Решение № 5593 от 25.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5593 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20241100111338 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 30, ал.3 от ЗС.

Ищецът Р. М. Л. твърди в исковата молба, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 103, том I, рег. № 327, дело № 111 от 1998 г., бившата му съпруга е придобила 1/2 идеална част от дворно място, находящо се в с. Доброславци, район Нови Искър, област София, заедно с втори етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 76 кв. Сочи, че към датата на прехвърляне на собствеността описания втори етаж е представлявал подпокривно пространство, а не жилищен етаж.

Ищецът сочи, че след започване на общото им съжителство, от 1996 г. той е организирал и платил всички дейности по проектиране на преустройството. След одобряване на проектите и получаване на разрешение за строеж, е организирал и платил цялото изграждане и въвеждане в експлоатация на втория етаж. С помощта на негови приятели и роднини вторият етаж е завършен и обзаведен изцяло.

След прекратяване на брака му с ответницата М. И. Л. с развод по взаимно съгласие, с решение № 361/07.01.2002 г., ползването на семейното жилище е предоставено на ответницата, а собствеността на втори етаж от двуетажната жилищна сграда, със застроена площ от 76 кв. м. и избено помещение с 20,30 кв.м. остава в съсобственост между тях, съгласно твърденията на ищеца.

Сочи, че вместо да прекратят съсобствеността, като ответницата заплати разходите за завършване и обзавеждане на втория етаж, ответницата М. И. Л. е 1 депозирала искова молба за установяване, че е придобила целия имот по давност, въз основа на която е образувано гр.д. № 57973/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.

С уточнителна молба от 17.12.2024 г. ищецът сочи, че имотът, представляващ втори етаж с идентификатор ***. е придобит в режим на СИО. По отношение на претендираните разходи, сочи че същите представляват, както следва: за проектиране и преустройство – 5000 лв.; за изграждане на отделни помещения, баня и кухня – 5000 лв.; за изграждане на стълбище и самостоятелен подход към втория етаж – 2000 лв.; за довършителни работи и въвеждане в експлоатация на целия втори етаж – 18 000 лв.

С уточнителна молба от 04.03.2026 г. ищецът сочи, че всички СМР и довършителни работи са извършвани в периода 1999 г. до края на 2000 г.

Ето защо, моли съда на основание чл. 30, ал.3 от ЗС, да бъде осъдена ответницата, да му заплати сумата от 30 000 лв., представляваща сторени разходи за завършването и обзавеждането на втори етаж, в сграда построена в имот с идентификатор ***., находяща се в с. Доброславци, ул. „******** и представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***. с застроена площ от 76 кв. м. и прилежащо към обекта избено помещение с полезна площ от 20,30 кв. м., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.07.2024 г. до окончателното плащане на главницата.

Ответницата М. И. Л. оспорва исковата молба по основание и размер, като релевира възражение за давност, като сочи че от 07.01.2002г. да изтекли повече от 23 години. Сочи, че с бракоразводното решение са уредени имуществените отношения между бившите съпрузи и ищецът не е предявил претенции за парични суми, направени във връзка с преустройството на втория етаж. Поддържа, че е предявен иск от нея по реда на чл. 79 ЗС и е образувано гр.д. № 57973/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от решение № 361 от 07.01.2002 г., постановено по гр.д. № 3300/2001г. по описа на СРС, Брачна колегия, 83 състав, е прекратен брака между Р. М. Л. и М. И.

Л., сключен на 29.09.1996 г. С решението е утвърдено постигнато между страните споразумение, съгласно което семейното жилище, находящо се в с. Доброславци, ул.

********, СИО, представляващо втори етаж от двуетажна жилищна сграда, след прекратяване на брака ще се ползва от М. И. Л., като същото остава в обикновена съсобственост между бившите съпрузи.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за 2 издръжка и гледане № 139, том I, рег. № 327, дело № 111 от 24.09.1998 г., И.Г.М. и С.М.М. прехвърлят на дъщеря си М. И. Л. втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. Доброславци, ул. ******** със застроена площ от 76 кв.м., заедно с 1/2 идеална част от прилежащото избено помещение с полезна площ от 20,30 кв.м., срещу задължението на М. И. Л. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите пожизнено.

С решение № 8790 от 15.05.2025 г., постановено по гр.д. № 57973/2023 г. на СРС, 118 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от М. И. Л. срещу Р.

М. Л. искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че по силата на упражнявана от 07.01.2002 г. давностно владение е придобила правото на собственост и върху 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор ***., целият със застроена площ от 76 кв.м., находящ се в с. Доброславци, ул. ********.

С решение № 1399 от 04.03.2026 г., постановено по в.гр.д. № 11283/2025 г. на СГС, II състав, гореописаното решение на СРС е потвърдено.

Свидетел К.Г.Г. сочи, че познава ищеца от 1998 г., като по това време той е живеел с М. в Доброславци. Преустройства са започнали 1999 – 2000 г., като свидетелят е помагал в строителството, лично ищеца му е давал пари и е ходил да купува материали. Всичко е минало през ръцете на ищеца. Собственици са бири родителите на М. и те не са се разбирали с тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от Закона за собствеността, правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица държавата, общините и други юридически или физически лица. Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. /ал. 2/ В случая, от събраните по делото доказателства не се установява какви СМР и разходи на преустройството на процесния етаж, а отделно от това дори и да бъдат вложени средства и труд, същите са извършени по време на брака. Всички подобрения, ремонти и вложения, направени по време на брака в общ имот, по правило се считат за резултат от съвместния принос на двамата съпрузи, като не е оборена презумпцията по чл. 21, ал. 3 от СК в настоящето производство и не е предявен иск за трансформация след развода.

Следователно предявеният иск от Р. Л. срещу М. Л. за заплащане на сумата от 15 338,76 евро, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.07.2024 г. до окончателното плащане на главницата, представляваща сторени разходи за завършването и обзавеждането на втори етаж, в сграда построена в имот с идентификатор ***., находяща се в с. Доброславци, ул. „******** е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

3

Относно разноските

При този изход на спора, в полза на ответницата М. Л. следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сторените разноски за адвокат в размер на сумата от 1329,38 евро.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р. М. Л., EГН **********, гр. София, район ********, представляван от адв. В. Б., гр. София, ул. „********, срещу М. И. Л., ЕГН **********, представлявана от адв. Ч. Д., гр. София, кв. „********, ж.щ. „Св. М.

Магдалена“, къща № 22, с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС, за заплащане на сумата от 15 338,76 евро, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.07.2024 г. до окончателното плащане на главницата, представляваща сторени разходи за завършването и обзавеждането на втори етаж, в сграда построена в имот с идентификатор ***., находяща се в с. Доброславци, ул. „******** и представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***. със ЗП от 76 кв.м. и прилежащо към обекта избено помещение с полезна площ от 20,30 кв. м.

ОСЪЖДА Р. М. Л., EГН **********, гр. София, район ********, представляван от адв. В. Б., гр. София, ул. „******** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на М. И. Л., ЕГН **********, представлявана от адв. Ч. Д., гр. София, кв.

„********, ж.щ. „Св. М. Магдалена“, къща № 22, сумата от 1329,38 евро, представляваща разноски за адвокат.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4