Решение № 58 от 18.07.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Бургас, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Марина Д. Димова в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Наказателно дело за възобновяване № 20242000600292 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане (наименовано жалба) от адв. Д. М. от АК – Бургас, упълномощен защитник на осъдения М. Б. М., ЕГН: **********, за възобновяване на ВЧНД № 1463/2023 г. на Окръжен съд – Бургас и за отмяна на постановеното по същото дело решение № 168/02.07.2024 г. в частта, с която е потвърдено увеличение по реда на чл. 24 от НК на определено общо наказание от три години лишаване от свобода с една година.

В искането се поддържа, че в случая е налице неправилно приложение на чл. 24 от НК. По същество се изтъква, че изводите на първоинстанционния и въззивния съд относно степента на обществена опасност на осъдения са необосновани и в противоречие с доказателствата, като не е отчетена съществена промяна в личността и поведението му след извършване на престъпленията. В тази връзка се посочва, че през последните години осъденият е водил законосъобразен начин на живот, като в периода от декември 2019 г. до август 2022 г. е пребивавал в село Богаз кьой, вилает Бурса, Република Турция, където не е осъществявал противоправни деяния, упражнявал е трудова дейност в земеделското стопанство на съпруга на майка 1 си и е създал семейство с българската гражданка Р. М.а, от което има малолетен син – Е. М. М.. Наред с това се акцентира, че промяната в поведението на осъдения се изразява и във формирани лични качества, като трудолюбие и отговорност към семейството и родителите. Имайки предвид тези обстоятелства, защитата счита, че оценката за степента на обществената опасност на осъдения М. следва да бъде сериозно преосмислена. Сочи се, че увеличаването на наказанието с една година ще бъде във вреда най-вече на съпругата и двегодишния му син, които се появяват в живота му много след извършените деяния, и заради които той доброволно се е завърнал в родината, с цел да изтърпи наложеното му наказание. С оглед на изложеното, се настоява за възобновяване на наказателното производство и отмяна на приложението на чл. 24 НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване на наказателното производство, позовавайки се на изложените в него аргументи и съображения.

Възразява срещу увеличаването на наказанието на осъдения М. с една година „лишаване от свобода“, като счита, че това е неоснователно и неправилно обосновано с аргументи за висока степен на обществена опасност на осъдения, неподкрепена с доказателства. Адвокат М. акцентира върху обстоятелството, че осъденият се е завърнал доброволно в Република България, въпреки че е пребивавал в Република Турция, където е било образувано наказателно производство и където е имал възможност да остане, предвид липсата на механизъм за задължително предаване, тъй като Турция не е държава – членка на Европейския съюз. Счита, че наказанието, наложено без увеличението по чл. 24 от НК, е справедливо и съответства на поведението на осъдения. В допълнение адвокатът обръща внимание на здравословното състояние на осъдения, който страда от множествена склероза – хронично заболяване, изискващо непрекъснато лечение, специализирани прегледи и изследвания, което не може да бъде адекватно осигурено при условията на изтърпяване на наказанието. Посочва, че налагането на допълнителна една година „лишаване от свобода“ би имало неблагоприятни последици както за здравето му, така и за неговото семейство.

Осъденият М. Б. М. в лична защита заявява, че поддържа изцяло становището на своя защитник и моли за отмяна приложението на чл. 24 от НК.

Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас намира искането за възобновяване на наказателното производство за неоснователно и пледира то да бъде оставено без уважение. Посочва, че Окръжен съд – Бургас е извършил правилна и задълбочена преценка относно необходимостта от прилагане на чл. 24 НК, като е обосновал увеличаването на наложеното 2 наказание с високата степен на обществена опасност на осъдения М..

Прокурорът се аргументира с наличието на 16 предходни осъждания, започнали още в непълнолетна възраст, както и с обстоятелството, че при прилагане на института на условното предсрочно освобождаване, осъденият е извършил ново престъпление, което е наложило привеждане в изпълнение на неизтърпяната част от предходната присъда. Подчертава се, че престъпленията, включени в съвкупността, са извършени в условията на опасен рецидив, като по две от тях са наложени ефективни наказания „лишаване от свобода“ в размер на по три години. Посочва се, че осъденият не е проявил признаци на поправяне и не е демонстрирал воля за спазване на закона, поради което приложението на чл. 24 НК е правилно и обосновано. По отношение на възраженията, свързани със здравословното състояние на осъдения, прокурорът отбелязва, че същото е било налице и към момента на извършване на инкриминираните деяния и не следва да бъде възприемано като основание, обуславящо възобновяване на производството.

Апелативен съд - Бургас, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. То изхожда от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК – осъдено лице, спрямо което е извършено групиране на наложени му наказания и е депозирано в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК от влизане в сила на акта, с който е финализирано производството по делото, чието възобновяване се претендира. Искането е депозирано на 10.10.2024 г., а с решение № 168/02.07.2024 г. по ВЧНД № 1463/2023 г. на Окръжен съд – Бургас е потвърдено определение № 2139/28.09.2023 г. по ЧНД № 3375/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас. Този акт не подлежи на касационен контрол.

Разгледано по същество, искането на осъдения М. Б. М., подадено чрез защитника му адвокат Д. М., е неоснователно.

С определение № 2139/28.09.2023 г., постановено по ЧНД № 3375/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, в производство по реда на чл.

306, ал. 1, т. 1 от НПК, са били групирани наложените на осъдения М. Б. М. наказания по влезли в сила осъдителни съдебни актове (присъди и споразумения) по НОХД № 748/2020 г., НОХД № 1848/2018 г. и НОХД № 5583/2019 г. на Районен съд – Бургас, както и по НОХД № 883/2020 г. на Окръжен съд – Бургас. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, му е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на три години „лишаване от свобода“, което е било увеличено с една година на основание чл.

24 от НК, до общ размер от четири години „лишаване от свобода“.

Постановено е така определеното и увеличено наказание да бъде изтърпяно 3 при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 25, ал. 2 НК, от така определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години е приспадната изтърпяната от М. част от наказанието по всяка една от присъдите, включени в съвкупността. На основание чл. 59 НК е приспаднато времето, през което М. е бил задържан по реда на ЗМВР или НПК (вкл. по чл.

64, ал. 2 от НПК), или е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“, във връзка с деянията, предмет на всяко от осъжданията. Постановено е приведената в изпълнение на основание чл. 70, ал. 7 от НПК неизтърпяна част от наложеното по НОХД № 668/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 (единадесет) месеца и 20 (двадесет) дни да се изтърпи отделно, при първоначален „строг“ режим, като на основание чл. 25, ал. 2 НК при изпълнението следва да се приспадне изтърпяната част от това наказание.

С решение № 168/02.07.2024 г., постановено по ВЧНД № 1463/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, въззивният съд е потвърдил атакуваното определение № 2139/28.09.2023 г. по ЧНД № 3375/2023 г.

Предмет на групиране в производството пред Районен съд – Бургас по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК са били наказанията по влезли в сила съдебни актове, постановени по горепосочените НОХ дела. В искането на защитника на осъдения М. не се релевират възражения относно правилността на самото кумулиране. Единственото оплакване, изводимо от съдържанието на искането за възобновяване, касае приложението на чл. 24 от НК.

Следва да се подчертае, че предвид извънредния характер на производството по възобновяване и обстоятелството, че подаденото искане определя предмета на разглеждане и поставя неговите рамки, апелативният съд е сезиран да контролира законосъобразността на атакувания съдебен акт в частта относно увеличения размер на определеното общо наказание.

Достатъчно е само да се отбележи, че групирането на наказанията, наложени п о НОХД № 748/2020 г. на Районен съд – Бургас, НОХД № 1848/2018 г. на Районен съд – Бургас, НОХД № 5583/2019 г. на Районен съд - Бургас и НОХД № 883/2020 г. на Окръжен съд – Бургас е извършено правилно и законосъобразно – при наличие на предпоставките на чл. 25, ал. 1 , вр. чл. 23, ал. 1 от НК по отношение на посочените четири отделни осъждания на М. М..

За да увеличи на основание чл. 24 от НК общото наказание от три години „лишаване от свобода“, определено по реда чл. 25, ал. 1 , вр. чл. 23, ал.

1 от НК с една година, въззивният съд е изложил конкретни и убедителни самостоятелни съображения, като е възприел виждането на първата инстанция относно необходимостта от приложението на чл. 24 от НК.

Апелативният съд намира за правилни изводите на решаващите 4 съдилища за това, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 24 от НК. Действително, касае се за възможност в тази насока, но преценката за реализирането й е обвързана от съобразяването на цялостната престъпна дейност на осъдения – брой и тежест на предходните деяния, конкретен времеви отрязък на извършването им, както и вече налаганите спрямо него наказания и направената на тази основа прогноза за постигане целите на наказанието.

В процесния случай увеличаването на общото наказание до размера от четири години лишаване от свобода е законосъобразно. Същото е направено след преценка на цялостната престъпна дейност на осъдения и обществената му опасност, и с оглед постигане на целите по чл. 36 от НК.

Обстоятелствата от значение за определяне на общото най-тежко наказание и приложението на чл. 24 от НК са правилно оценени. Съобразени са изискванията на материалния закон и задължителната съдебна практика, установена с ППВС № 4 от 28.06.1965 г. по н. д. № 2/65 г . Редовните съдебни инстанции правилно са преценили в тяхната съвкупност многобройните осъждания на М. (общо 16 влезли в сила осъдителни съдебни акта), характера на престъпленията, включени в съвкупността, а именно – извършени от М. в условията на опасен рецидив четири квалифицирани кражби и грабеж. Тези престъпления М. е извършил в сравнително кратък период от време – от около година и три месеца - от 24.07.2017 г. до 10.10.2018 г. Същевременно данните от справката за съдимост на М. сочат, че преди да извърши четирите престъпления, включени в съвкупността, осъденият е извършил и множество други престъпления (включително още от непълнолетна възраст), за които е бил наказан и ефективно е изтърпял множество наказания „лишаване от свобода“ за различни периоди без очевидно да е постигнат какъвто и да е поправителен ефект. В потвърждение на този извод е и обстоятелството, че осъденият М. веднъж е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатък от наложено наказание, но вместо да се поправи - той е продължил с престъпната си деятелност, което е наложило този остатък да бъде преведен в изпълнение. Тези данни преценени в тяхната съвкупност разкриват високата степен на обществена опасност както на деянията, така и на дееца и свидетелстват за трайно утвърдени престъпни навици. Именно необходимостта от определяне на справедливо и съответно на целите по чл. 36 от НК общо наказание е наложила и завишаване на последното с оглед на изложените вече съображения.