Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 332 от 24.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1386/2024
Вид
Решение № 332
Подписан
24.10.2024
В сила
24.10.2024
Състав
Михаела Атанасова Добрева, Момчил Александров Найденов, Атанаска Анастасова Анастасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Пловдив, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Атанаска Ан. Анастасова

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска в присъствието на прокурора Димитър Анг. Молев като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300601386 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК

С Присъда № 100/20.05.2024г. постановена по НОХД № 99/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, съдът е признал подсъдимата М. Д. К., родена на *********** г. в гр. С., живуща в гр.П., ул. „К. В.“ №**, ет.*, ап.*, б., българско гражданство, разведена, с основно образование, работеща, неосъждана, ЕГН **********, за ВИНОВНА за това, че в периода от месец юни 2022 г. до месец април 2023 г., включително, в гр. Пловдив, след като е осъдена с Решение №1522/09.05.2022 г., постановено по Гр.д № 20215330100717/2021 г., по описа на Районен съд - гр. Пловдив, I брачен състав, влязло в законна сила на 02.06.2022 г., да издържа свои низходящи – Е.

К. К., ЕГН********** и Я. К. К. ЕГН**********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 11 /единадесет/ месечни вноски от по 177,50 лв. за детето Е. К. К., ЕГН********** и 11 /единадесет/ месечни вноски от по 177,50 лв. за детето Я.

К. К., ЕГН**********10, всичко в общ размер на 3905 /три хиляди деветстотин и пет/ лева неплатена издръжка за двете деца, поради което и на основание чл. 183, ал. 1, вр. чл. 54, ал.1 от НК я ОСЪЖДА на наказание „ПРОБАЦИЯ” в размер на ДВЕ ГОДИНИ, включваща следните пробационни мерки:

1

На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 42б, ал. 1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – в гр.П., ул. „К.

В“ №**, ет.*, ап.*, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице, при периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО.

На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. ал.1, вр. чл.42б, ал. 2 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ

ПЕРИОДИЧНИ

СРЕЩИ

С

ПРОБАЦИОНЕН

СЛУЖИТЕЛ.

На основание чл. 42а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 вр. чл.42б, ал. 4 от НК ВКЛЮЧВАНЕ В КУРСОВЕ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ,

ПРОГРАМИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ.

Срещу постановената присъда № 100/20.05.2024г. постановена по НОХД № 99/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив e постъпила жалба от адвокат Н. К. – в качеството и на защитник на подсъдимата М. К., с която се сочи, че се оспорва частично постановената присъда. Не се оспорва вида на наказанието и вида на наложените от съда пробационни мерки, но се сочи, че определеният срок от две години е прекалено дълъг и не е съобразен с данните за личността на К., както и посочените причини за неизплащане задължението. В този смисъл излага аргументация по същество, която е развита и в допълнение към въззивната жалба. Предлага присъдата да бъде изменена, като наложеното наказание „Пробация“ да бъде за срок от седем месеца.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив посочва, че безспорно подсъдимата е извършила престъплението, в което е обвинена, както и че правилно и законосъобразно е определена продължителността на пробационните мерки, като е наложено наказание, с което ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция по смисъла на чл.36 от НК. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимата К. – адвокат К. поддържа жалбата на основанията, изложени в нея, както и в допълнението към последната, като отново сочи превеса на смекчаващите обстоятелства, и прекомерността на срока на определените пробационни мерки. Изразява и становище, че в този си размер наказанието би възпрепятствало подсъдимата да упражнява трудова заетост и да реализира доход, позволяващи и да посреща месечните вноски.

Предлага периода на пробационните мерки да бъде намален.

Подсъдимата К. сочи, че е съгласна със становището на защитника си, готова е да работи, но получаваните запорни съобщения карат работодателите и да гледат на нея като на престъпник. Още посочва, че напълно осъзнава това, че е осъдена да плаща издръжка, но не и се дава възможност да работи.

В последната си дума заявява, че иска да и се намали наказанието, за да може да работи и да погасява задълженията си.

2

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери следното:

Въззивната жалба и въззивният протест са процесуално ДОПУСТИМИ – подадени в срок, при наличие на правен интерес от правоимащо лице по смисъла на чл.318 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдебното следствие пред първата инстанция е протекло като съкратено такова при условията на чл. 371, т.1 от НПК.

Решението за предварително изслушване на страните е взето от съд a по изрично искане на подсъдимия и неговия защитник, направено в разпоредително заседание, преди даване ход на съдебното следствие.

Подсъдимият и неговия защитник са се съгласили да не се провежда разпит на свидетеля Е. К. К., а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство.

Въз основа на нарочното изявление на подсъдимия и неговия защитник, съдът по реда на чл.372, ал.3 от НПК е установил, че разпита на свидетеля Е.

К. К. е извършен при условията и по реда, предвиден в НПК, поради което и с определение е обявил, че одобрява изразеното съгласие на подсъдимия и неговия защитник да не се провежда разпит на този.

В хода на съдебното следствие и по реда на чл.283 съдът е прочел протоколите за разпит на свидетеля Е. К. К.

Районен съд – Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата М. Д. К. е родена на *********г. в гр. С., живуща в гр.П., ул. „К. В.“ № **, ет. *, ап. *, б., българско гражданство, разведена, с основно образование, работеща, неосъждана, ЕГН **********.

Съдът е приел за установено, че през 2018 г. св.К. Р. К. и подс.М. Д. К. сключили граждански брак. От съвместното им съжителство преди сключване на брака имали две деца – Е. К. К., ЕГН **********, и Я. К. К., ЕГН **********. Поради влошаване на отношенията между двамата съпрузи с Решение № 1522, постановено на 09.05.2022г. по гр.д. № 20215330100717/2021г., І брачен състав по описа на Районен съд – Пловдив бил прекратен гражданския брак между св.К. К. и подс.М. К.. По силата на така постановеното съдебно решение майката – подс. М. Д. К., ЕГН **********, била осъдена да заплаща на всяко от децата, чрез техния баща – св.К. Р. К., месечна издръжка в размер на по 177,50 лева. Издръжката следвало да се дължи считано от подаване на насрещната искова молба 24.02.2021г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска. Съдебното решение влязло в законна сила на 02.06.2022г. След влизане на решението в сила бил издаден изпълнителен лист и било 3 образувано изпълнително дело № 202118260400474 по описа на ЧСИ № 826 А. А. От месец юни 2022г. подс. М. Д. К. не била заплащала изобщо издръжката на синовете си. По образуваното изпълнително дело също нямало постъпили суми от страна на длъжника.

За периода от месец юни 2022г. до месец април 2023г., включително, в гр.Пловдив, където двете деца живеели с баща си - св.К. К., подсъдимата съзнателно не е платила присъдената месечна издръжка от единадесет месечни вноски от по 177,50 лева за детето си Е. К. К., ЕГН **********, и присъдената месечна издръжка от единадесет месечни вноски от по 177,50 лева за детето си Я. К. К., ЕГН **********, всичко в общ размер на 3905 лева, макар че дължала изпълнение на това задължение към своите низходящи.

След успешно проведена публична продан на МПС „Мерцедес А 140“ рег.№ ******, съсобствен по една втора между св.К. К. и подс.М. К., били погасени вземания по предмета на изпълнение на образуваното изпълнително производство, касаещи разноски, адвокатско възнаграждение и такси по изпълнителното дело, но не се е достигнало до погасяване изцяло или частично на задължението на подсъдимата за издръжка към нейни низходящи, тъй като сумите били недостатъчни. От 02.10.2023г. подс.К. работела в „МДМ ФУУД“ ООД, гр.Пловдив на непълно работно време – 4 часа, срещу основно месечно трудово възнаграждение от 390 лв..

За да установени горната фактическа обстановка, Районен съд – Пловдив се е позовал на показанията на свидетелите свидетелите К. Р. К. и Д. С. К., дадените в хода на съдебното следствие, както и от показанията на св.Е. К. К., дадени в хода на досъдебното производство, събрани по реда на НПК и прочетени по реда на чл.283 от НПК, съобразно разпоредбата на чл.373, ал.1, вр. чл.372, ал.3, вр. чл.371, т.1 от НПК с оглед реда за разглеждане на съдебното следствие в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, по глава ХХVІІ от НПК. Посочил е, че кредитира показанията на всички свидетели, тъй като същите са логични, последователни и безпротиворечи, както и съответни на приложените по делото писмени доказателства.

Първостепенния съд още е посочил и обясненията на подс.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и писмени доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК, а именно: съобщение от К. К., удостоверения за раждане на Е. К. К. и Я. К. К., протокол от съдебно заседание от 13.10.2021г. по гр.д.№ 20215330100717/2021г. по описа на РС-Пловдив, І бр.с., изпълнителен лист № 804/25.11.2021г., молба от К. К., покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20218260400474, Решение № 1522/09.05.2022г. по гр.д.№ 20215330100717/2021г. по описа на РС-Пловдив, І бр.с., изпълнителен лист № 907/12.05.2022г., молба с вх.№ 2938/18.05.2022г. по описа на ЧСИ А.

А., Постановление за възлагане на движимо имущество по изп.дело № 20218260400474/27.07.2022г., удостоверения за настоящ адрес, електронна справка за съдимост, уведомление изх.№8867/16.12.2022г., справка актуално състояние на действащи трудови договори за ЕГН ********** за период от 01.01.2020г. до 24.02.2023г., уведомление изх.№ 1703/08.03.2023г., писмо рег.

4

№ 20-06-11-58 от 13.02.2023г. на Дирекция „Бюро по труда“ гр.Пловдив, справка за съдимост, характеристична справка, уведомление изх.

№2778/26.03.2024г. по изп.дело № 20218260400474 на ЧСИ А.

А., постановление за възлагане на движимо имущество от 18.10.2022г. по изп.дело № 20218260400474, протокол за извършено разпределение от 18.10.2022г. по изп.дело № 20218260400474, служебна бележка изх.№ 58/25.10.2023г., допълнително споразумение към трудов договор № 102/24.06.2022г., призовки за принудително изпълнение.

Горният доказателствен анализ на РС-Пловдив следва изцяло да бъде споделен. По делото безспорно се установява, включително от приетия по делото заверен препис от Решение № 1522, постановено на 09.05.2022г. по гр.д. № 20215330100717/2021г., І брачен състав по описа на Районен съд – Пловдив, че подс. М. Д. К., била осъдена да заплаща на всяко от децата си, чрез техния баща – св.К. Р. К., месечна издръжка в размер на по 177,50 лева.

Също безспорно се установява от показанията на свидетеля К. К., писмо на ЧСИ А. А., както и обясненията на самата подсъдима К., че последната не е изпълнявала горното си задължение да изплаща издръжка на децата си в периода от месец юни 2022 г. до месец април 2023 г., включително.

При пълната служебна проверка на присъдата, въззивният съд намира, че по отношение на оценъчната дейност на първоинстанционния съд не се констатираха логически грешки и волята му е обективирана ясно, което позволява проверка на изведените фактически констатации.

Ето защо при правилно изградена фактическа обстановка, първостепенният съд напълно обосновано е приел, че подсъдимата М. Д. К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК – за това, че в периода от месец юни 2022 г. до месец април 2023 г., включително, в гр. Пловдив, след като е осъдена с Решение №1522/09.05.2022 г., постановено по Гр.д № 20215330100717/2021 г., по описа на Районен съд - гр. Пловдив, I брачен състав, влязло в законна сила на 02.06.2022 г., да издържа свои низходящи – Е. К. К., ЕГН********** и Я. К.