Решение № 2741 от 04.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2741 гр. Бургас, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. С. при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Димитър П. С. Гражданско дело № 20252120105373 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от А. Г. С. с ЕГН **********, с адрес ***, черз адв. П. В. - П., против „Обединена българска банка“ АД, ЕИК ***, с адрес ***.

В исковата молба се твърди, че ищецът има открита разплащателна сметка в ответната банка, съгласно договор, сключен с нея. По посочената сметка постъпвали суми, представляващи обезщетение за временна неработоспособност. Диагностициран е с тежко онкологично заболяване, което наложило излизането му в отпуск поради временна неработоспособност и провеждане на интензивно лечение. Междувременно, във връзка с негови публични задължения, било образувано изп.д.№*** г. по описа на НАП – Бургас. По повод на опит да изтегли пари, разбрал, че по това дело било изготвено постановление за налагане на запор на банкова сметка към „Обединена българска банка“ АД. Същото било изпратено на банката и той бил наложен. Уведомил банката и публичния изпълнител, че възразява на задържането и блокирането на възможността да ползва сумите, постъпили по сметката, които представлявали именно обезщетения и които били несеквестируеми по силата на чл.114а от КСО.

Било изпратено възражение, по повод на което постъпил отговор, че запорираните клиентски сметки оставали блокирани до изплащане/отмяна на съответния запор. Твърди се, че до днешна дата не било възможно 1 получаването на сумите, налични по посочената банкова сметка с ответното дружество, като банката се явявала длъжник по отношение на въпросните парични средства и не изпълнявала свое задължение по сключения с нея договор за разплащателна сметка, като титулярят на сметката не можел да ползва парите си.

С тези доводи се предявяват искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6854, 82 лв., представляваща постъпили суми по банкова сметка с IBAN *** с титуляр А. Г. С. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2025 г. до окончателното й плащане, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 176, 98 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2025 г. до 18.07.2025 г. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Обединена българска банка“ АД, ЕИК ***, с адрес ***, с който се изразява становище за недоказаност и неоснователност на исковата претенция.

Изразява становище в насока нередовността на исковата молба.

Не оспорва, че между страните е налице облигационно правоотношение, произтичащи от сключения договор за банкова сметка, на основание на който е открита банкова сметка с IBAN ***, както и че върху вземанията по тази банкова сметка, със запорно съобщение с изх. №*** г. на основание чл.202, ал.1/ал.7 от ДОПК бил наложен запор от публичен изпълнител при НАП, гр.

Бургас.

Следвало да се отбележи, че ищецът е титуляр на разплащателна сметка, по която можело да постъпват суми от различни лица и с различно основание.

Банката била трето на наложения запор лице, като тя трябвало да не допуска разпореждане в нарушение на наложения запор. В отговора си до ищеца, Банката е заявила, че той е следвало да посети удобен за него клон, където да заяви своето искане за теглене и да се разпореди със сумите, които били несеквестируеми след като се извърши проверка на постъпилите суми и условията на запора.

Сочи, че от представените по делото доказателства, не се установявало ищецът да е поискал плащане на сумите, предмет на исковата му претенция.

Искането за вдигане на запора му, отправено до банката, било неоснователно, защото той се вдигал от органа, който го е наложил. Отбелязва се, че банката не е дала повод за настоящото дело, тъй като не е отказвала плащане на ищеца на сумите, които били несеквестируеми по сметката. Не било отправено искане от негова страна за разпореждане със сумата, предмет на претенцията му. Отделно, посочва, че наличната сума по разплащателната сметка на ищеца, била в размер на 5215, 45 лв. и това се установявало от движението по сметката за релевантния период, която прилагали като доказателство по делото. Счита, че претенцията за мораторна лихва е неоснователна.

Претенцията предполагала изпадането на длъжника в забава, което не се 2 установявало от доказателствата и обстоятелствата, изложени в исковата молба. Претенцията била необоснована, като излага доводи в тази насока.

Моли за отхвърляне на така предявените искове. Представя писмени доказателства. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено експертно решение на ТЕЛК от 12.11.2024 г., от което е видно, че е налице 100% ВСУ, като водеща диагноза е посочена „последици от мозъчносъдова болест“.

Представено е възражение от А. Г. С. до „Обединена Българска Банка“, Централно управление, ведно от която ищецът моли ответната банка да бъде заличено блокирането на сумите, постъпващи по банкова сметка с IBAN *** с титуляр А. Г. С. с ЕГН **********, предвид на това, че постъпващите по нея суми са обезщетение за неработоспособност, като е представил и болничен лист.

Представен е отговор от „Обединена Българска Банка“ АД относно жалба с вх.№8443/04.06.2025 г., видно от която банката е уведомила ищеца, че сметките се блокират до размера на посоченото в запорното съобщение задължение и биват отблокирани при поискване от титуляра, в случай че след извършен анализ на движението се потвърди наличие на несеквестируеми суми. Поради обстоятелството, че няма техническа причина по банковите сметки да постъпват средства с различен произход, запорираните клиентски сметки оставали блокирани до изплащане/отмяна от съответния автор.

По делото е представено запорно съобщение на основание чл.202, ал.1 от ДОПК до „Обединена Българска Банка“ АД, издадено от публичен изпълнител към ТД на НАП, гр. Бургас, видно от което е наложен запор върху банковата сметка на А. Г. С. с ЕГН ********** до размера на сумата от 26318, 99 лв. Посочено е, че на основание чл.213, ал.1, т.3 и 5 и ал.2 от ДОПК не се запорират суми в размер до 250 лв. за всеки член на семейството, трудово възнаграждение, обезщетения по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията – в общ размер до минималната работна заплата месечно и петдесет на сто от трудовото възнаграждение за разликата между средната брутна месечна работна заплата, определена общо за икономическите дейности по предходното тримесечие, както и обезщетения по социално осигуряване, включително за безработица, социални помощи, предоставени от държавния или общинския бюджет и т.н.

По делото е налице уведомление с изх. №002625/14.04.2025 г. от „Обединена Българска Банка“ АД до НАП – ТД Бургас, с което банката уведомява НАП, че ще изпълнява запорното разпореждане, както и е отбелязано, че по сметките на длъжника няма секвестируема наличност.

Представено е от „Обединена Българска Банка“ АД извлечение от банковата сметка с IBAN *** с титуляр А. Г. С. с ЕГН ********** за периода от 04.03.2025 г. до 30.06.2025 г.

3

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на договор за разплащателна сметка с ответника, във връзка с който е открита сметка с IBAN ***, наличност на посочените в исковата молба суми по платежната сметка, които да са несеквестируеми, както и отправено нареждане до ответната банка за теглене на средствата. При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или другите факти и обстоятелства, на които основава възраженията си.

Съдът намира за установено, че между страните е налице възникнало облигационно правоотношение по повод на договор за разплащателна сметка с ответника, във връзка с който е открита сметка с IBAN ***. Това е така с оглед обстоятелството, че от представените по делото доказателства се установява сключването на такъв договор, макар и липсата на представен писмено подписан такъв между страните. Следва да се има предвид и че между страните е налице липса на спор относно това обстоятелство.

Съгласно чл.6, ал.5, т.1 от Наредба №3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, платежните сметки, водени от банки могат да бъдат разплащателни сметки – за съхранение на пари, платими на виждане без срок за предизвестие от титуляря до банката, и за изпълнение на платежни операции по внасяне, прехвърляне и теглене на средства. В ЗПУПС е дадена легална дефиниция на понятието „платежна сметка“, а именно такава, водена на името на един или повече ползватели на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции. Платежната сметка при финансова институция се открива по силата на рамков договор, сключен между доставчика на платежни услуги и ползвателя на такива /чл.59, ал.1 и сл. от ЗПУПС/. От изложеното следва, че при договора за разплащателна сметка банката открива сметка на едно лице, чрез която срещу възнаграждение, да извършва по негово нареждане плащания в рамките на наличната сума. Този договор съдържа в себе си елементите на договор за паричен влог и на договор за поръчка. При него задълженията на банката са да изпълнява нарежданията на титуляра на сметката. Така установената възмездност сочи, че по този договор банката не извършва разплащанията точно с предоставените й от клиента парични средства, а с налични такива.

Следва да се има предвид, че както и при договора за банков влог, не би могло да се отрече и тук основното право на ползвателя на платежна услуга да поиска връщане на сумите, които същият е вложил като наличност в рамките на откритата разплащателна сметка /арг. от чл.420 от ТЗ/. Тук се има предвид не връщане на същите парични знаци, които той е вложил при откриване на разплащателната сметка, а връщане на същият размер на паричната сума, която банката съхранява като наличност на името на титуляра на разплащателната сметка, тоест ползвателят на платежни услуги е носител на вземане спрямо доставчика на такива услуги за сумата, която е налична /тоест 4 за която е налице положително салдо/ по откритата и поддържана разплащателна сметка /арг. и от Решение № 60300 от 23.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 599/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 122 от 22.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1040/2023 г., I т. о., ТК/.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че наличността по разплащателната сметка на ответника към 30.06.2025 г., тоест вземането което същият има към ответната банка е в размер на 5215, 45 лв. В същото време върху посочената разплащателна сметка е бил наложен запор от публичен изпълнител, като обаче е от значение това, че запорът не се разпростира върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО, вкл. и такива наложени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс както и не могат да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 /чл.114а, ал.1 от КСО/.

От представените по делото доказателства се установява, че сумите, които са били налични по разплащателната сметка на ищеца са били такива, представляващи обезщетение за нерабоспособност по КСО, поради което и същите се явяват несеквестируеми, като наложеният запор не се разпростира по отношение на тях. Както е посочено и в мотивите на т.13 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 21.05.2015 г. на ОСГТК, ако социалните плащания /вкл. и тези за обезщетения и помощи по КСО/ постъпват по банкова сметка, по която постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите (секвестируеми) постъпления.

Разпечатката съдържа 36 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96bf7ab1-7ead-4280-aead-79de48757c95