Решение № 100 от 19.05.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Първомай, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Гражданско дело № 20255340100732 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от С. Д. М. срещу „Кинти БГ“ ЕООД за заплащане на сумата от 244,98 лв., представляваща платена без правно основание сума по

Договор за потребителски кредит

№

********************* от 08.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.11.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът С. Д. М. твърди, че на 08.05.2025 г. сключил с ответника „Кинти БГ“ ЕООД договор за потребителски кредит № *********************, по силата на който му били предоставени средства в размер на 500 лв. главница. Посочено е, че се задължил да възстанови в полза на ответника сума в размер на 561,46 лв., която следвало да плати на шест месечни вноски от по 93,58 лв. всяка. В тази сума обаче не била включена неустойката, която се начислявала при неизпълнение на задължението за предоставяне на поръчителство по договора, в размер от по 46,50 лв. на месец. Ако сумата за неустойка била включена в размера на месечните погасителни вноски, общата дължима сума по договора нараствала до 840,48 лв. Неустоечната сума се формирала съгласно чл. 10 – 14 от съглашението, като се твърди, че размерът й не бил включен при изчисляването на годишния процент на разходите. В чл. 7 и чл. 9 от контракта се съдържали лихвеният процент по кредита – 41 %, и годишният процент на разходите – 49,65 %. Изтъква се, че за погасяване на кредита ищецът заплатил на ответника сума в общ размер на 744,98 лв. Счита обаче, че договорът за потребителски кредит бил недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и на принципа на добросъвестност и справедливост, доколкото с така предвидената неустойка се губели присъщите й функции и служела единствено за допълнителен неоснователен доход на ответното дружество. Също така размерът на ГПР надвишавал 1 законовия праг по чл. 19 ЗПК. Изразява становище, че съгласно чл. 23 ЗПК при обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен задължението му следвало да възлиза единствено на размера на главницата от 500 лв., а ответното дружество се обогатило неоснователно със сумата от 244,98 лв. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният осъдителен иск за връщането й.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кинти БГ“ ЕООД, с който признава предявения иск. Твърди, че претендираната сума вече била заплатена, ведно със законната лихва, по банкова сметка на процесуалния представител на ищеца, за което представя доказателства.

Сочи, че не следвало да се възлагат в тежест на дружеството разноски, като развива подробни аргументи в тази насока. Моли да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен като погасен поради плащане.

С оглед направеното от страна на ответника признание, ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска. Поради това на основание чл. 237, ал. 1 ГПК съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно направеното признание на иска.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 237 ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание на иска. Същевременно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, то е право, с което страната може да се разпорежда, исковата претенция не е брачна, нито по гражданско състояние, нито за поставяне под запрещение.

По тези съображения и въз основа на признанието на иска следва да се постанови решение, без да се излагат мотиви, съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК. В случая обаче на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право. В тази връзка, видно е от представеното с отговора на исковата молба преводно нареждане от 26.02.2026 г., че в полза на ищеца чрез неговия процесуален представител е заплатена сума в размер на 129,02 евро, равняваща се на 252,34 лв., като е уточнено, че тя е формирана като сбор от подлежащите на възстановяване суми и законната лихва. От своя страна ищецът изрично е заявил, че претендираната сума действително е погасена поради извършеното плащане.

Ето защо съдът счита, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 244,98 лв. (125,26 евро), представляваща платена без правно основание сума по Договор за потребителски кредит № ********************* от 08.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.11.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, следва да бъде отхвърлен поради пълното й погасяване чрез извършеното в хода на производството плащане.

Доколкото искът е отхвърлен не поради неговата неоснователност, а предвид заплащането изцяло на претендираната сума, съдът счита, че в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат. Това е така, тъй като в случая не е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, изискваща кумулативното наличие на две предпоставки – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния казус ответникът е станал причина за образуване на делото. Според разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 5/2017 г., при 2 иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платена сума при начална липса на основание вземането на ищеца е изискуемо от деня на настъпване на имущественото разместване, като за ищеца не съществува задължение да кани ответника да му върне полученото без основание преди да предяви иска си пред съда.

Действително е налице признание от страна на ответника, включително заплащане изцяло на претендираната сума, ведно със законната лихва, но това е станало в срока по чл. 131 ГПК, т. е. след завеждане на делото и именно поради неговото образуване.

Тъй като плащането като юридически факт е станало след подаване на исковата молба, то не би могло да заличи вече извършените процесуални действия, във връзка с които са направени разноски (в този смисъл Определение № 761/19.03.2026 г. по в. ч. гр. д.

№ 420/2026 г. по описа на ОС Пловдив). Затова следва да се приеме, че повод за завеждане на делото е извънпроцесуалното поведение на ответника, поради което последният следва да понесе тежестта на сторените от ищеца разноски. В настоящото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50 лв. (25,56 евро), като му е оказана безплатна правна помощ. Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.

2 ЗАдв в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ на материално затруднено лице, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. При определяне на разноските за адвокат следва да се спазват критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв, а именно: фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката, като осъжда другата страна да го заплати. Тази актуална редакция на разпоредбата е съобразена с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22, според което съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а може да ги ползва единствено като ориентир. Ето защо, вземайки предвид ниския материален интерес, признанието на иска и настъпилото пълно погасяване на претендираната сума, факта, че делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има трайна съдебна практика, както и че същото е приключило в рамките на едно съдебно заседание, на което адв. М. се е явил, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ищеца възлиза на сумата от 120 евро.

Така мотивиран, РС Първомай

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. М., ЕГН: **********, с настоящ адрес:

*********************, срещу „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК: *********************, със седалище и адрес на управление: *********************, иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 244,98 лв. (125,26 евро), представляваща платена без правно основание сума по Договор за потребителски кредит № ********************* от 08.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.11.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

3

ОСЪЖДА „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК: *********************, със седалище и адрес на управление: *********************, да заплати на С. Д. М., ЕГН:

**********, с настоящ адрес: *********************, сумата от 25,56 евро, представляваща сторени разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК: *********************, със седалище и адрес на управление: *********************, да заплати на адв. Г. Г. М. от АК – Пловдив на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 120 евро за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Първомай: __________п_____________ СТ/ЕД

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Първомай, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Гражданско дело № 20255340100732 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от С. Д. М. срещу „Кинти БГ“ ЕООД за заплащане на сумата от 244,98 лв., представляваща платена без правно основание сума по

Договор за потребителски кредит

№

********************* от 08.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.11.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът С. Д. М. твърди, че на 08.05.2025 г. сключил с ответника „Кинти БГ“ ЕООД договор за потребителски кредит № *********************, по силата на който му били предоставени средства в размер на 500 лв. главница. Посочено е, че се задължил да възстанови в полза на ответника сума в размер на 561,46 лв., която следвало да плати на шест месечни вноски от по 93,58 лв. всяка. В тази сума обаче не била включена неустойката, която се начислявала при неизпълнение на задължението за предоставяне на поръчителство по договора, в размер от по 46,50 лв. на месец. Ако сумата за неустойка била включена в размера на месечните погасителни вноски, общата дължима сума по договора нараствала до 840,48 лв. Неустоечната сума се формирала съгласно чл. 10 – 14 от съглашението, като се твърди, че размерът й не бил включен при изчисляването на годишния процент на разходите. В чл. 7 и чл. 9 от контракта се съдържали лихвеният процент по кредита – 41 %, и годишният процент на разходите – 49,65 %. Изтъква се, че за погасяване на кредита ищецът заплатил на ответника сума в общ размер на 744,98 лв. Счита обаче, че договорът за потребителски кредит бил недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и на принципа на добросъвестност и справедливост, доколкото с така предвидената неустойка се губели присъщите й функции и служела единствено за допълнителен неоснователен доход на ответното дружество. Също така размерът на ГПР надвишавал 1 законовия праг по чл. 19 ЗПК. Изразява становище, че съгласно чл. 23 ЗПК при обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен задължението му следвало да възлиза единствено на размера на главницата от 500 лв., а ответното дружество се обогатило неоснователно със сумата от 244,98 лв. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният осъдителен иск за връщането й.