Решение № 159 от 05.05.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Дупница, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Алексиева при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно наказателно дело № 20231510200319 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0332-000020 от 15.02.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Рила, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на И. М. Д. с постоянен адрес: гр. ***, ***, с ЕГН ********** са наложени административни наказания ,,глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли за присъждане на такова в минимален размер в случай, че съдът приеме жалбата за основателна и се претендират от жалбоподателя.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 14.12.2022 г. в 10:00 ч. в с. Бараково, общ. Кочериново по ул. ,,Христо Ботев“ № 2 с посока на движение от ПП 1 Е79 към град Кочериново И. М. Д. управлявал товарен автомобил ,,***“ с рег. № Е3664ВК. Водачът бил спрян за проверка от Л. А. – мл. инспектор при ОДМВР Кюстендил, РУ Рила, Л. Г. и В. П. – служители на въззиваемата страна, при която било установено, че автомобилът който управлява е собственост на *** от гр. *** и 1 превозното средство е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 03.08.2022 г., което било установено след справка с оперативен дежурен.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение серия GA № 777452 от 14.12.2022 г. от Л. А. в присъствието на свидетелите Л. Г. и В. П., в който като нарушена правна норма е посочен чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С мотивирана резолюция от 15.12.2022 г.

Началник група в ОДМВР Кюстендил е прекратил административнонаказателното производство по съставения АУАН и изпратил същия на РП Кюстендил, ТО Дупница за образуване на ДП за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление от 03.02.2023 г. прокурор при РП Кюстендил, ТО Дупница е отказал да образува досъдебно производство по преписка вх. № 258/2023 г. и прекратил същата, като постановил препис от постановлението ведно с преписката да се изпрати на Началника на РУ на МВР гр. Рила за налагане на административно наказание. Издадено е наказателно постановление въз основа на постановлението за отказ от образуване на ДП № 332000-353/08.02.2023 г., с което жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Свидетелят А. при разпита си заявява, че няма спомен за конкретния случай.

Разяснява процедурата при спиране на водача, като проверката се извършва чрез оперативен дежурен, който дава информация дали автомобилът е с прекратена регистрация. Свидетелят П. при разпита си заявява, че няма спомен за този случай, Свидетел е по акта и по установяване на нарушението.

Представени са по делото като доказателство справка за собственост на процесния автомобил, видно от която същият е собственост на *** от гр. ***. Безспорен е и факта, че автомобилът е с прекратена регистрация – без гражданска отговорност – чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, на 03.08.2022 г. в 04:39 ч.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Актът за установяване на нарушението е съставен от св. Л. А. – мл. инспектор при РУ Рила, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Рила, оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, т.е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.

34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, което обаче в случая не е сторено.

Съдът намира, че в материалите по административнонаказателната преписка /АНП/ не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По делото липсват каквито и да е било данни, че Информационния център към Гаранционния фонд е 2 изпълнил задължението си по чл. 574, ал. 10 от Кодекса на застраховането и е уведомил собственика на автомобила /***/, че срокът на сключения от него застрахователен договор е бил изтекъл, както и че Сектор КАТ при ОД на МВР *** е изпълнил задължението си по чл.

143, ал. 10 от ЗДвП и е уведомил собственика на автомобила за прекратената регистрация, поради което собственикът на автомобила *** не е знаел, че регистрацията на процесния автомобил е била прекратена, а още повече – И. Д., който е ползвал автомобила, не е знаел, че към момента на проверката регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена служебно на основание чл. 143, т. 10 от ЗДвП. В случая не следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. За да се приеме, че съставения АУАН има доказателствена сила, следва установените в него факти да се потвърждават от приложените доказателства, докато в случая това не е така. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че Информационния център към Гаранционния фонд е изпълнил задълженията си по чл. 574, ал. 11 от КЗ за уведомяване на собственика на превозното средство за това, че сключения застрахователен договор е бил прекратен, нито пък са представени доказателства, че Сектор КАТ при ОД на МВР *** е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и е уведомил собственика на автомобила за прекратената регистрация съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда з предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. По делото не е спорно, че процесното МПС е било служебно дерегистрирано на 03.08.2022 г. поради несключване на нов застрахователен договор от собственика на автомобила – ***. По делото не се събраха каквито и да било доказателства, че Гаранционния фонд е бил уведомил собственика на автомобила за дерегистрацията на автомобила по служебен ред съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 11 от КЗ, както и че Сектор КАТ при ОД на МВР *** е бил уведомил собственика на автомобила *** за дерегистрацията на автомобила по служебен ред съобразно изискването на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за да се приеме, че същият е бил информиран за това обстоятелство към 14.12.2022 г. - момента, в който жалбоподателят И.

Д. е управлявал процесния автомобил и е бил спрян за проверка. Поради което няма как да се приеме, че от субективна страна Д. е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На същия няма как да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото автомобилът е бил с регистрационни табели, а собственикът на автомобила – *** не е бил уведомен по надлежния ред за служебно прекратената по реда на чл. 140, ал. 10 от ЗДвП регистрация на автомобила. В настоящия случай жалбоподателят не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключена и действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор. Той е санкциониран за това, че управлявал автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила като последица от липса на валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да 3 уведоми собственика - чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение, още повече пък – ползвателят, който при налични регистрационни табели, поставени на съответните места на автомобила, би могъл да знае за прекратената регистрация на автомобила от собственика, ако последния е бил надлежно уведомен.

Съгласно задължителните указания на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. постановено по Тълкувателно дело № 3/2022 г. на Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, ,,Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“, а съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ: ,,Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.“ В случая, след като по делото не се установи, че собственикът на процесното МПС е бил уведомен, че регистрацията на автомобила му е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал.

10 от ЗДвП, то водачът на автомобила – жалбоподателят Д. не следва да бъде наказван с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание.

Предвид гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 400.00 лева от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, респ. с оглед представения договор за правна защита и съдействие. На основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес до 1000 лв. е 400 лв. Претендираните разноски са именно в този размер, поради което искането на въззиваемата страна за прекомерност и намаляване на същото, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

Предвид горното съдът приема, че следва да осъди ОД на МВР Кюстендил, да заплати на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на жалбоподателя сумата от 400.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0332-000020 от 15.02.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Рила, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на И. М. Д. с постоянен адрес: гр. ***, ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания ,,глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Кюстендил да заплати на И. М. Д. с постоянен адрес: гр.

***, ***, с ЕГН ********** сумата в размер на 400 (четиристотин) лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Кюстендил, в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.