Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4770 от 18.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10224/2023
Вид
Решение № 4770
Подписан
18.03.2024
Състав
ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 155 · Закон за енергетиката
  • чл. 156 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 62 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 62, ал. 1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 4770 гр. София, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110110224 по описа за 2023 година

Фирма е предявило срещу И. И. В. обективно и кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същата дължи на ищеца сумата от 3776.55 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ************, ведно със законна лихва от 21.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 388.11 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 08.03.2022 г., сумата от 45.36 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 21.03.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 8.14 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 08.03.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 14650/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез назначен особен представител. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, като не доказано ответникът да е собственик/ползвател на топлоснабдения имот. Навежда аргументи, че в случая е налице „принудителна продажба“ по смисъла на чл. 62 от ЗЗП, който забранява доставката на топлинна енергия без искане от страна на потребителя. Оспорва потреблението на топлинна енергия, както и че е извършвано надлежно замерване, в т.ч. и че измервателните уреди са годни.

Оспорва исковете по размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете. Пред съда особеният представител поддържа отговора на исковата молба.

Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от протокол от 05.10.2002 г. за проведено ОС на ЕС с адрес /административен адрес/, съгласно който е взето решение за сключване на договор С ФДР за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представения договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 14.04.1979 г. се установява, че И. И. В. закупува новопостроено жилище с № 127, находящо се в жилищна сградаблок № 26, вх. №, на 5 етаж, ж.к. „Надежда III част“, гр. София. Представено 2 е и писмо от Столична община с изх. № 04-7000-4/1/ от 04.02.2011 г., съгласно което ж.к. „Надежда III част“, бл. 26 /стар номер/ и ж.к. „Надежда III част“, бл. 305 са номера на един и същи блок. В разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответницата през процесния период, е имала качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ съобразно притежаваното от нея право на собственост. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните отношения.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия за процесния период е ответницата по силата на притежаваните от нея права върху собствеността в резултата на наследствено правоприемство. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователно се явява възражението на ответницата за липсата на облигационна връзка.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през периода 18/19 г. и 19/20 г. бил осигурен достъп до имота, като в отчетните формуляри било посочено, че отоплителните уреди били демонтирани и за същите нямало начислена ТЕ за отопление на имота, а за периода 20/21 г. не бил осигурен достъп и била начислена ТЕ за 3 бр. радиатори и щранг –лира в банята. Вещото лице е посочило, че през процесния период в имота е имало два броя водомери, които за периода 18/19 г. и 19/20 г. били отчетени, като за периода 20/21 г. не бил осигурен достъп и била начислена ТЕ за БГВ на база двама потребители на топла вода при служебно определен разход 140 л/ за денонощие за един потребител. Съгласно заключението за периода от 22.06.2020 г. до 30.04.2021 г. не можел да потвърди служебно изчисление на ТЕ за БГВ, тъй като не били представени доказателства за два броя потребители за останалите компоненти и периоди изчисленията на ФДР били в съответствие с действащата Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период възлизала на 3404.33 лв., като преизчислението било направено по отношение на ТЕ за БГВ за периода от 22.06.2020 г. до 30.04.2021 г., за един потребител. Съгласно заключението топломера е преминал метрологична проверка през 36 месеца, вместо през 24 месеца, но през процесния периода топломера не бил сменян и при проверките не били установени отклонения извън допустимите стойности.

Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна 3 сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия.

Същевременно за целия процесен период от ответника не са правени никакви възражения по реда на общите условия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 3404.33 лв., която сума е формирана след приспадане на сумата от 372.25 лв., поради неправилно начислена повече ТЕ за БГВ. В случая ответницата следва да отговаря именно за сумата от 3404.33 лв., в този размер следва да се уважат предявените искове, а за разликата до пълния претендиран размер до 3776.55 лв. да се отхвърли.

Неоснователно се явява възражението на ответника за недължимост на процесните суми за топлинна енергия поради противоречене с отношение на чл. 62 от ЗЗП, а именно непоискана услуга. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.