Разпореждане № 39234 от 13.12.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 39234 гр. София, 13.12.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВА като разгледа докладваното от ВА Частно гражданско дело №

20211110130772 по описа за 2021 година

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. София, 13.12.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВА като разгледа докладваното от съдия ВА ч. гр. д. № 30772/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 414а ГПК.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ...................... ООД срещу ................. ЕООД.

Съдът е разпоредил, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2021 по ч. гр. д. № 30772/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

В срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от длъжника с твърдения за плащане на задължението. Към възражението са представени писмени доказателства – представено платежно нареждане за плащане на претендираната сума.

В срока по чл. 414а, ал. 3 и ал. 4 ГПК е подадено становище от заявителя, като последният е посочил, че сумите по заповедта за изцяло платени, като са останали незаплатени разноски и мораторна лихва от момента на заявлението до момента на плащането.

От Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2021 по ч. гр. д. № 30772/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав се установява, че същата е издадена за следните вземания: сумата от 3720,00 лева, представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга от България до Германия с ППС, рег. № ................ по договор от 03.11.2020 г., както и сумата от 1680,00 лева, представляваща възнаграждение за 1 извършена транспортна услуга от България до Германия с ППС, рег. № СВ .................. ЕХ по договор от 30.09.2020 г., както и сумата от 2280,00 лева, редставляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга от България до Германия с ППС, рег. № М .................... ЕЕ по договор от 22.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от 31.05.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 819,60 лева, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

От 2 бр. платежно нареждане се установява, че длъжникът е заплатил сумата от 3360,00 лева и сумата от 3720,00 лева.

С оглед на горното, съдът счита, че вземането за което е издадена заповедта за изпълнение е погасено чрез извършеното плащане.

Предметът на настоящото производство е обусловен от правилото на чл. 414а, ал. 4, изр. 2 ГПК, че ако становището на заявителя е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Доколкото, ако съдът констатира, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, следва да се произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.

Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. чл.

416 ГПК.

Разпоредбата на чл. 414а ГПК е проявление на посочената цел – да се провери дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срока за доброволно изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно креансата посочена в заповедта за изпълнение, същият удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на вземането си. В тази хипотеза е безпредметно да се води исков процес, като заповедта за изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила. За кредитора липсва правен интерес от предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на претендираното вземане, което обуславя наличието на правен спор. Другата хипотеза, когато длъжникът е платил, но производството не приключва веднага касае разрешаването на материалноправния спор за отговорността за разноските. В случая нито една от посочените хипотези не е налице, а страните се изразили становище, че всичко претендирани вземания са погасени чрез плащане, за което по делото са представени писмени доказателствени средства. Следователно с изтичането на срока за становище на заявителят, заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което и съдът следва да уважи подаденото възражение по чл. 414а ГПК.

Необходимо е да се изясни, че доколкото вземанията за главница са удовлетворени изцяло, макар и заповедта за изпълнение да е влязла в сила и да представлява изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1 ГПК), в същата не е налице годно изпълняемо право, за което да бъде издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение трябва да бъде отхвърлено.

По отношение на сторените деловодни разноски и дължимата мораторна лихва, като законна последица, настоящият съдебен състав намира, че следва да се приложи mutatis mutandis хипотезата на т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК , според което „Ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, 2 като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. След изтичане на този срок, ако искът за установяване на вземането не бъде предявен, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, включително в частта за разноските. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.

407 ГПК. Ако заповедта за изпълнение е обжалвана от длъжника по чл. 413, ал. 1 ГПК, изпълнителен лист не се издава до влизането й в сила. Ако заповедта за изпълнение е по чл.

417 ГПК и е издаден изпълнителен лист за разноските, кредиторът следва да уведоми в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК съда в заповедното производство за извършеното плащане на вземането, като заповедта за изпълнение не се обезсилва в частта за разноските.“. В случая, съответното приложение е необходимо с оглед обективното законодателно изменение с въвеждането на възражението по чл. 414а ГПК, което обаче не обезсмисля постановките на посоченото тълкувателно решение. Следователно, доколкото е налице искане за издаване на изпълнителен лист за разноските в настоящото производство, а липсват доказателства за тяхното плащане, то такъв следва да бъде издаден.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

РАЗПОРЕДИ:

ПРИЕМА възражение по чл. 414а ГПК с вх. № 82395/05.11.2021 г. от .................

ЕООД, ЕИК: .................. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2021 по ч. гр. д. № 30772/2021 г. по описа на СРС, I I Г. О., 156-ти състав в частта за сумата от 3720,00 лева, представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга от България до Германия с ППС, рег. № ................ по договор от 03.11.2020 г., както и сумата от 1680,00 лева, представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга от България до Германия с ППС, рег. № СВ .................. ЕХ по договор от 30.09.2020 г., както и сумата от 2280,00 лева, представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга от България до Германия с ППС, рег. № М .................... ЕЕ по договор от 22.10.2020 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ...................... ЕООД, ЕИК: .................... въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2021 по ч. гр. д. № 30772/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за сумата от 3720,00 лева, представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга от България до Германия с ППС, рег. № ................ по договор от 03.11.2020 г., както и сумата от 1680,00 лева, представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга от България до Германия с ППС, рег. № СВ .................. ЕХ по договор от 30.09.2020 г., както и сумата от 2280,00 лева, представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга от България до Германия с ППС, рег. № М .................... ЕЕ по договор от 22.10.2020 г.

ДА СЕ издадена изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2021 по ч. гр. д. № 30772/2021 г. по описа на СРС, II Г.

О., 156-ти състав в частта за разноските, както и в за мораторна лихва за периода 31.05.2021 г. до 11.06.2021 г. върху главница в размер на 7080,00 лева.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е оставено без уважение, съответно е уважено искането за издаване на изпълнителен лист, с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение, а в останала си част е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се връчи на страните!

3

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4