Решение № 8 от 10.01.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Разлог, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20231240100656 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „С.К.П."ЕООД, с ЕИК*, с адрес: г.Р., у.

„Б.К.“№36, представлявано от Г.И.П., ч/з адв. Н.А.Б., против „К.“ЕООД, ЕИК*, с. адрес: г.Б., у."Г."№5, ч/з Е.Е.С. - управител, с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. чл.415, ал.1 от ГПК.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че м/у страните са съществували облигационни правоотношения, по силата на които ищцовото дружество осъществявало счетоводно обслужване на ответника, считано от 25.11.2021 г. За извършените счетоводни услуги били издавани ежемесечни фактури. Последните представляват първични счетоводни документи, съдържащи всички изискуеми съгласно ЗСч реквизити и като такива съгласно цитирана практика на ВКС представляват доказателство за наличието на договор за продажба на стоки или услуги. От началото на действие на Договора до датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, (09.01.2023 г.), са издадени общо 11 бр. ф-ри за извършени счетоводни услуги.

Направени са общо 2 плащания: първото е от дата 27.04.2022 г., на стойност 1`920.00 лв. и покрива задълженията по първите 4 фактури - №*/19599/19953. Второто плащане е 700.00 лева, което покрива изцяло Ф-ра №*/03.05.2022 г. - от 480.00 лв. с ДДС и частично задължението по Ф-ра №*/01.06.2022 г. - по тази ф-ра остава задължение от 260.00 лв. с ДДС. С оглед направените плащания, към днешна дата е налице задължение по 6 броя фактури - в цялост и остатък от 1 брой ф-ра. Фактурите са издавани в началото на месеца, а падежът на всяка една е последният работен ден на месеца. Счетоводна къща П.ЕООД стриктно, професионално и добросъвестно изпълнява задълженията си на счетоводител на Дружество „К.“ЕООД, ЕИК*, видно от приложена Справка от ЕС на НАП за подавани декларации. Позовавайки се на отразеното в приложения Аналитичен регистър на Счетоводна къща П. сочи, че от името на фирмата-длъжник плащанията са спрели на 14.09.2022 г. Поради което, към настоящия момент, Длъжникът има задължения за плащане по описаните в ИМ 2 Този файл е копие на ел. подписан документ. Оригиналът е подписан от I.K.T. на 20.08.2024 г. в 17:26:39 ч. Актът е постановен на 20.08.2024 ф-ри, по които е настъпил и падежът за плащане. Претендира и лихва от деня на забавата до предявяване на Заявлението в Съда. Общият размер на задължението е 3`222.34 лв., от които: главница, от 3`140.00 лв. с ДДС и лихва оат 82.34 лв., конкретизирана по периоди и суми в/у които се начислява в обстоятелствената част на ИМ. Предвид неизплащане на дължимите суми по доброволен ред, ищецът инициирал заповедно производство за сумата 3`140.00 лв. с ДДС - 1 главница по Договор за счетоводно и ТРЗ обслужване от 25.11.2021 г., сумата от 82.34 лв. лихва за периода от 01.07.2022 г. до 09.01.2023 г., ведно със законната лихва в/у незаплатената главница, считано от датата на подаване на заявлението - 09.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 65.00 лева - заплатена държ. такса, както и сумата от 470.00 лева - адв. възнаграждение в заповедното пр-во. С оглед подаденото Заявление в Рг.РС е образувано ч. гр. д. №28/2023 г., по което има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №19 от 16.01.2023 г. за претендираните суми. От страна на „К.“ЕООД, ЕИК*, е постъпило възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на „К.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у."Г."№5, ч/з Е.Е.С. - управител, че същото дължи на „С.К.П."ЕООД, с ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Б.К.“№36, представлявано от Г.И.П., следните суми, а именно: сумата от 3`222.34 лв., от които: главница от 3`140.00 лв. с ДДС главница по Договор за счетоводно и ТРЗ обслужване от 25.11.2021 г., сумата от 82.34 лихва за периода от 01.07.2022 г. до 09.01.2023 г., ведно със законната лихва в/у незаплатената главница, считано от датата на подаване на заявлението - 09.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

С разпореждане №1915 от 23.11.2023 г., съдът е приел за разглеждане и дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В едномесечният срок от получаване на разпореждането на съда, по делото не е депозиран от страна на ответника писмен отговор на ИМ.

За ответника - редовно и своевременно призован за съд. заседание, не се явява представител.

В ОСЗ ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа по основание и размер предявените искове, като прави изрично искане, съдът да постанови неприсъствено решение по делото при наличие на основанията на чл.238, ал.1 от ГПК, и чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.

Съдът с изрично проток. определение постановено в ОСЗ, проведено на 06.12.2024 г., позовавайки се на разпоредбата на чл.239 от ГПК, във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, е допуснал постановяването на неприсъствено решение по настоящото дело.

С оглед на направеното от страна на процесуалния пълномощник на ищецът изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С депозираната ИМ от страна на ищецът са предявени при условията на обективно съединяване следните искове: с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК. Ответникът по настоящия иск не е представил писмен отговор на ИМ, не се е явил лично или ч/з свой представител в първото ОСЗ, включително и не е направил изрично искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от ищеца в първото ОСЗ за постановяване на неприсъствено решение с/у ответника в настоящето производство.

Освен предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че са налице и предпоставките на чл.239 от ГПК. Безспорно е, че към настоящия момент, съдът с постановените в закрити заседания разпореждане и определение, включително и с призовките и уведомленията изпращани до ответника, е изпълнил служебното си задължение съгласно изискванията на разпоредбите на ГПК, да укаже на ответника 2 последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от не представяне на отговор по ИМ включително и от не явяването му в първото ОСЗ.

Съдът счита също така, че към настоящия момент въз основа на фактите твърдяни от ищцовата страна в ИМ и представените с нея писмени доказателства допуснати и приобщени към доказателствения материал по делото, предявените от страна на ищецът искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, са вероятно основателни.

Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, и чл.239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода от делото и направеното искане от ищцовата страна за присъждане на направените по делото разноски и съобразно т.12 от Тълк. решение №2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 820.60 лв., съгласно приложения списък с разноски по чл.80 от ГПК, представляващи 110.60 лв. – заплатена държ. такса и 710.00 лв. – заплатено адв. възнаграждение. Съобразно посочената точка от цитираното ТР, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на исковете. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати и направените разноски в хода на заповедното производство от 535.00 лв., за заплатена държ. такса и адв. възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание 239 от ГПК, във вр. с чл.238 от ГПК, съдът Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕООД „К.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у."Г."№5, ч/з Е.Е.С. - управител, дължи на ищеца „С.К.П."ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Б.К.“№36, представлявано от Г.И.П., сумата - предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл410 от ГПК №19 от 16.01.2023 г. по ч. гр. д. №28 по описа на Рг.РС за 2023 г., а именно: сумата от 3`222.34 лв., от които: сумата от 3`140.00 лв. с ДДС - главница по Договор за счетоводно и ТРЗ обслужване от 25.11.2021 г., сумата от 82.34 лв. - лихва за периода от 01.07.2022 г. до 09.01.2023 г., ведно със законната лихва в/у незаплатената главница, считано от датата на подаване на заявлението - 09.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането

ОСЪЖДА „К.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у."Г."№5, ч/з Е.Е.С. - управител, ДА ЗАПЛАТИ НА ООД„С.К.П."ЕООД, с ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Б.К.“№36, представлявано от Г.И.П., сумата от 1`355.60 лв., направени в хода на заповедното и исковото производство разноски.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, с/у която то е постановено, може да поиска от въззивният съд – Бл.ОС неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3