Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21808 от 02.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51553/2024
Вид
Решение № 21808
Подписан
02.12.2024
Състав
ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 21808 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110151553 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

02.12.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 51553/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от И. В. С. срещу „НКИЗ“ ЕАД, като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало въз основа на Трудов договор № ЧР-II-169/10.11.2023 г. за длъжността „Експерт, инженеринг“, който бил със срок за изпитване, а в последствие бил трансформиран в безсрочен трудово договор. Излага подробно обстоятелства от фактическа страна за промяна на органните представители и управлението на дружеството, като новия изпълнителен директор бил поставил под въпрос трансформацията на трудовото правоотношение в безсрочно, като на 19.06.2024 г. на ищцата било връчено искане за обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ във връзка с нарушение на трудовата дисциплина при подписването на анекса към трудовия договор. Поддържа, че след обясненията, тъй като нямало причина за налагането на дисциплинарно наказание на 1

01.07.2024 г. едновременно били връчени предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като към момента на уволнението не й било връчено копие от новата длъжностна характеристика, а само и била предоставена за запознаване. Навежда доводи, че в много по-късен момент е предоставена длъжностна характеристика за длъжността „Инженер, ВиК пречистване“, която длъжност се различавала от заеманата от ищцата към момента на уволнението. Твърди, че в случая работодателят е упражнил правото си превратно, поради което била налице злоупотреба с право, тъй като липсвало друго основание за уволнение. Обосновава предпоставките за наличието на приложеното от ответника уволнително основание, като сочи, че същите не били налице. Поддържа, че уволнителната заповед е немотивирана, тъй като трябвало да се посочат образованието и/или квалификацията, които липсват с оглед проверката на тези факти от съда. На следващо място сочи, че няма данни за изменение на длъжностната характеристика преди уволнението, а освен това липсата на обективни причини за промяна на изискваният за образование и квалификация също били форма на злоупотреба с право.

Развива съображения, че новата длъжностна характеристика не е била надлежно връчена преди уволнението, а последващо връчената длъжностна характеристика касаела длъжност различна от заеманата, което обосновавало приложението на различно уволнително основание, като прави обосновка, че същите не можели да се съчетават. Навежда доводи, че промяната на длъжността едностранно от работодателя касаело едностранна промяна на трудовото правоотношение, което било забранено от закона. Поддържа, че последното брутно трудово възнаграждение за отработен месец, предхождащ месеца на уволнението е в размер на 2600,00 лева. Твърди, че с оглед незаконното уволнение се дължало обезщетение за оставане без работа в размер на 15600,00 лева за периода от 01.07.2024 г. до 01.01.2025 г.

Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, както и да бъде възстановена на заеманата длъжност преди това, както и ответника да бъде осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като претенциите се оспорват. Твърди, че действително от 10.11.2023 г., страните се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор за неопределено време с изпитателен срок от шест месеца. Сочи, че с допълнителното споразумение от 26.04.2024 г., страните не са изменили по никакъв начин трудовото правоотношение, като трудовото правоотношение така или иначе било за неопределен период от време. Поддържа, че ищецът правел внушения във връзка с исканите обяснения по чл. 193 КТ, като същите били в дискреция на работодателя, който в случая не бил предприел последващи действия. Навежда доводи, че преди връчването на предизвестието е била връчена длъжностна характеристика за длъжността „Инженер, ВиК пречистване“, като ищецът не разполагал с необходимото образование и професионална квалификация за същата. Навежда доводи, че щатното разписание е било надлежни променено и актуално към 01.07.2024 г. и е утвърдено от новия Изпълнителен директор, за което било взето надлежно решение на Съвета на директорите на ответното дружество, проведено на 20.06.2024 г., с което било утвърдена нова организационно-управленска структура, което аргументира подробно. Прави извод за законосъобразност на уволнението. Излага съображения за неоснователност на иска по чл.

225, ал. 1 КТ, като сочи, че ищецът не бил доказал предпоставките на претенцията, за които сочи подробна аргументация. Изрично сочи, че в случая не било установено наличието на пряка-причинно следствена връзка между уволнението и оставането без работа. Поддържа, че не е налице злоупотреба с право, тъй като в работодателят по негова преценка, с оглед спецификите на работата и дейността на предприятието можел да изготвя и променя щатното разписание, както и да определя изискванията за определянето на образование и квалификация за съответните длъжности по това щатно разписание. Сочи, че тази преценка на работодателя била по целесъобразност и не подлежала на съдебен контрол. Навежда 2 доводи, че в случая изпълнителния директор е изпълнила правомощията си, включително с оглед договора за управление, поради което не била налице злоупотреба с право. Твърди, че с оглед доводите за злоупотреба с право именно ищеца следвало да посочи ясно и точно обстоятелствата от които извежда наличието на злоупотребата с право и да ги установи, като в случая нито били налице ясно посочени основания, нито били представени надлежни доказателства за тяхното установяване. Поддържа, че фактическият състав на процесното уволнително основание не изисквал работодателят да връчи на работника или служителя уведомление или длъжностна характеристика за въведената промяна. Инвокира доводи, че заповедта е надлежно мотивирана, тъй като било достатъчно да се посочи само правното основание, когато последната не предполагала фактически основания, или ако от съдържанието и следва несъмнен извод за уволнителното основание. Сочи, че за работника или служителя същественото било да разбера фактите от обективната действителност, които водят до прекратяването на трудовото правоотношение. Излага съображения, че в случая обективната причина за прекратяването на трудовото правоотношение е изискването за наличието на образователно-квалификационна степен „Магистър-инженер“, за което служителят бил запознат преди връчването на предизвестието за прекратяването на трудовото правоотношение. Навежда доводи, че в самото предизвестие на ищеца е даден срок за представянето на необходими документи, които да докажат наличието на образование и професионална квалификация, като ищеца неформално бил потвърдил, че не може да ги представи, тъй като не притежавал такива, което било довело до издаването на уволнителната заповед. Сочи, че работника или служителя е бил напълно наясно въз основа на кой фактически състав по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ се прекратява трудовото правоотношение.

Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

I. От фактическа страна.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че: 1) страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало въз основа на Трудов договор № ЧР-II169/10.11.2023 г. за длъжността „Експерт, инженеринг“; 2) със Заповед от 01.07.2024 г., трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; 3) последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ месеца на уволнението е било в размер на 2600,00 лева.

Обявените по делото за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.

От Предизвестие с № ВД-0291/01.07.2024 г. се установява, че ищецата е уведомена, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – когато служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняване на работа, е предизвестена, че след изтичането на законовия 30-дневен срок, се прекратява трудовото правоотношение на посоченото основание, ако до 15:00 ч. на 01.07.2024 г. не са представени документи, доказващи наличието на необходимото образование или професионална квалификация.

Представена е Заповед за прекратяване от 01.07.2024 г., като се изяснява, че трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради липса на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, считано от 02.07.2024 г.

Приложено е писмо от ищеца с изх. № 0453/27.08.2024 г. до ищцата, като със същото е приложена длъжностна характеристика за длъжност „Инженер, ВиК пречистване“.

Представена от длъжностна характеристика за длъжността „Експерт, инженеринг“ (л.

3

18-20 в кориците на делото).

От протокол-извлечение от Протокол № 3/20.06.2024 г. на „НКИЗ“ ЕАД се установява, че по т. 4. 3. е взето решение, че 1 щатна длъжност „Инженер“ се запазва и пет щатни длъжности „Експерт инженеринг“ се трансформират в длъжността „Инженер“ с минимални изисквания за заемане на длъжността: Висше образование, Магистър, инженер по технически науки, съотносими с дейността на дружеството или общо „Инженер“ – 6 щатни длъжности.

Приложена е Заповед № НКИЗ-0240/26.06.2024 г., като се установява, че изпълнителния директор на ответника е утвърдил ново щатно разписание, като изрично в т.

4. 3. от заповедта е посочено, че са налице 6 щатни броя за длъжността „Инженер“. Като към заповедта е представено и утвърденото длъжностно разписание (л. 57-58 в кориците на делото), от което се изяснява, че са утвърдени по 1 щатна бройка за длъжността „Инженер“, при различни изисквания, но със същият общ брои – 6 бр.

Представен и неоспорен е непълен препис от трудовата книжка на И. Т, Серия Г, № 230302, като се установява, че последното записване е на стр. 20-21 и е извършено от ответника, като е посочено, че трудовото правоотношение е прекратено на 02.07.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, при основно трудово възнаграждение от 2600,00 лева.

Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има доказателствено значение по смисъла на чл. 179 ГПК за фактите отразени в нея – арг. чл. 347 КТ. Тоест, като официален удостоверителен документ трудовата книжка се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и съдът е длъжен, при липса на обратно доказване (което по правило е пълно и главно), да приеме отразените обстоятелства в документа за осъществили се в обективната действителност. Необходимо е да се посочи за пълнота, че в случая макар трудовата книжка да не е представена в цялост или в о. с. з. за констатация по реда на чл. 183 ГПК, то в случая същата при оценката на документа, съобразно чл. 178, ал. 1 ГПК, следва да се цени, доколкото не е налице изрично оспорване от ответника, както и от факта, че отразеното се подкрепя и от останалите доказателства по делото, в т. ч. и обявените за безспорни обстоятелства между страните.