Решение № 776 от 15.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Кюстендил, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20251520100994 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. С., район „В.“, пл. „Св. Н.“ №*, срещу „Рея Уест“ ЕООД, ЕИК 205789904, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Евл. Ч.“ №**, вх. *, ет. *, ап. *, К.

В. И., ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. „Вл. пл.“ №*, и Е. Д. И., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „М.“ №**, вх. *, ет. *, ап. *.

С исковата молба са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за връщане на суми, получени на основание, което впоследствие е отпаднало, както и акцесорни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.

Ищецът твърди, че е бил кредитор на „Феникс - Дупница“ ООД, К. В. И. и Е. Д. И. по три отделни кредитни правоотношения, възникнали въз основа на договор за банков кредит – овърдрафт №** от 07.07.2008 г. и анексите към него, договор за банков револвиращ кредит №*** от 29.08.2012 г. и анексите към него, както и договор за банков револвиращ кредит №***/***/03092018 от 03.09.2018 г. и анексите към него.

Поради неизпълнение на задълженията по тези договори банката се снабдила със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове по реда на чл. 417 и чл. 418 ГПК. След подадени от длъжниците възражения били 1 образувани искови производства по чл. 422 ГПК пред Окръжен съд – Кюстендил, сред които и гр. д. №68/2021 г. по описа на същия съд.

Предмет на гр. д. №68/2021 г. били предявени от банката искове за установяване на вземания по договор за банков револвиращ кредит №0027/509/03092018 от 03.09.2018 г. и анекс №1 от 19.09.2019 г. към него.

Претендираните вземания включвали просрочена главница в размер на 200 000 лв., договорни и наказателни лихви, както и законна лихва върху главницата.

С постановеното по делото решение исковете били отхвърлени, тъй като в хода на производството задълженията били погасени чрез извършени плащания. Независимо от отхвърлянето на установителните искове съдът възложил върху ответниците направените от банката разноски по заповедното и исковото производство, приемайки, че именно тяхното неизпълнение е дало повод за образуването и развитието на производствата.

След постановяване на решението по гр. д. №68/2021 г. „Феникс – Дупница“ ООД, К. В. И. и Е. Д. И. подали молби по чл. 245, ал. 3 ГПК за издаване на обратни изпълнителни листове срещу банката. Окръжен съд – Кюстендил уважил частично молбите и разпоредил издаване на обратни изпълнителни листове за суми от по 3 037,95 лв., представляващи отделни пера разноски по изпълнително производство, ведно със законната лихва върху съответните суми, считано от 23.12.2020 г.

Въз основа на издадените обратни изпълнителни листове били образувани три изпълнителни производства при ЧСИ Г. Д.. По изпълнително дело №1058/2024 г. като взискател се легитимирало „Рея Уест“ ЕООД, което заявило, че е придобило вземането на „Феникс – Дупница“ ООД по договор за цесия от 01.08.2024 г. По изпълнително дело №1077/2024 г. взискател бил К.

В. И., а по изпълнително дело №1080/2024 г. – Е. Д. И..

След получаване на поканите за доброволно изпълнение банката заплатила по изпълнително дело №1058/2024 г. сумата от 5 077,55 лв., по изпълнително дело №1077/2024 г. сумата о т 5 222,19 лв., а по изпълнително дело №1080/2024 г. също сумата в размер на 5 222,19 лв.

След извършването на плащанията Софийски апелативен съд се произнесъл по подадените срещу разпорежданията за издаване на обратните изпълнителни листове частни жалби. С Определение №669 от 10.03.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. №530/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, разпорежданията на Окръжен съд – Кюстендил били отменени в частите, в които било постановено издаването на обратни изпълнителни листове в полза на „Феникс – Дупница“ ООД, К. В. И. и Е. Д. И.. Молбите по чл. 245, ал. 3 ГПК били отхвърлени, а издадените въз основа на отменените разпореждания обратни изпълнителни листове били обезсилени. Определението на Софийски апелативен съд е окончателно.

Ищецът поддържа, че след отмяната на разпорежданията и 2 обезсилването на обратните изпълнителни листове отпаднало правното основание, въз основа на което ответниците са получили процесните суми.

Според банката ответниците не разполагат с друго материалноправно основание, което да им позволява да задържат полученото, поради което са длъжни да върнат сумите на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

Поради това банката претендира от „Рея Уест“ ЕООД сумата от 5 077,55 лв., чиято превалутирана стойност е 2 596,11 евро, ведно със законната лихва от 22.04.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата о т 271,06 лв., равностойна на 138,59 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.12.2024 г. до 22.04.2025 г.

От К. В. И. банката претендира сумата в размер на 5 222,19 лв., чиято превалутирана стойност е 2 670,06 евро, ведно със законната лихва от 22.04.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата о т 251,10 лв., равностойна на 128,39 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 17.12.2024 г. до 22.04.2025 г.

Същите по размер претенции са предявени и срещу Е. Д. И., а именно главница от 5 222,19 лв., равностойна на 2 670,06 евро, ведно със законната лихва от 22.04.2025 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в размер на 251,10 лв., равностойно на 128,39 евро, за периода от 17.12.2024 г. до 22.04.2025 г.

Ответниците оспорват исковете.

В подадените отговори поддържат, че към момента на извършване на плащанията обратните изпълнителни листове са били валидни, редовни от външна страна и подлежащи на изпълнение. Въз основа на тях законосъобразно били образувани изпълнителни производства, поради което получените суми не можели да се считат за платени без правно основание.

Според ответниците, по реда на иск по чл. 55 ЗЗД не може да се осъществява последващ контрол върху действията на съдебния изпълнител, нито да се преуреждат последиците на вече приключило изпълнително производство. Те поддържат, че действията на ЧСИ не са били отменени по реда на чл. 435 и сл. ГПК, поради което банката не можела да претендира връщане на сумите чрез общия иск за неоснователно обогатяване.

Ответникът „Рея Уест“ ЕООД поддържа допълнително, че е получило сумата въз основа на договор за цесия от 01.08.2024 г., сключен между „Феникс – Дупница“ ООД като цедент и „Рея Уест“ ЕООД като цесионер.

Според дружеството договорът за цесия е валиден и действащ, не е прогласен за нищожен или унищожен и представлява самостоятелно правно основание за получаване и задържане на сумата.

Дружеството оспорва и пасивната си материалноправна легитимация, като сочи, че между него и банката не са съществували преки договорни отношения. Поддържа, че евентуалните последици от липсата или отпадането на прехвърленото вземане следва да бъдат уредени в отношенията между 3 цедента и цесионера, а не чрез пряк иск на банката срещу „Рея Уест“ ЕООД.

К. В. И. и Е. Д. И. оспорват исковете и чрез възражения за прихващане.

Те твърдят, че банката е получила по трите кредитни правоотношения суми над действително дължимите, поради което притежават насрещни вземания за връщане на недължимо платени суми. Според тях тези вземания са годни да погасят чрез прихващане евентуално установените вземания на банката.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, приложените съдебни актове и материали от свързаните производства, заключението на съдебно-счетоводната експертиза и становищата на страните, приема за установено следното:

Между „Уникредит Булбанк“ АД, от една страна, и „Феникс-Дупница“ ООД, К. В. И. и Е. Д. И., от друга страна, са съществували кредитни правоотношения по договор за банков кредит - овърдрафт №** от 07.07.2008 г., договор за банков револвиращ кредит №*** от 29.08.2012 г. и договор за банков револвиращ кредит №***/509/03092018 от 03.09.2018 г., заедно с анексите към тях.

Поради неизпълнение на задълженията по договорите банката се е снабдила със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове. Въз основа на тях са били образувани изпълнителни производства, а след подадени възражения от длъжниците и искови производства по чл. 422 ГПК.

От значение за настоящия спор е гр. д. №68/2021 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, образувано по предявени от „Уникредит Булбанк“ АД искове за установяване на вземания по договор за банков револвиращ кредит №***/509/03092018 от 03.09.2018 г. и анекс №1 от 19.09.2019 г. към него.

Предмет на производството са били вземания за просрочена главница в размер на 200 000 лв., договорни и наказателни лихви, както и законна лихва върху главницата.

С постановеното по делото решение исковете са били отхвърлени, тъй като задълженията са били погасени чрез плащания, извършени в хода на производството. Наред с това длъжниците са били осъдени да заплатят на банката сумата о т 10 799,48 лв., представляваща разноски в исковото производство, и сумата в размер на 8 354,89 лв., представляваща разноски в заповедното производство. Съдът е приел, че длъжниците са дали повод за образуването на производствата, тъй като плащанията са извършени след тяхното започване.

След постановяването на решението „Феникс – Дупница“ ООД, К. В. И. и Е. Д. И. са подали молби по чл. 245, ал. 3 ГПК за издаване на обратни изпълнителни листове срещу банката. Окръжен съд – Кюстендил е уважил частично молбите и е разпоредил издаването на обратни изпълнителни листове за суми от по 3 037,95 лв., представляващи отделни пера разноски по изпълнително производство, ведно със законната лихва върху тях от 23.12.2020 г.

4

Въз основа на издадените обратни изпълнителни листове са били образувани изпълнително дело №1058/2024 г., по което взискател е било „Рея Уест“ ЕООД, изпълнително дело №1077/2024 г., по което взискател е бил К. В.

И., и изпълнително дело №1080/2024 г., по което взискател е била Е. Д. И..

От удостоверенията на съдебния изпълнител, платежните нареждания, банковите документи и материалите от изпълнителните дела се установява, че по изпълнително дело №1058/2024 г. банката е заплатила сумата от 5 077,55 лв., която е постъпила в имуществената сфера на взискателя „Рея Уест“ ЕООД. По изпълнително дело №1077/2024 г. банката е заплатила сумата о т 5 222,19 лв., която е постъпила в имуществената сфера на К. В. И., а по изпълнително дело №1080/2024 г. е заплатила също сумата о т 5 222,19 лв., която е постъпила в имуществената сфера на Е. Д. И..

С Определение №669 от 10.03.2025 г. по в. ч. гр. д. №530/2025 г.

Софийски апелативен съд е отменил разпорежданията за издаване на обратните изпълнителни листове, отхвърлил е молбите по чл. 245, ал. 3 ГПК и е обезсилил издадените въз основа на отменените разпореждания изпълнителни листове. В мотивите си Софийски апелативен съд се е позовал на задължителното разрешение по т. 13 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно това разрешение при отхвърляне на иск по чл. 422 ГПК поради доброволно погасяване на вземането извън изпълнителното производство обратен изпълнителен лист може да се издаде само ако за същото вземане кредиторът е получил суми чрез принудително изпълнение и само до размера, в който е налице двойно плащане.

Софийски апелативен съд е приел, че в разглеждания случай двойно плащане не е било установено. Въззивният съд е приел също, че част от сумите, за които са били издадени обратните изпълнителни листове, не са били събрани от лицата, в чиято полза листовете са издадени, поради което тези лица не са били материалноправно легитимирани да претендират връщането им по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК.

Софийски апелативен съд е съобразил и обстоятелството, че исковете по чл. 422 ГПК са били отхвърлени поради плащания, извършени след образуването на заповедното, исковото и изпълнителното производство, поради което разноските по тези производства са останали в тежест на длъжниците, които са дали повод за тяхното образуване. Определението на Софийски апелативен съд е окончателно и е породило предвидените в закона процесуални последици, включително отмяна на разпорежданията, отхвърляне на молбите по чл. 245, ал. 3 ГПК и обезсилване на издадените въз основа на тях обратни изпълнителни листове.