Решение № 1336 от 17.10.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1336 гр. Велико Търново, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и *** година в следния състав:

Председател: КАТИНА МИНЕВА при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Гражданско дело № 20244110101920 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, предявена от Я. А. А., чрез пълномощника му адвокат Ю. О. Г.- САК, против ***, с ЕИК *********. Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422 ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 128, т. 2 КТ

Ищецът основава претенциите си на твърдения, че на 12.12.2023 г. е подписано допълнително споразумение между ***, с ЕИК ********* и Я. А. А., с ЕГН **********, в качеството му на ***, въз основа на което се сочи, че страните са се договорили ответникът да изплати на ***а сума в общ размер от 14 350.00 (четиринадесет хиляди триста и петдесет) лева - нето, както следва: 2 800.00 (две хиляди и осемстотин) лева, нето в срок до 13.12.2023 г. ; 4 000.00 (четири хиляди) лева, нето в срок до 13.12.2023 г. ; 4 000.00 (четири хиляди) лева, нето в срок до 25.01.2024 г. и 3 550.00 (три хиляди петстотин и петдесет) лева, нето в срок до 25.02.2024 г. Твърди се, че ***, с ЕИК ********* е изпълнило само частично задължението си като през м. декември 2023 г. е заплатило от уговорените суми, съгласно процесното допълнително споразумение единствено сума в размер на 475.75 лева. На следващо място са изложени твърдения, че между страните са били налице трудови правоотношения, като претендираните суми представляват месечни трудови възнаграждения, касаещи окончателно уреждане на прекратени трудовоправни 1 правоотношения и признание от страна на ответника, че има задължения към ищеца.

Сочи се, че ищецът не е получил уговореното в договора трудово възнаграждение в общ размер на 13 874.25 лева. Поради което се наложило да предяви претенциите си по съдебен път като сочи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 05.03.2024 г., въз основа на което твърди да се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 758/2024 г. по описа на XVII състав на Районен съд Велико Търново за претендираната сума в размер на 13 874.25 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, представляваща неизпълнено задължение по допълнително споразумение от 12.12.2023 г., както и за сума в размер на 1 670.00 лева- разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, срещу която в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение. С оглед на изложеното и предвид дадените указания от заповедния съд ищецът иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че му дължи вземанията по издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. Претендира разноски за исковото и заповедното производство, като излага твърдения за дължимост на същите дори и при приемане, че претендираната сума в размер на 13 874.25 лева е погасена чрез извършено плащане от страна на ответника. Релевира възражение за прекомерност в случай на присъждане на адвокатско възнаграждение на ответната страна.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото, който в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, чрез процесуален представител, излагащ твърдения за допустимост на исковата претенция за заплащане на сума в размер на 13 874.25 лева, претендирана като изискуемо вземане съгласно допълнително споразумение от 12.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК, но сочи, че е неоснователна, поради липса на правен интерес. Ответникът не оспорва изложените в исковата молба твърдения, че страните са били в правоотношения имащи характер на трудови такива, във връзка с които страните са подписали допълнително споразумение от 12.12.2023 г. Признава, че поради финансови затруднения не е успял да спази падежа за погасяване на част от задълженията, които е поел спрямо ищеца и за които е подписал допълнителното споразумение от 12.12.2023 г., като неизпълнението на падежа сочи да касае следните две суми: за сумата от 4 000.00 лева, дължима в срок до 25.01.2024 г., от които е заплатил сума в размер на 467.75 лева по банков път на 13.02.2024г. и остатъка от 3 532.25 лева в брой на 26.03.2024г., като част от общо преведена сума в размер на 7 082.25 лева, за което ищецът е подписал разходен касов ордер от 26.03.2024 г.; и за сумата от 3 550.00 лева, дължима в срок до 25.02.2024г., която е заплатил в брой на 26.03.2024г. като част от общо преведена сума в размера на 2

7 082.25 лева, за което ищецът е подписал разходен касов ордер от 26.03.2024г. С оглед изложеното ответникът намира, че не дължи претендираната сума от ищеца, поради погасяване на задълженията чрез плащане на следните дати: сума в размер на 2 800.00 лева - заплатена в брой на 13.12.2023 г., за която ищецът е подписал разходен касов ордер от същата дата; сума в размер на 4 000.00 лева - заплатена по банкова сметка на 13.12.2023г.; сума в размер на 467.75 лева - заплатена по банкова сметка на 13.02.2024г.; сума в размер на 7 082.25 лева - заплатена в брой на 26.03.2024г., за която ищецът е подписал разходен касов ордер от същата дата. Твърди, че единствената сума, която е заплатил на ищеца извън уговорения в допълнителното споразумение срок и след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК е сумата от 7 082.25 лева заплатена в брой на 26.03.2024 г., за която ищецът е подписал разходен касов ордер от същата дата и която се отнася за сумата от 3 532.25 лева, представляваща част от сумата от 4 000.00 лева дължима в срок до 25.01.2024 г. и сумата от сумата от 3 550.00 лева дължима в срок до 25.02.2024 г. В заключение сочи, че не дължи на ищеца претендираната главница от 13 874.25 лв., тъй като е погасил задължението си чрез плащане. Поради неоснователност на претенцията за главница, счита за неоснователен и предявеният акцесорен иск за лихва върху главницата от 13 874,25 лв., от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендира деловодни разноски, намира претенцията на ищеца за дължимост на разноски за исковото производство за неоснователна, релевира възражения за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения в заповедното и в исковото производство.

Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не са спорни обстоятелствата, а и от наличните по делото писмени доказателства/допълнително споразумение от 12.12.2023 г. със страни идентични с тези по делото/ се установява, че същите са били страни на валидно сключено между тях трудово правоотношение, във връзка с прекратяването на което е сключено допълнително споразумение от 12.12.2023 г. въз основа на което за ответника са възникнали задължения за заплащане на следните суми в общ размер от 14 350.00 лева - нето, както следва: 2 800.00 лева- нето, в срок до 13.12.2023 г.; 4 000.00 лева, нето в срок до 13.12.2023 г.; 4 000.00 лева, нето в срок до 25.01.2024 г. и 3 550.00 лева, нето в срок до 25.02.2024 г., като сумите претставляват трудово възнаграждение

От представените от ответника РКО с дата 13.12.2023 г., подписан от ищеца е видно, че последният е получил сума в размер на 2 800.00 лева от ответната странахонорар за м.10.2023 г. на 13.12.2023 г. Видно е от платежно нареждане с дата 13.12.2023 г., че ответникът на същата дата е превел по банкова сметка с титуляр ищеца сума в размер на 4 000.02 лева, като основание за превода е посочено РЗ 3 м.11.2023 г. От платежно нареждане с дата 13.02.2024 г. се установява, че ищецът е получил сума в размер на 467.75 лева от ответника по банков път, чрез банков превод на 13.02.2024 г., с посочено основание РЗ м.12.2023 г. Видно е от РКО с дата 26.03.2024 г., подписан от ищеца, че ответникът му е заплатил сума в размер на 7082.25 лева по договаряне на дата 26.03.2024 г. По делото е представена и неоспорена от ищцовата страна декларация с дата 26.03.2024 г., носеща подписа на ищеца, от която се установява, че към посочената дата Я. А. е декларирал, че финансовите взаимоотношения, касаеци прекратяването на трудово-правните отношения между страните по делото са уредени, както и че ищецът няма и няма и да има финансови претенции спрямо ответната страна.

За сумата в размер на 13 874.25 лева- неизпълнено задължение по допълнително споразумение от 12.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 28.02.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сума в размер на 1 670.00 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение ищецът се е снабдил със заповед № 284 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.03.2024 г., по ч. гр. д. № 758/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново, срещу която в законоустановения срок е депозирано възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, с вх. № 9310/30.04.2024 г. с твърдения за недължимост на претендираната сума.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която в срок е подадено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.

В случая ищецът основава претенцията си на твърдения, че му се дължи сума в размер на 13 874.25 лева- неизпълнено задължение по допълнително споразумение от 12.12.2023 г., за заплащане на месечни трудови възнаграждения, касаещи окончателно уреждане на прекратени трудовоправни правоотношения с ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 28.02.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сума в размер на 1 670.00 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Страните не спорят, касателно дължимостта на претендираната сума, като ответникът признава изрично задължението си в отговора на исковата молба, като посочва, че е платил със закъснение поради финансови затруднения. По делото е установено, че задължението на ответника е разсрочено като съответно последният е следвало да плати сума в общ размер на 14 350.00 лева, както 4 следва в размер на 2 800.00 лева в срок до 13.12.2023 г., сума в размер на 4 000.00 лева в срок до 13.12.2023 г., сума в размер на 4 000.00 лева в срок до 25.01.2024 г. и сума в размер на 3 550.00 лева в срок до 25.02.2024 г. тоест това е последният падеж. Видно от представените по делото и неоспорени от ответната страна платежни документи се установява, че ответникът към момента на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца е заплатил част от дължимите по процесното споразумение суми, а именно сума в размер на 2 800.00 лева на 13.12.2023 г., сума в размер на 4 000.02 лева на 13.12.2023 г. и сума в размер на 4 67.75 лева на 13.02.2024 г. или общо сума в размер на 7 267.77 лева. Към 28.02.2024 г. дължима и съответно незаплатена от ответната страна се установява, че е сума в размер на 7 082.23 лева, за която по делото е установено, че е платена на 26.03.2024 г.- видно от РКО със същата дата. Представените документи посочено по-горе според настоящия състав удостоверява плащания на сумите предмет на настоящото дело – суми за дължимо възнаграждение по ТПО между страните по делото, съгласно задължения по допълнително споразумение от 12.12.2023 г., като в документите са посочени именно тези основания, а и същите не са оспорени от ищеца по надлежния ред, като част от тях носят неговия подпис- РКО от 13.12.2023 г. и от 26.03.2024 г. По делото е приета и декларация от ищеца с дата 26.03.2024 г., видно от която същият е декларирал, че финансовите взаимоотношения, касаеци прекратяването на трудовоправните отношения между страните по делото са уредени, както и че ищецът няма и няма и да има финансови претенции спрямо ответната страна.