Определение № 35769 от 01.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35769 гр. София, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА БР. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИНА БР. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110120477 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК .

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането на ищцата за събиране на писмени доказателства по реда на чл.

190 ГПК следва да бъде частично уважено, като ответникът следва да бъде задължен да представи намиращите се у него документи, а именно фишове за заплати за 2026 г. В останалата част искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като посочените документи са представени по делото.

Искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено, като поставените в исковата молба въпроси към нея следва да бъдат преформулирани.

Искането на ответника за откриване на производство по чл. 193 ГПК във връзка с релевираното оспорване на датата, на която е създадено допълнително споразумение № *****/24.03.2026 г. към трудов договор № ***/27.06.2025 г., следва да бъде оставено без уважение, тъй като цитираното споразумение има характер на частен диспозитивен документ и при оспорване на неговото съдържание, част от което е и датата на сключването му, не се открива производство по чл. 193 ГПК.

Исканията на ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата и оформяне на предизвестието и на поведението на ищцата след прекратяване правомощията на предишния изпълнителен директор, както и за допускане на съдебнотехническа експертиза, която да отговори на формулираните в отговора на исковата молба въпроси, не са необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат оставени без уважение.

Искането на ответника за спиране на производството по настоящото дело до произнасянето на ВКС по тълк. д. № 2/2026 г. следва да бъде оставено без уважение. Образуването на тълкувателно дело не е основание за спиране по 1 смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а основание за спиране по чл. 292 ГПК, което е приложимо единствено в касационното производство.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи намиращите се у него документи, а именно фишове за заплати на ищцата за 2026 г., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която след запознаване с материалите по делото и след извършване на справка в счетоводството на ответника да отговори на следните задачи: Кой е бил последният пълен отработен месец на ищеца при ответника и какъв е размерът на полученото брутно трудово възнаграждение от служителя за този месец?

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно- счетоводна експертиза в размер на 150 евро, платими от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Т. Т. М., с адрес: гр. Х“, ет. 1, ап. 74 и тел.:

********, *********, която да бъде уведомена за допуснатата експертиза.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза най-малко една седмица преди съдебното заседание.

УКАЗВА на ответника да съдейства на вещото лице, като му предостави необходимите документи, находящи се у него, за целите на изготвяне на заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, като го ПРЕДПУПРЕЖДАВА, че при отсъствие на нужното съдействие на основание чл. 161 ГПК, с оглед обстоятелствата по делото, съдът може да приеме, че последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, получено от ищцата в качеството й на служител при ответника, е в размера, посочен в исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за откриване на производство по чл. 193 ГПК касателно достоверност на датата, на която е създадено допълнително споразумение № *****/24.03.2026 г. към трудов договор № ***/27.06.2025 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на исковата молба факти и обстоятелства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на формулираните в отговора на исковата молба въпроси.

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на производството по настоящото дело до произнасянето на ВКС по тълк. д. № 2/2026 г.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 10.11.2026 г. от 10:40 часа , за които дата и час да се призоват страните и вещото лице.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 6 ГПК проект за доклад, както следва:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на М. Д. Н., извършено със заповед № ***/01.07.2026 г. на изпълнителния директор на Държавно предприятие „Х“ /ДП Х/, връчена й на 01.07.2026 г., за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „директор на дирекция“ в структурата на ЦУ на ДП Х, дирекция „Х“, и за осъждане на ДП Х да заплати на ищцата сумата в размер на 35 424 евро, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за период от 6 месеца, считано от 02.07.2026 г.

Ищцата твърди, че въз основа на безсрочен трудов договор № ***/27.06.2025 г., изменен с допълнително споразумение № ***/09.09.2025 г. и допълнително споразумение № *****/24.03.2026 г., е заемала длъжността „директор на дирекция“ в структурата на ЦУ на ДП Х, дирекция „Х“. Поддържа, че в сключения трудов договор е уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 6 080 лева, допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в размер на 1 % за всяка година трудов стаж, признат по реда на КТ, и срок на предизвестието 30 календарни дни. Посочва, че въз основа на сключените допълнителни споразумения основното й месечно възнаграждение е увеличено на 7 870 лева, а след това – на 4 800 евро. Твърди, че на 01.07.2026 г., в 09:22 ч. й е връчена заповед № ***/01.07.2026 г., с която на основание чл. 328, ал. 2 КТ трудовият договор от 27.06.2025 г. е прекратен, считано от 02.07.2026 г. Поддържа, че не й е връчвано предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, въпреки че такова фигурира като част от трудовото й досие и в същото е отбелязано, че е връчено при отказ от страна на ищцата на 01.07.2026 г., в 09:28 ч., за което обстоятелство са се подписали двама служители на ответника. В тази връзка счита, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна поради липсата на своевременно връчено писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. На следващо място, посочва, че елемент от фактическия състав на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ е сключването на договор за управление на предприятието със стопански задачи, обуславящи възможността и необходимостта от смяна на ръководния екип. Поддържа, че при преценката дали един договор има характер на договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и дали въз основа на него могат да бъдат уволнявани служители от ръководството на предприятието, следва да се съобразят следните обстоятелства: между какви страни е сключен, какви са възложените с него задачи и дали те са свързани с осъществяването на конкретна бизнес цел. В тази връзка твърди, че в настоящия случай сключеният договор не отговаря на посочените критерии, поради което извършеното уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ е незаконно и следва да бъде отменено. Посочва още, че в заповедта за уволнение са включени оценъчни съображения, които придават дисциплинарен характер на волеизявлението и излизат извън обхвата на соченото основание за прекратяване 3 на трудовото правоотношение, което, от своя страна, е самостоятелно основание, водещо до незаконосъобразност на процесната заповед. Твърди, че размерът на полученото от нея брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец при ответника е в размер на 5 904 евро, както и че от 03.07.2026 г. е регистрирана като търсещо работа лице към Бюро по труда – район „Х“.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че ищцата е заемала длъжността „директор на дирекция“ в структурата на ЦУ на ДП Х, дирекция „Х“ за периода от 27.06.2025 г. до 02.07.2026 г. Оспорва твърденията на ищцата, че не й е връчено предизвестие, като излага съображения, че това е сторено, но след като последната е отказала да го получи, двамата свидетели са го оформили с посочване на датата и часа, в които това се е случило. Излага съображения, че връчването на предизвестието е станало преди връчването на заповедта, противно на твърденията в исковата молба, като уточнява, че вписаният в заповедта за уволнение час /09:22 ч./ не отговаря на действителността. В допълнение посочва, че чл. 220 КТ дава възможност срокът на предизвестие да не бъде спазен от страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение, като за нея възниква задължение да заплати съответното обезщетение. В тази връзка сочи, че в настоящия случай в заповедта за уволнение изрично е посочено заплащането в полза на ищцата на обезщетение за неспазено предизвестие. Излага съображения, че договорът за възлагане на управлението и контрола на ДП БСТ е сключен на 09.04.2026 г., като на 15.04.2026 г. новият изпълнителен директор е уведомил министъра на младежта и спорта, че приема и се присъединява към изпълнението на бизнес програмата на Д П БСТ за периода 2024-2028 г., от която е видно, че очертава като основни приоритети постигането на устойчив ръст на постъпленията на дейността на предприятието, повишаване на ефективността на разходите и подобряване на финансовите показатели. Твърди, че в бизнес програмата е заложено и извършване на цялостна оценка на действащия модел на управление на предприятието, включително по отношение на вътрешната организация, разпределението на функциите и взаимодействието между отделните звена0 като е посочено и че при необходимост ще бъдат предприети съответни организационни и кадрови мерки, включително в ръководния състав на предприятието. В този смисъл поддържа, че в настоящия случай са налице предпоставките, визирани в чл. 328, ал. 2 КТ, за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата /сключване на договор за управление и спазване на деветмесечния срок/. Излага подробни съображения, с които оспорва датата на създаване, подписване и извеждане в регистъра на ДП БСТ на допълнително споразумение № *****/24.03.2026 г. към трудов договор № ***/27.06.2025 г., като твърди, че същото е сключено от лице без представителна власт. Излага подробни съображения, с които обосновава твърденията си за нарушаване от страна на ищцата на задълженията й, свързани с проявяване на лоялност и подкрепа по отношение на работодателя. Претендира разноски.

По искa с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже съществуването на трудово правоотношение през сочения от нея период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от нея момент и по силата на заповедта, която оспорва.

В тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи, че в обективната действителност са се осъществили всички 4 законоустановени предпоставки за възникване на субективното му потестативно право едностранно да прекрати трудовото правоотношение, а именно: 1./ сключване на договор за управление на предприятието; 2./ качеството на ищцата на служител от „ръководството на предприятието“, както и 3./ упражняване на правото на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение в срок до 9 месеца от началото на изпълнение на договора за управление.