Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5888 от 18.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8509/2026
Вид
Решение № 5888
Подписан
18.09.2026
В сила
18.09.2026
Състав
Елена Иванова, Иванина Иванова Пъстракова, Анна-Мария Мирославова Събева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5888 гр. София, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20261100508509 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. №34253/10.07.2026 г., подадена от длъжниците С.

Л. К., О. В. Т. и Б. В. Т. срещу отказ на ЧСИ С.П., с рег. № 921, обективиран в постановление от 25.06.2026 г., да прекрати по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, изпълнително дело № 2026921040900 по писа на ЧСИ С.П..

Жалбоподателите поддържат, че обжалваният отказ е неправилен. Сочат, че към молбата за прекратяване на изпълнителното производство, по която се е произнесъл ЧСИ с обжалвания акт, са приложени доказателства за пълно погасяване на задължението, предмет на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано производството. Молят за отмяна на обжалваното постановление и съдът да укаже на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство.

В постъпил отговор на жалбата взискателят по изпълнителното оспорва същата при аргумент, че не е налице погасяване на задължението, поради което не са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство.

В мотивите във връзка с обжалвания акт ЧСИ Я. изразява становище за допустимост на жалбата, но за неоснователност на същата. Сочи, че по посоченото изпълнително дело № 20158570400432 не са налице основанията за прекратяване на производството по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не са налице доказателства за погасяване на задължението по изпълнителния лист по смисъла на разпоредбата на чл.

433, ал. 1, т. 1 ГПК.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20269210400900 е образувано на 04.06.2026 r. по молба на Е. П. К. въз основа на представен Изпълнителен лист, издаден на 22.05.2026 г. от районен съд -Перник на основание влязло в сила Решение по гр. дело № 20221720105012/2022 г., по силата на което С. Л. К., Б. В. Т., О. В. Т. са осъдени да заплатят парично задължение в полза на взискателя Е.П.К..

По искане на взискателя в молбата за образуване на изпълнителното дело са извършени необходимите справки и наложени обезпечителни мерки, като са наложени запори върху установени банкови сметки, както и върху подлежащи на принудително изпълнение вземания на длъжниците, включително трудови възнаграждения и пенсия.

На 19.06.2026 г. С. Л. К., В. В. Т., О. В. Т., чрез адв. В.Х.Б., депозират молба вх.

№ 30573/19.06.2026 г. с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Молбата е изпратена за становище на взискателя, които на 23.06.2026 c депозира мотивирано писмено становище, в което изрично подчертава, че процесната сума не му е заплатена и по никакъв начин не е получавал надлежно плащане от длъжника.

С обжалваното Постановление от 25.06.2026г. ЧСИ П. постановява отказ да прекрати изпълнителното производство.

Срещу отказа на ЧСИ да прекрати производството по изпълнителното дело е постъпила жалбата, въз основа на която е образувано и настоящото производство.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на състава на съда са следните:

Съгласно нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция за превод на сумата по изпълнителният лист на взискателя, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е 2 платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

Така погасяването на паричното вземане по изпълнителен лист чрез плащане за взискателя преди образуване на изпълнителния процес е уредено като основание за прекратяване в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Правилото е с изключителен характер и единствената хипотеза, при която се допуска да се изтьква и доказва материалноправно възражение за погасяване на дълга поради плащане пред съдебния изпълнител.

В конкретния случай, видно от становището на взискателя от 23.06.2026 г., както и от отговора на частната жалба, предмет на разглеждане, е видно, че взискателят изрично оспорва твърдението, че процесното вземане е погасено. В отговора той заявява, че представеното споразумение не се отнася до вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, не съдържа опрощаване на процесното задължение и не е налице плащане или друго погасително основание по отношение на вземането. отговора той заявява, че предетавеното споразумение не се отнася до вземането, предмет на настоящото изпълнително производство

В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че съществува спор относно предметния обхват на нотариалното заверено споразумение, както и относно това дали същото изобщо обхваща вземането по изпълнителния лист. Този спор не може да бъде разрешен в настоящото производство.

Ето защо с оглед възприетата фактическа обстановка, при наличие на оспорване от страна на взискателя и липса на безспорни доказателства за погасяване на вземането, следва извод, че не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, обжалваният акт на съдебния изпълнител е правилен, а подадената жалба следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. с вх. №34253/10.07.2026 г., подадена от длъжниците С. Л. К., О. В. Т. и Б. В. Т. срещу отказ на ЧСИ С.П., с рег. № 921, обективиран в постановление от 25.06.2026 г., да прекрати поради по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, изпълнително дело № 2026921040900 по писа на ЧСИ С.П..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4