Решение № 13331 от 03.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13331 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110151217 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД на 08.08.2025г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу "А." ЕООД за сумата 22,62 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: ***************************** за периода от 01.12.2022г. до 30.11.2023г., с която "А." ЕООД се е обогатил за сметка на обедняването на "Т.С." ЕАД; сумата 10,84 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 31.01.2023г. до 01.08.2025г.; сумата 0,15 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2023г. до 31.01.2024г.

Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело № 837/ 2025г. на Районен съд гр. Бяла, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.08.2025г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответника са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.ю

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т.

3 ЗЕ. Ищецът сочи, че независимо от това, през периода м. декемри 2022г.- м. ноември 2023г. доставил на ответника топлинна енергия, поради което последният се обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността.

1

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, по отношение на "А." ЕООД съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД за сумата 11,57 евро, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: ***************************** за периода от 01.12.2022г. до 30.11.2023г., с която "А." ЕООД се е обогатил за сметка на обедняването на "Т.С." ЕАД; сумата 5,54 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 31.01.2023г. до 01.08.2025г.; сумата 0,08 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2023г. до 31.01.2024г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника "А." ЕООД, в което се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Възражението на ответника е обосновано с довод, че задължението е погасено чрез плащане.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за устано следното:

Видно от представените писмени доказателствени средства чрез н.а. № 81/ 07.12.2023г., т. ХI, рег. № 13300, дело № 1805/ 2023г. ответникът се е разпоредил с правото на собственост върху недвижим имот- апартамент Б 26, с адрес: **************************** Установява се, че етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. "Обеля", бл. 124 са възложили извършването на услугата дялово разпределение на "Б.С." ЕООД.

От представените писмени доказателствени средства чрез платежно нареждане от 09.02.2026г. се установява, че на 09.02.2026г. е платена сумата 60 евро, с посочено основание главници, лихви и разноски по гр. дело № 51217/ 2025г. по описа на Софийски районен съд.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съобразно твърденията, изложени в исковата молба (идентични с тези в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК), главните спорни права намират своето правно основание в чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както е приел и първоинстанционният съд в обжалваното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание, както и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на 2 обедняването, тоест дължи се по-малката от двете суми между обедняването и обогатяването. Връзката между обедняването и обогатяването не е причинно- следствена.

Обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Те двете обаче трябва да са последица от други общи за двете предпоставки факти, без да е нужно да произтичат едно от друго. Размерът на обедняването и обогатяването се решава с оглед на конкретната фактическа обстановка, като всъщност това е пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът би получил и в този смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на обедняването на ищеца.

В случая ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.

Според § 1, чл. 43 ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) "потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за процесния период, "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиент на топлинна енергия за небитови нужди - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградатаетажна собственост (в която се намира процесния имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Безспорно е между страните, а и от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото се установява, че ответникът през периода 01.12.2022г. до 30.11.2023г. ответникът е притежавал правото на собственост върху процесния имот.

Съгласно решение № 5 от 22.04.2010г. на КС по к.д. № 15/2009г., доставената в абонатната станция топлинна енергия постъпва в сградната инсталация. Дефиниция на понятието сградна инсталация се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.). Сградната инсталация в сграда- етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. В сградиетажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение, въведена през 2001г. с нормата на чл. 112г ЗЕЕЕ (отм.).

Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от 3 реалното ползване или неползване на топлинна енергия от потребителите. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект- всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с дела си. На всеки собствени и титуляр на вещно право в сграда- етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект.

В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че ответникът обективно е получавал в имота част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикалните тръбопроводи на сградната инсталация, поради което е налице потребление на топлинна енергия. А като е спестил разходите за стойността на тази енергия, същият се е обогатил неоснователно.

В обобщение, в случая не се доказва да съществува основание за ползването на топлинна енергия, което обуславя извод, че ответникът се е обогатил неоснователно с цената на доставената топлинна енергия за сметка на обедняването на ищеца.

По делото не се оспорва, че през период ответникът е доставил в имота топлинна енергия, съответстваща на претендираната цена. В конкретния случай по делото е доказано ползване на процесния имот за целия процесен период.

В конкретния случай ответникът е платил сумата 60 евро, с която е погасено задължението за главници, обезщетение за забава върху главниците в размер на 17,54 евро и разноски за държавна такса в заповедното и исковото производство в размер на сумата 23,64 евро и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на сумата 25,56 евро до размер на сумата 6,74 евро. Непогасено е задължението за разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер на сумата 18,82 евро (25,56 евро- 6,74 евро) и за юрисконсултско възнараждение, което съдът определя в размер на сумата 25,56 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК ************** против "А." ЕООД, с ЕИК ************* обективно кумулативно съединени искове за установяване на вземането на "Т.С." ЕАД за сумата 11,57 евро, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: ***************************** за периода от 01.12.2022г. до 30.11.2023г., с която "А." ЕООД се е обогатил за сметка на обедняването на "Т.С." ЕАД, с правно 4 основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД; сумата 5,54 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 31.01.2023г. до 01.08.2025г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД; сумата 0,08 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2023г. до 31.01.2024г., с правно основание чл.

422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13,.08.2025г. по ч.гр. дело № 837/ 2025г. по описа на Районен съд гр. Бяла, като неоснователни.

ОСЪЖДА "А." ЕООД, с ЕИК ************* да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ************** сумата 18,82 евро, представляваща разноски в производството по.гр. дело № 837/ 2025г. по описа на Районен съд гр. Бяла и сумата 25,56 евро, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението е постановено при участието на "Б.С." ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца "Т.С." ЕАД.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5