Решение № 260538 от 20.07.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ гр.Русе, 20.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

XV-ти граждански състав, в открито заседание на 30 юни през двехиляди, двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ

СТЕФАНОВ при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3798 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба за защита с правно основание чл.8, т.1 от ЗЗДН, депозирана от Г.С.К. ***, майка и законен представител на малолетния А.-Б.Г.Г., с която се иска спрямо ответника – Т.Г.Г. с ЕГН:**********, бивш нейн съпруг, да бъдат наложени мерките за защита, визирани в чл.5, т.1 - 3 от ЗЗДН.

Редовно призован ответникът се явява лично и с адв.Ц.Д.. Оспорва иска, като твърди, че не е нанасял удари на детето.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Молбата е депозирана в съда на 13.06.2019г., т.е. в преклузивния едномесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, считано от извършване на актовете на домашно насилие – 09.06.2019г..

С протоколно определение от

15.07.2019г. на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК производството по делото е било спряно и всички материали изпратени на Районна прокуратура Велико Търново по компетентност за произнасяне - налице ли е осъществен състав на престъпление от общ характер.

С писмо с вх.N:261439 /18.01.2021г. Районна прокуратура – Велико Търново е уведомила съда, че по отношение на ответника, във връзка с изпратените материали е образувано досъдебно наказателно дело по пр.преписка N:1563/2019г. След проведено разследване ВТРП е внесла обвинителен акт срещу Т.Г.Г., образувано е НОХД-1484/2020г. по описа на Районен съд – Велико Търново и насрочено в с.з. за 28.01.2021г.

С Определение N:260221

/21.01.2021г. на основание чл.230, ал.1, от ГПК производството по гр.д.N:3798/2019г. на Русенски районен съд е възобновено.

От представените по делото доказателства се установява, че към момента на посочения акт на домашно насилие ответникът и тъжителката са бивши съпрузи, осъществяващи срещи единствено във връзка с режима на лични отношения на детето А.-Б. с неговия баща. По тези съображения съдът приема, че молбата е депозирана при наличие на активна, съответно пасивна процесуална легитимация на страните / чл.3, т.5 и чл.8, т.1 от ЗЗДН/, следователно допустима.

Разгледана по същество, молбата се явява основателна.

Не се спори и видно от доказателствата по делото се установява, че ответникът Т.Г. е бил съпруг на ищцата до 2012г. През пролетта на 2014г. по отношение на ответника съществувал режим на лични отношения с детето А.-Б. - всяка нечетна събота и неделя от календарната година. Лятото на същата година ищцата и нейното детет се прибрали да живеят в

България, като месец след това се върнал и Г.. Още на първата взаимна среща във връзка с режима на свиждане на детето, Т.Г. осъществил акт на насилие срещу ищцата, за което с Решение N:1647 /

2014г. По описа на Русенски районен съд била издадена поредна заповед за защита от домашно насилие.

През

2015г. ищцата се започнала с настоящия си съпруг – св.К.К., с когото в края на 2016г. Заживяли на семейни начала. Заедно с тях живеело и детето А.-Б. от брака на ищцата с ответника. Не след дълго актовете на насилие от страна на ответника се прехвърлили върху детето А.-Б. и то по време на осъществяване на режима на лични отношения.

На

16.01.2016г. след поредна среща с баща си, детето разказало пред майка си и св.К., че баща му се бил ядосал и го ритнал в областта на седалищните части. На следващия ден – 17.01.2016г. ищцата подала жалба в ОД на МВР-Русе, въз основа на която била образувана преписка в отдел Детска Педагогическа Стая към Криминална Полиция - гр.Русе. Впоследствие преписката била изпратена до Районна прокуратура гр.Русе. В края на м.април ищцата получила постановление с отказ за образуване на наказателно производство, с мотив, че се касае за престъпление от частен характер, при което наказателно производство се възбужда с тъжба до съответния съд.

Отношението на ответника към детето А.-Б. наложило от м. януари 2016г. до настоящия момент то да посещава съдебен и клиничен психолог С.К., където споделяло за случаи, в който е бил физически малтретиран и обиждан от баща си.

През периода 01.2016г. – 05.2016г. детето често се връщало от срещите с баща си с различни леки наранявания, като отказвало да каже как ги е получило. Споделяло, че баща му е обяснил, че това са „мъжки работи" и не трябва да казва за тях на майка си.

На 15.05.2016г., след поредната среща с баща си, детето изпаднало в истеричен плач, който продължил повече от два часа. Разказало, че вечерта на 14.05.2016г. е бил с баща си в хотел и той се ядосал, развикал му се, че го дразни и му нанесъл удари в областта на седалищните части. В резултат на нанесените удари, за кратък период от време не можело да стои право или седнало, а само лежало. Споделяло, че усеща силни болки при клякане, а очите му били подпухнали и зачервени от плач. След този случай отново била депозирана молба за защита от домашно насилие. С Решение N:

1257/2016г. на Русенски районен съд било прието, че по отношение на малолетния А.-Б. Т. Г. е осъществен акт на физическо насилие от баща му - Т.Г.Г.. Била издадена и Заповед N:18 /18.10.2016, с която ответника бил задължен да се въздържа от домашно насилие.

На 05.08.2018г. ищцата и св.К.К. отишли да приберат детето от поредното свиждане с баща му. По пътя за вкъщи, детето споделило, че по време на престоя баща му за пореден път му нанесъл удари с ритници в областта на подбедрието. Причина за това било обстоятелството, че дъщерята на ответника от втория му брак - М. искала да прегърне А.Б., но той не пожелал и се е отдръпнал. В резултат на това ответникът се ядосал и започнал да го рита по краката и да го нарича „пикльо", „дрисльо" и „малоумник". А.-Б. споделил, че много го е заболяло и плакал.

Ищцата и св.К. констатирали синини на левия крак в областта под коляното. В резултат от това била подадена поредна молба за защита от домашно насилие. С Решение N:1603 /17.10.2018г. на Русенски районен съд било установено, че по отношение на детето е осъществен нов, втори акт на домашно насилие. Решението било обжалвано но потвърдено от Окръжен съд Русе с Решение N:19/18.02.2019г. Била издадена нова заповед за защита от домашно насилие, с която ответникът за втори път бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо своето дете – А.Б..

Поради нарушаване на първата постановена от съда Заповед за защита от

2016г. и издаването на втора такава от 2018г., срещу ответника Т.Г., по жалба на ищцата, в Районна прокуратура

Велико Търново, било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.296, ал.1 от НК.

Въпреки издадените две съдебни заповеди за защита от домашно насилие и образуваното досъдебно производство за престъпление по чл.296 от НК, актовете на насилие спрямо детето от страна на неговия баща - Т.Г. не били преустановени.

На 09.06.2019г., детето А.-Б. било на свиждане при своя баща. Около

15.00 часа ищцата получила телефонно обаждане от детето, което било разстроено и плачело. А.-Б. й казал, че отново бил удрян от баща си. По-късно същия ден, около 18.30 часа, ищцата и св.К. отишли да приберем А.-Б. от свиждане с баща му. При посрещането веднага забелязали зачервяване в областта на лявата вежда на детето и голяма синина на лявата му буза. След като се отдалечили от ответника Т., детето им разказало, че са били в новия апартамент, където баща му живее. Т. го е накарал да си измие зъбите, при което детето изпуснало четката за зъби в мивката, но тя отскочила и паднала в тоалетната чиния. Тогава баща му се ядосал и започнал да го удря. Ударил го е два пъти с ръка по лицето, в областта на бузата и слепоочието.

В резултат от силните удари А.-Б. си ударил брадичката в порцелановата мивка и изпитал болка в областта на зъбите. Започнал да плаче, а ответника започнал да го заплашва и обижда, наричайки го „циганин". Ищцата и св.К. веднага направили снимка на детето, а на следващия ден 10.06.2019г. го завели в

Отделение по съдебна медицина при МБАЛ-Канев гр.Русе, където след преглед било освидетелствано от съдебен лекар за което било издадено съдебно-медицинско удостоверение.

По-късно същия ден, ищцата св.К. и детето посетили Отдел

„Закрила на Детето" гр.Русе, където А.-Б. отново разказал какво му се е случило при пребиваването при своя баща.

На

11.06.2019г. ищцата и св.К. завели детето А.-Б. на психологична консултация при психолог С.К., която след проведена беседа с него издала документ - становище за неговото психологическо състояние.

По делото са налични приобщени писмени доказателства (протокол) от гр.д.N:4691/2018г. на Русенски районен съд, от който се установява, че А.-Б. е разпитан от съдия в „синя стая". В този разпит детето споделя за отношението на баща му към него и потвърждава, че при срещите им баща му почти всеки път го биел, заплашвал и обиждал.

Видно от изготвената на 23.03.2021г. справка за съдимост ответникът е осъждан за престъпления от общ характер.

Видно от заключението на приложеното към делото писмено доказателство – съдебно-медицинско удостоверение СМУ N:9076/10.06.2019г. издадено от отделение по Съдебна медицина, детето А.Б. е получил болки и страдания, вследствие на кръвонасядания и оток на лицето, причинени от действието на тъпи предмети, които по своята давност е възможно да бъдат получени при инцидента на 09.06.2019г.

Видно от заключението на експерта по СМЕ детето А.Б. е получил болки и страдания, вследствие на кръвонасядания и оток на лицето, причинени от действието на тъпи предмети, които по своята давност е възможно да бъдат получени при инцидента на 09.06.2019г. Д-р Д. твърди, че при такива увреждания се усеща болка в областта на самите увреждания, която е най-силна непосредствено след получаването им, след което постепенно намалява и изчезва в рамките до няколко денонощия. Установява, че при такива травматични увреждания обичайно и без лечение, настъпва пълно възстановяване в рамките на около седмица.

Видно от заключението на експерта по

Съдебно психологическата експертиза на детето А.Б. се установява, че се описват няколко случаи с конкретни дати взети от делото за проявена вербална и психическа агресия спрямо него както и физическо насилие.

Установява, че на 09.06.2019г. силни удари в лявото слепоочие, освидетелстван от д-р Д. – съдебен лекар... с обективна находка: „На лява скула има синьо-червено кръвонасядане на площ около 1,5 см и слабо изразен оток..."

На

14.05.2016г. баща му го е ударил по дупето тъй като момчето не е искало да му върне телефона.

На 23.07.2017г. бащата Т. го е ударил с воден пистолет по главата, защото е пръскало в басейна другите деца.

На

17.08.2018г. бащата Т. е ритал А.-Б. по крачето докато се е качвал по стъпалата. Детето е започнало да плаче и баща му е започнал да го обижда с думите „дрисльо", „пикльо", „малоумник", „смотльо."

Експертът установява, че домашното насилие е осъществявано от биологичния баща Т.Г.Г..

Последиците по мнение на психолога С.К. непосредствено след проявата на насилието са били свързани с повишени нива на тревожност, безпокойство, страхова зареденост, както и поведенчески маркери, които покриват клиничните изисквания за преживяно стресогенно събитие от страна на детето.

Експертът установява, че А.-Б. не изпитва чувство за вина по отношение на отношенията между родителите си.

Смята, че биологичният му баща го е изоставил още като е бил бебе с което е останало разбирането на детето, че не е желано от своя биологичен баща. Експертът твърди, че липсват данни на фантазиране и преувеличаване на факти. Отговорите на детето са ясни и категорични. По време на събеседваното се установява съответствие между вербалното и невербално поведение на детето. Спомените за преживяното са свързани с обида и болка. Установява, че А.-Б. не страда от конфликт на лоялност към своя баща. Същият не се е срещал с биологичния си баща от