Решение № 6575 от 11.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6575 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. М.А като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20241110109662 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ... срещу Р. М. Г., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца от ответника съответно за сума в размер от 2882,52 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.12.2012г. до м.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ...., аб.№ ...., сума в размер от 583,35 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.2013г. до 19.01.2016г., сума в размер от 64,21 лв.

– главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.12.2012г. до м.04.2015г., и сума в размер от 9,10 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2013г. до 19.01.2016г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3893/2016г. по описа на СРС, 44 с-в.

В исковата молба ищецът излага, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими към договора Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността 1 на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. За дължимите суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае вземанията му за исковите суми, както и претендира сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не е обвързан от договорно правоотношение с ищеца за продажба на топлинна енергия, тъй като не е собственик, нито ползвател на процесния имот. Оспорва и реалното потребление на топлинна енергия за имота, което намира за недоказано по подробно изложени доводи.

Релевира и възражение за погасяване на част от вземанията по давност. По тези съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ 3893/2016г. по описа на СРС, 44 св, по подадено от ... заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу Р. М. Г. и ....С. М.а е издадена заповед за изпълнение за исковите суми, платими от длъжниците в условия на разделност, при квоти за Р. М. Г. – ¼ част, и за ....С. М.а – ¾ части. В срока по чл.

414, ал. 2 ГПК (в действащата тогава редакция обн. ДВ бр. 59/2007г.) ответникът Р. М.

Г. – длъжник по заповедта е възразил, оспорвайки изцяло вземанията, поради което на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК, че може да предяви искове по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу възразилия длъжник, които същият е изпълнил в рамките на законоустановения едномесечен срок от съобщението. За другия длъжник по заповедта за изпълнение ....С. М.а се установява, че е починала в хода на заповедното производство – на 15.04.2016г. по данни от служебно изискано удостоверение за наследници, след като заповедта й е била връчена на 31.03.2016г. и срокът за възражение е изтекъл на 14.04.2016г., като такова не е било депозирано. Следователно съгласно чл. 416, ал. 1 ГПК по отношение на ....С. М.а заповедта за изпълнение е влязла в сила и за ищеца не е налице правен интерес от водене на искове за установяване вземанията за ¾ части от сумите по заповедта срещу наследника й по закон Р. М. Г., поради което предявените искове са допустими само в частта на 2 вземанията за ¼ част от сумите, за които същият е възразил като длъжник в лично качество.

С оглед изложеното производството по делото следва да се прекрати в частта по исковете с предмет вземанията за суми, както следва: сумата от 2161,89 лв. – главница за неплатена цена на доставена топлинна енергия, сумата от 437,51 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, сумата от 48,16 лв. – главница за неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение, и сумата от 6,83 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. В останалата част, за разликите над посочените суми до предявените размери, исковете като допустими подлежат на разглеждане по същество, а именно за суми както следва: сумата от 720,63 лв. – главница за неплатена цена на доставена топлинна енергия, сумата от 145,84 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, сумата от 16,05 лв. – главница за неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение, и сумата от 2,27 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ за вземането за цена на топлинна енергия:

Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и неизпълнение насрещното задължение на ответника за плащане стойността на потреблението.

На първо място, подлежи на обсъждане съществуването на договорно правоотношение между страните, част от съдържанието на което са претендираните от ищеца вземания.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на 3 топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.

По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.

В случая от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че описаният в исковата молба недвижим имот – апартамент № 34 в гр. София, ж.к.

„Люлин 7“, бл. 735, вх. Б, ет. 3, се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ ..... Видно от приет като доказателство Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 18.02.1988г., процесният имот е бил придобит от Марин Г. М. и ....С. М.а. От представени удостоверения за наследници се установява, че Марин М. е починал през 1998г., оставяйки за наследници по закон Р. М. Г. – син, и ....С. М.а – съпруга, починала през 2016г. с единствен наследник по закон Р. Г.. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН след смъртта на Марин М. делът му в съсобствеността върху процесния имот е преминал по силата на наследственото правоприемство в патримониумите на неговите наследници, като доколкото не се твърди, нито са представени доказателства за извършени от тях разпоредителни сделки, съдът приема, че през исковия период имотът е бил съсобствен на Р. Г. и Цонка М.а, с квоти съответно по ¼ част и ¾ части.

При липсата и на данни за учредени в полза на трети лица вещни права на ползване върху имота, съгласно цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ съсобствениците Р. Г. и Цонка М.а се явяват потребители на топлинна енергия по силата на закона и съответно страна по договор с ищцовото дружество за продажбата й през исковия период. Ирелевантно е обстоятелството дали и двамата фактически са обитавали имота през целия период, тъй като законодателят не придава правно значение на този факт, а свързва качеството потребител на топлинна енергия с принадлежността на вещното право на собственост или ползване върху имота. Без значение е и това дали процесният имот е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на облигационно правоотношение, доколкото няма данни за сключен между трето лице 4 ползвател и топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия (в този смисъл ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС).

Не е спорно между страните наличието на приети от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/7.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008г., и Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/3.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., приложими през исковия период, които са общодостъпни на електронната страница на топлопреносното предприятие и за които са спазени законоустановените изисквания за надлежно одобрение от компетентния регулаторен орган и за последващата им публикация в по един централен и местен ежедневник. Ответникът не твърди и не представя доказателства да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. При тези обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ посочените Общи условия следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за него действие, поради което съставляват източник на валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, с уредено от ЗЕ и с типови клаузи съдържание.