски кредит № 1589031 от 20.12.2025 г., поради противоречие със закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, като в условията на евентуалност е предявен и установителен иск за прогласяване нищожността на отделна клауза от договора за кредит – чл. 27, вкл. и като неравноправна.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 1589031 от 20.12.2025 г., въз основа на който на ищеца е била предоставена в заем сума в общ размер от 600 лева, при годишен процент на разходите /ГПР/ в размер от 42,58%. и годишен лихвен процент /ГЛП/ от 36.00%. Ищецът сочи, че годишният процент на разходите е посочен в договора единствено като абсолютна величина, като не са били посочени взетите предвид допускания и разходите, които са включени при изчислението, което поставяло потребителя в ситуация да тълкува клаузите на договора и да преценява какви са дължимите от него суми. В ГПР е следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за кредит. Тази липса на посочване на разходите водела до нищожност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Допълва, че в чл. 17 от договора било посочено, че потребителят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция или 2. поръчителство на едно трето физически лица, което да отговаря на определени от кредитора условия. Поддържа, че в чл. 27, ал. 1 от договора е било предвидено, че при неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 17, за ищеца възниква задължение да заплати неустойка за неизпълнение в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Тази неустойка съставлява скрита възнаградителна лихва и е следвало да бъде взета предвид при изчисляването на ГПР като разход по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, което в е случая не е било направено и това също водело до нищожност на договора за кредит. Допълва, че не са представени и подписани общ условия и преддоговорна информация. Посочва, че не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като в договора не е посочена дължимата възнаградителна лихва на ден, а освен това общите условия не били подписани от потребителя. Процесният Договор за заем се оспорва като недействителен и поради противоречие с общите разпоредби на материалния закон, тъй като 1 е сключен при нарушение на добрите нрави. В условията на евентуалност твърди да са нищожни отделни клаузи от договора за кредит – чл. 27, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, която противоречала на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД), заобикаляла чл. 19, ал. 4 ЗПК и била неравноправна по смисъла на ЗЗП. Моли се за уважаване на предявения главен или евентуални искове, както и за присъждане на разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „С*“ АД.

Счита, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като договорът за кредит е бил изцяло погасен. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит № 1589031 от 20.12.2025 г.., по който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 600 лв. Отрича при сключването му и чрез съдържанието да са нарушени императивни норми на закона. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като счита, че дори определени клаузи от договора да са нищожни, то това не влече нищожност на целите съглашения. Оспорва ГПР да е бил погрешно посочен и в същия да е следвало да се включва и неустойката за неосигуряване на обезпечение от страна на потребителя. Сочи, че на потребителя е била предоставена цялата необходима му информация, за да се счита последният информиран и да е наясно каква сума дължи по договора. Освен това последният е имал възможност да се откаже от договора, което право не е упражнил. Развива подробни съображения относно действителността на договора и на отделните клаузи от него. Подчертава, че между страните са били сключени множество договори за кредити, въз основа на което следвало да се приеме, че ищецът познава кредитния продукт на ответника, като от поведението му и трайните им отношения ставало ясно, че ищецът изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечения по кредитите, а целял да се обогати неоснователно за сметка на дружеството, като впоследствие води дела като процесното. Излага подробни съображения относно същността, функциите и размера на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от сключването на договора, в т. ч. и тези относно дължимата неустойка. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация:

Предявен е главен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1589031 от 20.12.2025 г., поради противоречието му със закона, под евентуалност на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречието му с добрите нрави, като в условията на евентуалност е предявен и установителен иск за прогласяване нищожността на отделна клауза от договора за кредит – чл. 27, вкл. и като неравноправна.

2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1 ) че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1589031 от 20.12.2025 г. с твърдяното в исковата молба съдържание и в който се съдържа клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0.9% на ден за непредставяне на обезпечение, която 2 не е била включена от кредитора като разход при изчисляване размера на ГПР от 42.58 %; 2) че ищецът е усвоил изцяло главницата по договора за кредит в размер от 600 лева; 3) че при определяне размера на ГПР ответникът е взел предвид като разход единствено уговорената между страните възнаградителна лихва.

3. Разпределение на доказателствената тежест:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, предвиждащи заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите не са неравноправни, уговорени са индивидуално и не съставляват възнаграждение за кредитодателя.

С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за потребителски кредит № 1589031 от 20.12.2025 г. с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на оспорените клаузи, предвиждащи задължения за заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП, а именно, че клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно, в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона и на добрите нрави.

4. По доказателствените искания на страните:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.

5. Друго:

Възраженията на ответника за недопустимост на производството са неоснователни.

Съдът не споделя доводите на ответника, че не е налице правен интерес от предявяване на искове за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит и на отделни клаузи от него. Доколкото ищецът има качеството на страна по оспореното договорно правоотношение, то и за него е налице правен интерес да иска от съда да внесе яснота по спорния въпрос относно действителността на договора. В тази връзка следва да се съобразят и разрешенията на решение от 23.11.2023 г. по дело С-321/22 г. на СЕС, според които чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или когато той може да се позове на тази непротивопоставимост при защитата си от насрещен иск за изпълнение, предявен срещу него от този продавач или доставчик въз основа на същата клауза.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати 3 съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 08.10.2026 г. от 11,50 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най- късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4