Протокол № 405 от 10.11.2025, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 405 гр. Перник, 10.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Й. КОТЕВА

Съдебни

НИЯ Д. ДЕЯНОВА заседатели: РАЙНА Г. ДРАГАНОВА при участието на секретаря КАРИНА Л. П.А и прокурора Б. Й. М.

Сложи за разглеждане докладваното от ПЕТЯ Й. КОТЕВА Наказателно дело от общ характер № 20231700200138 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура-Перник се явява прокурор М..

Подсъдимият Г. П. И. се явява лично и с адв. В. П..

Явяват се свидетелите Б. Б., Н. И., Л. М. и Н. И., редовно призовани.

Не се явява вещото лице А. Д. редовно уведомена. От същата е постъпила молба с вх. № 6864/03.11.2025 г., в която сочи уважителна причина за неявяване в днешно съдебно заседание.

Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по общия ред.

Сне се самоличността на свидетелите по предоставените л.к. и по данни на лицата, както следва:

Б. И. Б. – роден на **.**.**** г. в гр. П., българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., общ. П., ул.“Т. м.“ № **, вх. „*“, ап. **, разведен, неосъждан, първи братовчед на подсъдимия, ЕГН: **********.

Съдът върна личната карта на свидетеля Б..

1

Н. А. И. – родена на **.**.**** г. в с. Я., българка, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., общ. П., ул.“Т. м.“ № **, вх.

„*“, ап. **, вдовица, неосъждана, леля на подсъдимият, ЕГН: **********.

Съдът върна личната карта на свидетелката И..

Н. С. И. – родена на **.**.**** г. в гр. П., българка, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ул. „С.“ № **, омъжена, неосъждана, майка на подсъдимия, с ЕГН: **********.

Съдът върна личната карта на свидетелката И..

Л. К. М. – родена на **.**.**** г., на ** години, в с. Д., българка, български гражданин, живуща в гр. П., ул.“П. м.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, омъжена, неосъждана, без дела и родство със страните, ЕГН: **********.

Съдът върна личната карта на свидетелката М..

Свидетелите се предупредиха за отговорността по чл. 290 от НК, след което се отстраниха от залата до провеждане на разпита им.

Съдът предоставя възможност на представителя на държавното обвинение, да изложи обстоятелствата, включени в обвиненията.

Прокурорът – Предявено е обвинение на подсъдимият за престъпление по чл. 143, ал. 2 вр. чл. 42, ал. 2 т.6 от НК, за това, че на 28.08.2019 г. в гр.

Перник в качеството си на служител от МВР – младши инспектор в Трета районна служба на „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Столична дирекция „ПБЗН“ гр. София, е принудил чичо си И. Б. И. от гр.

Батановци да извърши нещо противно на волята му, а именно да подпише пред нотариус в гр. Перник договор за дарение на Г. П. И. за сумата от 22 000 лв. и след това да ги внесе по неговата банкова сметка в банка ДСК клон Перник, като е употребил за това сила – това е първото обвинение. Окръжна прокуратура – гр. Перник обвинява подсъдимия Г. П. И. и в това, че на 28.08.2019 г. в гр. Перник е извършил финансова операция и сделка с имущество /пари/ - внесъл по банковата си сметка в банка ДСК клон Перник сумата от 22 000 лв., фиктивно оформена като договор за дарение от чичо му И. Б. И. от 28.08.2019 г. Нотариално заверен пред нотариус Р. М. гр. Перник, за което имущество знае, че е придобито чрез обществено опасно деяние – данъчни нарушения – невнесени данъчни задължения за физическото лице Г.

П. И. и РА от ТД НАП – гр. София за „Гебона 2“ ЕООД. Третото обвинение 2 срещу Г. П. И. е за това, че през времето от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. в гр.

София, в условията на продължавано престъпление е затаил истина в писмена декларация, като не е обявил приходи от парични средства в размер на 71 072.76 лв., които по силата на Закон – Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси в чл. 12, т. 2 от Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество и чл. 35, ал. 1, т. 2 по чл. 187 от ЗМВР за имущество на държавен служител и по чл. 160 от ЗМВР, за имущество на държавен служител, които се дават пред орган на власт за установяване на истинността на някои обстоятелства.

Съдът разясни на подсъдимият /със снета самоличност в разпоредително заседание на 07.10.2025 г./ правата му по чл. 115, ал. 3 и ал. 4 от НПК.

Подсъдимият – Разбирам в какво съм обвинен и с трите обвинения. На този етап не желая да давам обяснения, ще дам такива на по-късен етап.

Съдът пристъпи към разпит на свидетеля Б. И. Б..

Свидетелят обеща да каже истината.

Свидетелят Б. – Познавам Г. И. - той ми е първи братовчед. Взимаше редовно покойния ми баща с колата и го караше по село Косача, за да му коси мястото, дето имат, да копаят градини и да садят градини. Просто го използваше максимално, колкото можеше. Колата ми беше в ремонт. Баща ми получи инсулт и трябваше спешно да се закара в болница. Отидохме в болница „Доверие“ в гр. София, но тъй като нямах превоз, помолих Г. да ни закара — мен, майка ми и баща ми — до болница „Токуда“ в гр. София. Той ни закара до там, но задържа направлението у себе си, без аз да знам. След като се прибрахме вкъщи, минаха два дни и на втория ден ми каза: „Ето направлението, ти трябва да отидеш и да го върнеш в болница „Токуда“.

Отивам да го върна в болницата. Г. използва момента, когато ме няма вкъщи, взима баща ми като чувал с картофи - умиращ човек - и го дърпа, а майка ми плаче. Качва го в колата и го води при нотариус М. и в банка ДСК, гр. Перник.

Дава му пари, все едно баща ми му прави дарение на него. Майка ми се обади по телефона. Аз от София как да се прибера? Със самолет ли? Не мога на секундата. Когато се върнах, той не ми даваше личната карта на баща ми проблеми, полиция, жалба. Ходих в полицията и подадох веднага жалба, че е отвлякъл баща ми и го е взел насила. Нямаше кой да му се противопостави 3 майка ми е дребна жена - и мина време, след което баща ми почина.

Благодарение на него - от психично напрежение. Майка ми ми разказа, а и аз лично присъствах. Тя ми каза: „Аз плача, казвам му: „Гошо, не го взимай, чичо ти е много зле, как ще ходи при нотариус да подписва и при банката дарение да ти прави и т.н.“, но той насила - бута я и тръгва. Той е млад и здрав, и го качва в колата на сила. Ако аз бях там, той нямаше да е тук сред живите. Като всеки един мъж, обичащ родния си баща, който умира, а той го дърпа като чувал с картофи.

На въпроси на прокурора:

Свидетелят - Мисля, че става въпрос за прехвърляне на сумата от 24 000 лв. Там мисля, че беше сумата – в този диапазон. Преди шест години, през 2019 г. стана това. Когато се върнах от полицията и търсих личната карта на баща ми и т.н., вече отношенията бяха тотално влошени. Въртях по телефона на него и на майка му. Той ми се заканваше, а аз имах среща с адвокат в София по други неща, и крещеше по телефона. Майка му ми каза, че не били такива пари, били други пари и не я интересувало, крещеше. Никога не е разполагал с такава сума баща ми. Аз съм му син и имах кредит към банка. Един син съм му, нямам брат или сестра. Отлично съм запознат с финансовото му състояние. Баща ми едвам говореше – той умираше. Каза ми, че му е лошо:

„Кара ме да подписвам някакви документи, аз не искам, а той ме дърпа.“ Баща ми нямаше никаква сила.

На въпроси на адв. П.:

Свидетелят - Той получава първи инсулт на леглото вкъщи. Искате ли да проверим медицинските документи? Вкъщи съм бил, разбира се – получава инсулт, болници. Работил съм в чужбина шест години – от 2012 г. до 2018 г.

През този период е получавал инсулт. Работех в Израел. Не се бях прибирал шест години, по телефона поддържахме връзка. Майка ми се погрижи за баща ми, когато той получи инсулт. Г. е помагал – взимал го е с колата и го е карал по доктори. Баща ми, когато получи инсулта, той или брат му закара баща ми в болница. Баща ми уважаваше Г. – той му е чичо. Канехме го вкъщи да хапнат, да пийнат, да се дадат пари за бензин, за разходи, които е имал и т.н. Колата ми беше в ремонт и нямаше кой да го закара, когато получи инсулт. В „Доверие“, не в „Токуда“ го закара. Г. закара баща ми. Искам да се поправя за това, че казах преди това, че Г. кара баща ми в „Токуда“, в „Доверие“ го кара, тъй като 4 е отдавна и съм се объркал. Разбира се, че ги придружихме – бяхме аз, майка ми, баща ми и той. Не съм влизал при доктора с баща ми – той бързаше да влезе с него при доктора, а аз останах при майка ми. Г. си предлагаше услугите да влезе с него. След като свършихме процедурата в болницата, се прибрахме вкъщи. Никога не е говорил баща ми да му прави дарения. От градината, каквото имаше – зеленчуци – му се даваше, за благодарност, поне градина имаме. Да знам, че баща ми е теглил кредит и Г. му е бил поръчител, но това беше преди това. Преди обяд, около 10 часа сутринта – 9:30–10:00 сутринта стана това с баща ми. Не съм се обаждал на тел. 112, звънях на Г. да го питам какво прави – той крещи, вика и се заканва. На майка му Н. звънях – тя същата работа. Бях при приятел в гр. София. Адвокатът ми се обади и той на Г..

Просто седим на една маса на кафе и тя му казва: „Какво правиш?“, а той я нарича „пикла“. Тя ми е приятелка, не ми е адвокатка по дело. Тя разбра, защото слуша аз какво говоря, а той крещи, вика – с една дума ще ми откъсне главата, и тя за това взе телефона, и той я наричаше с цинизми. Веднага се прибрах, когато майка ми ми се обади. Когато се прибрах, баща ми беше у нас – след обяд, около 15 часа, там някъде. Връщате ме много години назад. Да, баща ми си беше вкъщи. Той лежи и умира, аз не го разглеждам като предмет.

Беше с разбито психическо състояние. Същия ден се видях с Г.. Исках да взема личната карта на баща ми, той ми каза, че ще я даде лично на баща ми.

Той даде лично картата на баща ми. Не съм видял документа, който баща ми е разписал. Баща ми изпадна в транс – само за това си мислеше, за това, че не знае какво е подписал, и той е използвал момента, че не е добре с главата и се притесняваше, не можеше да спи. С майка ми се чудехме как да го успокояваме. Той просто го хваща от кревата и го дърпа. Майка ми нищо не е приготвила за излизането му, както е лежал на леглото, Г. го взима и го носи.

Не зная дали майка ми е дала личната карта, не съм присъствал и не знам дали майка ми е дала личната карта на Г. или на баща ми.

На въпрос от подсъдимият:

Свидетелят – Адвокатката, с която бях, когато той ми се обади знаеше за случилото, тъй като ние седяхме заедно и беше в течение на нещата.

На въпрос от прокурорът:

Свидетелят – Никога не е ставало на въпрос баща ми да дарява пари на Г..

5

Прокурорът – Моля, г-жо председател, на основание чл. 281 от НПК да бъдат прочетени показанията на свидетеля, дадени пред органа на досъдебното производство, само касателно в частта, кога се е случило инкриминираното събитие, тъй като посочи годината, но не и месеца и датата, и в частта, когато се е обадил на майката на подсъдимия и какво му е отговорила тя. Само в тези две части. В д.п. разпита е от 22.11.2019 г., в частта какво е отговорила майката на подсъдимия, когато се е обадил Б. Б., и по отношение на датата. На стр. 3 от разпита на свидетеля – „звъннах на майка му Н. И.“ – само тези две изречения. Какво е отговорила майката на подсъдимият, тъй като свидетелят преди малко каза, че не си спомня.

Съдът даде възможност на защитника и на подсъдимия да изразят становище дали са съгласни да се прочетат показанията на свидетеля Б. И. Б., дадени пред орган на досъдебното производство, като разясни, че прочетените показания в съответната част ще се ползват при постановяване на присъдата.

Адв. П. – Не даваме съгласие да бъдат прочетени.