Решение № 1422 от 13.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1422 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20211100902669 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Претенция с правно основание чл.229 КЗ(отм.) вр. с § 22 от ПЗР на КЗ .

В исковата си молба ищецът В.М.А. (ВМА), твърди, че има качество на лечебно заведение, в което има Спешно отделение.

Твърди, че е сключил застрахователен договор с ответника ЗАД „А.“ АД, ЕИК ****, обективиран в застрахователна полица №14 1306 0000450165 с предмет на застраховката „Професионална отговорност на застрахования в качеството му на медицински персонал“, по силата на който ищецът е застраховател професионалната отговорност на медицинските служители, наречени в полицата „застрахован“ и „медицински персонал“. Твърди, че медицинският персонал включва 1 536 медицински работници, включително и д-р П.Т.Д.-хирург, назначен по трудов договор и работил в ищцовото лечебно заведение от 2006г. до 2019г. Твърди, че срокът на действие на договора за застраховка е от 00,00 часа на 01.10.2014г. до 24,00 часа на 30.09.2015г.

Ищецът твърди, че на 30.11.2014г. в клиника „Коремна хирургия“сектор А, в МБАЛ – София- ВМА, постъпва пациентът А.В.П. по повод чревна непроходимост. Д-р П.Д. извършва преглед и назначава съответните медицински изследвания, но въпреки това на 30.04.2015г. пациентът П. е починал.

Ищецът твърди, че майката на пациента П., К.Г. П.а, завежда дело срещу него, на основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД – гр.д.№ 4677/2018г. по описа на СГС, ГО, 1-22 състав, като претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 1

30.04.2015г. до окончателното и заплащане, като се претендира и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в същото производство.

Ищецът твърди, че на основание чл.219 ГПК е поискал привличане като негов помагач на настоящия ответник. Това искане е уважено от съда и ответникът е получил качество на неглавна страна в производството, въз основа на определение от 10.09.2018г., постановено по гр.д.№4677/2018г.

Ищецът твърди, че претенцията е уважена от състава на СГС с решение от 01.07.2019г., което е потвърдено от състав на САС – решение №11879/17.08.2020г. по в.гр.д.№5295/2019г., като решението на въззивната инстанция не е допуснато до касация, което е видно от определение №60577/19.07.2021г. постановено по гр.д.№4061/2020г. по описа на ВКС, Г.ОV, четвърто г.о..

Ищецът твърди, че в хода на развилото се производство ответникът не е оспорил своята отговорност като застраховател, обжалвал е постановените съдебни актове, като не е отричал наличие на задължение, произтичащо от застрахователната полица и не е заявявал, че няма интерес от това да подпомага лечебното заведение.

Ищецът твърди, че след стабилизиране на осъдителното решение е постъпило писмо от ищцата П.а, получено от него на 26.08.2021г. за плащане, в резултат на което ищецът е заплатил сумата от 164 549,46лв., представляваща обезщетението от 100 000лв. и лихвите за забава. Плащането е извършено на 07.09.2021г.

Въз основа горното, на адвоката на ищцата С.Р.М., на основание чл.38 ЗА, е изплатена сумата от 9 707,50лв., за представителство пред трите съдебни инстанции, което плащане е извършено на 03.09.2021г.

Ищецът твърди, че е заплатил държавна такса по сметка на СГС в размер на 4 000лв., на 27.08.2021г.

Ищецът твърди, че тъй като ответникът се явява застраховател на причинилия деликта д-р П.Д., както и поради извършено плащане от негова страна на претендираното обезщетение е отправил искане до ответника за заплащане на присъдените суми.

Твърди, че с писмо рег.№7366/23.08.2021г. ответникът е отказал да извърши плащане, като е оспорил да е налице основание за ангажиране на неговата отговорност като застраховател. Твърди, че възраженията на ответника са свързани с твърдението му, че застраховани лица са само медицинските специалисти, а ищцата П.а е осъдила лечебното заведение, поради което не дължи плащане на застрахователното обезщетение. Твърди, че тези възражения са направени за първи път от ответника, без подобни такива да са били въвеждани в развилото се производство пред трите инстанции по преждецитираното дело.

Ищецът твърди, че спорът има регламентация в КЗ и тъй като процесната застраховка е имала действие до 30.09.2015г., преди влизане в сила на КЗ от 2016г., на основание параграф 22 от ПЗР КЗ, приложима е част Четвърта от отменения КЗ. Съгласно чл.229 КЗ(отм.) застрахованият има 2 право да получи застрахователно обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.

Твърди, че константната съдебна практика приема, че договорът за застраховка на професионалната отговорност на медицинския персонал е договор, с който е застрахованата личната (персонална) отговорност на медиците при упражняване на дейността им, както и на лечебното заведение, тъй като последното осъществява своята функция на лечебно заведение именно посредством медицинския персонал, който работи в него. Цитира съдебна практика и базирайки се на нея моли съда, след като съобрази изложеното, да постанови решение с което уважи искането и осъди ответника да му заплати съдебно заявеното вземане, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба. Претендира разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД „А.“ АД депозира такъв, с който оспорва основание и размер на иска.

Въвежда и възражение за недопустимост на претенцията в следния смисъл- ищецът е застраховащ, а не застраховано лице, тъй като това качество имат физическите лица, посочени в списък, приложен към застрахователната полица и са обхванати от понятието „медицински персонал“. Тъй като се касае за задължителна застраховка, която има своята нормативна база, изразяваща се в това, че лечебните заведения са длъжни да застраховат за своя сметка отговорността на медицинския персонал, на когото са възложили работа. Поради това застраховани по договора са именно тези лица и застрахователят, съобразно ограниченията в покритията по ОУ осигурява покритие за рискове, свързани с вреди, причинени на трети лица, в резултат на виновни и противправни действия на медицинския персонал. Ето защо застраховката покрива отговорността на преките причинители по смисъла на чл.45 ЗЗД, но не и гаранционна-обезпечителната отговорност на техния работодател по смисъла на чл.49 ЗЗД. Последната се покрива от друг вид застраховка- „Гражданска отговорност на юридическото лице“ – която е доброволна, каквато застраховка в случая между страните не е сключена.

Поради изложеното ответникът твърди, че ищецът не разполага с процесуална легитимация да води делото, както и че за ищеца липсва интерес от провеждане на това производство, което води до извод, че претенцията е недопустима. Твърди, с оглед проведеното производство по гр.д.

№4677/2018г. по описа на СГС и извършеното плащане от ищеца, за него съществува друг път за защита, а именно да проведе иск по чл.54 ЗЗД срещу деликвентите, които са били негови служители и една след провеждане на такова производство за ответника би съществувал риск и евентуално задължение за плащане на застрахователно обезщетение, ако са налице условията за това.

Възраженията по основателността на претенцията, които ответникът въвежда са следните:

Твърди, че медицинският персонал не е реализирал виновно поведение, от което да се произтекли обезщетените неимуществени вреди, претърпени от К.П., оспорвайки причинно-следствената връзка между действия/бездействия 3 на медицинския персонал и претърпените неимуществени вреди, както и последните като факт от действителността.

Оспорва следните твърдения на ищеца: че д-р П.Т.Д. е бил в трудови правоотношения с ищеца за периода от 2006-2019г.; че д-р П.Т.Д. е включен с списъка на застрахованите 1 563лица медицински персонал по процесната застрахователна полица; че е осъществен деликт от д-р П.Т.Д., позовавайки се на мотивите на постановеното решение по гр.д.№4677/2018г. по описа на СГС, като твърди, че съдът е приел, че установените от съда причина за смъртта на пациента П. е наличие на вътрешноболнична инфекция, несвоевременност при медикаментозното лечение и нехуманно отношение при предаване на тленните останки на пациента, като нито една от тези причини не е свързана с противоправни действия/ бездействия на д-р Д.; никъде в обвързващите страните мотиви на съда не е посочено, че д-р Д. е осъществил непозволено увреждане; посочените в мотивите причини не релевират лекарски грешки или медицински деликт, осъществен от медицинския персонал на ВМА, а релевират неадекватни и незаконосъобразни действия на административния персонал на лечебното заведение, чиито членове нямат качество на застраховани лица по процесната застраховка.

Оспорва елементите от състава на чл.45 ЗЗД касателно д-р Д., а именно: наличие на вина у последния; наличие на негово противоправно деяние в периода на лечение на пациента П.; наличие на причинна връзка между смъртта на пациента и поведението на д-р Д. в периода на лечение на пациента П..

В контекст на твърдението на ищеца, че д-р Д. е бил в трудовоправни отношения (ТПО) с ищеца въвежда и следните възражения: твърди, че ако е настъпил деликт, по време на действие на трудовия договор на д-р Д. с ищеца, то вредите са резултат от нормален производствено-стопански риск, породи което д-р Д. не отговаря спрямо своя работодател, като твърди, че вътрешноболничната инфекция е пряката причина за смъртта на пациента; прави възражение за наличие на ограничена имуществена отговорност на д-р Д., до размера на уговореното месечно трудово възнаграждение, поради което прави възражение за редукция на претендираното застрахователно обезщетение до този размер; възразява, че имуществената отговорност на д-р Д. е ограничена до трикратния месечен размер на трудовото му възнаграждение прави възражение з този смисъл да се редуцира размера на застрахователното обезщетение; на основание чл.210, ал.3 КТ възразява, позовавайки се на изтекла погасителна давност спрямо вземането на ищеца спрямо д-р Д., произтичащо от отговорност на последния по чл.203 КТ.

Ответникът оспорва материалната легитимация на ищец, позовавайки се на твърдението си, че ВМА няма качество на застраховано лице, по съображения изложено по- горе; ищецът няма и качество на трето увредено лице, тъй като такова може да бъде само физическо лице- пациент.

Твърди и че е налице хипотеза на изключен риск по смисъла на т.10 раздел II от Общите условия на застрахователя.

4

Другото възражение на ответника е относно това, че не е налице хипотеза на покрит риск и това е така, тъй като не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, защото: застрахованият др Д. не е бил законово задължен за заплати обезщетение за смъртта на пациента П., ищецът е бил задължен да плати, съобразно съдебните решения; застрахованият д-р Д. не е реализирал виновно неизпълнение на професионалните си задължения и смъртта на пациента П. е резултат от посочените от съда причини, които не са свързани с виновни действия/бездействия на д-р Д.; ищецът няма качество на пациент, респ. трето увредено лице и не е легитимиран да дири застрахователно обезщетение.

Другото възражение на ответника е, че събитието е настъпило извън периода на застрахователно покритие съгласно договора за застраховка, тъй като то изисква едновременното настъпване на вредоносното събитие(смъртта на пациента) и депозиране на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение в рамките на периода на покритието, което в настоящия случай не е налице, тъй като застрахователят е уведомен за събитието едва в рамките на производството по гр.д.№467782018г. по описа на СГС, което е след три години от крайната дата на покритието, а това води до извод, че ответникът не може да отговаря и ответник по настоящия иск следва да е застрахователят, осигуряващ покритието през 2018г.

При условие на евентуалност, ако съдът приеме за основателна претенцията, прави възражение за намаляване на застрахователното обезщетение, поради следните причини, а именно - наличие на принос за настъпване на смъртта на пациента П. от незастраховани по полицата лица, (редукцията е в размер на 90% от претендираната сума), който принос се изразява следното: неизпълнение на задължения, произтичащи от Наредба №3/08.02013г. за утвърждаване на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции от страна на ръководството и администрацията на ищеца; ръководството и администрацията на ВМА има съществен принос при неизпълнение на задълженията за осигуряване на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ по чл.81, ал.2,т.1 ЗЗ, които са довели до смъртта на пациента П., като отговорността произтича от чл.63 ЗЛЗ.